Как британците пробиха първите западни санкции срещу Русия

Фото: Mary Evans Picture Library/Global Look Press

Преди 465 години, на 10 ноември 1556 г., трагично беше прекъснат животът на мореплавателя Ричард Чанселър - човекът, благодарение на когото Русия и Англия влязоха в дипломатически и търговски отношения по времето на Иван Грозни. Краткият живот на Чанселър е пълен с приключения, но основното е, че той успя да изпълни мисия, която беше от голямо значение за Русия. И това донесе много пари на Англия.

Малко се знае за ранния живот на Ричард Ченселър. Историците са съгласни, че той е роден в Бристол, вероятно през 1521 г. Той имаше късмет, и след като нямаше благороднически произход, Ченселър беше отгледан в дома на влиятелния придворен Уилям Сидни, лорд Пеншърст. Ричард става моряк, и участва в дълги пътувания. По-късно съдбата го събира с известния мореплавател Себастиан Кабот и с учения Джон Ди, който освен че се увличаше по математиката, географията и астрономията, имаше и влечение по алхимията и окултизма. Разбира се, Джон Ди нямаше как да знае, че много десетилетия по-късно неговият син Артър, добър лекар, и също алхимик, ще работи в двора на руския цар Михаил Фьодорович. Именно тези двамата включиха Ченселър в най-важната за него експедиция на живота му.

Добри надежди

По това време Европа бълнуваше за съкровищата на Индия и Китай. Но по онова време контролът над тях, както и над богатствата на Новия свят, беше в ръцете на португалците и испанците, които извличаха страхотни печалби от колониалния грабеж. Другите западноевропейски сили, които закъсняха за това пиршество, само изпитваха ужасна завист и гняв към щастливите жители на Иберийския полуостров и мечтаеха да грабнат своя дял.

Но как? Морските пътища към Източна и Западна Индия, проучени по онова време, бяха под контрола на испанците и португалците. Трябваше да се търсят заобиколни решения. Себастиан Кабот и другите английски моряци безуспешно търсеха легендарния "Северозападен проход", през който се надяваха да стигнат до Индия и Китай, следвайки северното крайбрежие на Америка. Но нивото на технологиите както през XVI век, така и през следващите няколко века не позволяваха да се преодолеят тамошните морета, обхванати от полярната вечна замръзналност.

През 1551 г. в Лондон по инициатива на Кабот и Ди, и с подкрепата на влиятелния благородник Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд, е основана „Търговска компания на пътуващите търговци за откриване на земи, страни, острови и непознати места”. Жул Верн в своята Обща история на географските открития описва мотивите на бащите-основатели на тази компания по следния начин: „По това време Англия почти нямаше самостоятелна търговия и всички търговски сделки минаваха през ръцете на ханзейските търговци от Антверпен, Хамбург, Бремен и другите градове. Ханзейските търговски компании се стремяха да намалят вносните мита по различни начини и в крайна сметка монополизираха търговията с Англия. Кабот поддържаше същите възгледи като търговците от Бристол, които се стремяха да се освободят от монопола на ханзейските търговци, а английският флот беше напълно достатъчен за да осигури на пазара промишлени стоки и селскостопански продукти. Защо да се прибягва до помощта на чужденците, след като можете да го направите и сами? Защо да не започнат да търсят нови пазари за продажби и нови търговски пътища?
Ако това се окаже невъзможно да се проникне в Индия и Китай по Северозападния проход, тогава не може ли да се стигне до тях по Североизточния морски път и няма ли по-цивилизовани народи по този път от бедните ескимоси от Лабрадор и Нюфаундленд?"

Аргументите на Кабот и Ди намериха много поддръжници и 240 акции от новата компания, всяка с цена £25, много пари по онова време бяха закупени от 199 заможни мъже и 2 жени. С тези пари бяха закупени корабите Edward Bonaventure, Bona Esparanza и Bona Confidentia и бе нает екипажа. Експедицията се оглавяваше от благородника Хю Уилоуби, известен с военните си подвизи и с опит в корабоплаването, а Ченселър стана главен навигатор на флотилията. Общо те наброяваше 116 души. Те трябваше да плават по северните и източните брегове на Евразия, докато стигнат до Китай, където трябваше да започнат да търгуват.

Продължителността и трудностите на предстоящия път, което не бе шега, защото трябваше да се заобиколи половината от континента!, но никой от британците не можеше дори да си представи това.

Северният ужас

Трите кораба напуснаха устието на Темза на 10 май 1553 г. и пътят им беше усложнен от силните насрещни ветрове. В нощта на 3 август, край норвежкия остров Сеня (на 69° с.ш.), корабът на Ченселър завинаги се отдели от другите два и те, както се оказа по-късно, ги чакаше ужасна съдба. Когато вятърът малко поутихна, Уилоуби с двата кораба, които бяха при него, започна да търси норвежкото пристанище Вардо, но безуспешно. На 14 август рано сутринта на хоризонта се появи бреговата линия. „Ние доближихме до нея и пуснахме лодката, за да видим каква земя е. Но лодката не можеше да се приближи до брега заради плитката вода и голямото количество лед... На брега нямаше никакви следи от обитаване. Тази земя се намираше на географска ширина 72° “, пише английският пътешественик в своя дневник.

Както отбелязват историците, ако Уилоуби е определил правилно географската ширина, тогава той достигнал до Земята на Гъските или югозападната част на архипелага Нова Земя, която отдавна беше посещавана от руснаците от Поморието. Уви, но по това време британците не срещнаха руските търговци, които биха могли да им помогнат. През следващите дни пътешествениците продължиха да се движат на север, а след това откриха теч в един от корабите и бяха принудени да завият на юг. На 21 август Уилоуби записва, че морето „става все по-плитко и но бряг все още не се вижда“. За да избегне опасността, той се оттегля в открито море и в продължение на 4 седмици се движи на запад или покрай брега, след което той губи от погледа си. След като заобиколят малък остров, британците видяха устието на река и Уилоуби реши да остане на това място да презимува.

Краят на тази ужасна история сложиха търговците от Поморие, които откриха през зимата на 1554 г. зад остров Нокуев, близо до Мурманския бряг, в устието на река Варзина, два кораба с мъртъв екипаж на борда. В Двинската хроника са записани показанията на очевидците: „... те бяха закотвени на стоянките, а хората на тях бяха всичките мъртви и в тях имаше много стока“. Венецианският посланик Джовани Мичиел, след като се запознава с историите на поморийците, разказа: „Някои от мъртвите бяха намерени седнали, с перо в ръката и хартия пред тях, а другите бяха седнали на маса с чинии в ръце и лъжици в устата си, а други отваряха шкафа, а четвърти бяха в други пози, като статуи, които са поставени по там. Така изглеждаха и кучетата".

Документите, намерени на корабите, показват, че Хю Уилоуби и неговите 63-ма спътника са били все още живи през януари 1554 г. Скоро обаче всички те, които нямаха никакъв опит в оцеляването в суровия север, „умряха, замръзнаха до смърт“. Според една от най-правдоподобните версии е че британците са се самоотровили от въглеродния окис. В стремежа си да запазят максимално топлината, те са запечатали всички дупки, но това им изигра жестока шега и  след като са вдишвали този газ, моряците изпадат в кома, а след това идващият студ довършва своята убийствена работа. .. По зла ирония на съдбата близо до мястото на смъртта на експедицията се намира малкия остров със странното за тези места име - Китай ...

Ричард Ченселър, който отговаряше за най-големия кораб на експедицията, Edward Bonaventure, имаше съвсем различна съдба.

Той и неговият помощник, Стивън Бароу, който по-късно става известен пътешественик, начертаха курса толкова успешно, че след като заобиколиха Нордкап, успешно стигнаха до Вардо. Там Чанселър стоя цяла седмица, и чакаше напразно Уилоуби, а след това поднови своето пътуване. На 24 август 1553 г. корабът влиза в устието на Северна Двина, където британците, след като пристават на брега, виждат една рибарска лодка. „Простите синове на природата се уплашиха от англичаните и избягаха. Въпреки това, Ченселър ги настига, а те треперещи от страх, му прегърнаха коленете му целунаха краката“, се казва в есето, написано от участник в експедицията.

Наблизо се намираше православният Николо-Корелски манастир, а след него изниква град Северодвинск, като една от неговите улици сега носи името на Ченселър. След като разговаря с местните жители, Ричард разбира, че в никакъв случай не е в Китай, а в границите на великото Московско царство, за което в Англия по онова време съществуваха само най-мътни представи.

„Същата година през август, на 24-ия ден, корабът влиза в устието на река Двина и се спира. Посланикът на английския крал Едуард, Рицарт и неговите гости пристигнаха от Холмогори с малки съдове“, казва простодушният северен летописец. За да си придаде по-голяма тежест, обикновеният моряк Ричард Ченселър се нарече „кралски посланик“ и те му повярваха. Духът на авантюризма завладя Ричард и той без да чака разрешение, се качи на една шейна и пое направо към Москва. На половината път обаче Ченселър се срещна с пратеник на царя, който му връчи покана да посети столицата.

Не всички ще се върнат

Гостът огледа столицата на екзотичното царство с любопитство. „Самата Москва е много голяма. Вярвам, че градът като цяло е по-голям от Лондон заедно с неговите предградия. Но е построена много грубо и няма никакъв ред. Всички къщи са дървени, което е много опасно от гледната точка на пожарите. В Москва има красив замък, чиито високи стени са изградени от тухли. Царят живее в този замък, в който има 9 красиви църкви и с духовенство в тях“, пише англичанинът.

Царят Иван IV приема новодошлия с голяма помпозност и води преговори с него, дори без да осъзнава, че неговият гост е упълномощен от самият него. В крайна сметка обаче всичко се получи за английските търговци възможно най-добре и царят му обеща да му осигури защита. През март 1554 г. руският суверен с почести освободи Ченселър да се върне в родината си. Връщайки се в Англия, Ричард е приет от самата кралица Мария Тюдор, на която той представя писмо от цар Иван.

Ченселър донесе вълнуващи новини за своите сънародници. Въпреки че не беше възможно да се стигне до Китай, по неговия път към него беше открита друга богата държава, и търговията с нея обещаваше огромни печалби. За да отпразнуват това, Кабот и Ди преименуват своята компания на „Московска компания“, а Ченселър отново заминава за Русия през 1555 г. , но този път наистина като официален посланик на страната си. Той беше придружен от двама агенти на „Московската компания. Британците получиха огромни привилегии от Иван IV като в Русия им беше предоставено правото на безплатна и безмитна търговия на едро и на дребно и им беше разрешено да строят опорни търговски пунктове („дворове“) в Холмогори и Вологда, които не подлежаха на данъци. Царят даде на британците и двор в Москва близо до църквата Св. Максим, а дружеството получи правото да има собствен наказателен съд, но при разглеждане на търговските дела съдът се извършваше от царския ковчежник.

Руските митничари, воеводи и наместници нямаха правото да се месят в делата на „Московската компания“.
Веднага британците се заеха да изграждат своята търговска инфраструктура. Те купуваха в Русия огромни количества дървен материал и коноп и тези стратегически стоки бяха необходими на британците, за да построят най-мощния флот в света по-късно, както и восък, свинска мас, мазнина, лен, коноп, кожи и риба.

Самите те внасяха в Русия калай, стотици бали плат и сукно, захар, сини сливи, стафиди, чушки, посуда, както и оръжия, барут и селитра. Последното беше особено важно, тъй като още преди началото на Ливонската война във Великото херцогство Литва, в Полша, в градовете на Ханзата и в Свещената Римска империя имаше ембарго върху вноса на военни стоки за Московското царство. Можем да се каже, че това бяха първите западни санкции срещу Русия. С началото на дългогодишната война, както се досещате, вносът на такива стоки ставаше още по-труден. Реч Посполита и Швеция, които воюваха с Русия, се опитаха да убедят британците да се откажат да продават оръжие на „московските варвари“, призоваха тяхната съвест, но, както може да се досетите, напразно.

Когато Ченселър тръгва отново да се връща, той е придружен от упълномощения от Иван Грозни чиновник от Посолския приказ Осип Непея, който е поставен начело на руската търговско-дипломатическа мисия. Уви, край бреговете на Шотландия, корабът Edward Bonaventure е хванат от жестока буря, удря се в скалите и се разбива, а Ричард Ченселър, заедно със съпровобдащия го негов син, се удавя. Говори се, че до своя край той се е грижел за спасението на руския посланик, който беше поверен на неговите грижи. Заедно с него загиват 7 от членовете на руската мисия, както и подаръците, предназначени за кралица Мария и нейния съпруг Филип II Испански.

И отново по иронията на съдбата - Осип Непея, за когото това морско пътуване беше първото в живота му, успя да стигне до брега. Първо беше отведен в крепостта Беруик, а след това в Лондон. Руският посланик беше посрещнат с цялата помпозност и на 12 мили от английската столица той беше посрещнат от 80 члена на „Московската компания“. През март 1557 г. Непея има аудиенция при краля и кралицата и провежда официални преговори с тях.

След това Осип Григориевич, придружен от английския посланик Антъни Дженкинсън, се връща в Русия с кораба Primrose и носи със себе си 2 писма за руския монарх, много ценни подаръци и специалисти. В бъдеще отношенията между двете сили бързо се засилват и Иван Грозни влиза в интензивна кореспонденция с кралица Елизабет, която смени починалата Мария и дори, според някои източници, се е опитвал да я ухажва, а също така обсъжда и въпроса за възможно политическо убежище.

Английските търговци получиха такива привилегии в Русия (те дори имаха право да секат руски монети), че руснаците многократно молеха правителството по някакъв начин да усложни живота на гостуващите конкуренти. Но властите се съобразиха с тези молби едва през 1649 г., като се възползваха от събитията свързани с Английската революция като извинение. Британците бяха обвинени, че „извършват голямо зло по цялата земя, след като убиват своя суверен Чарлз, краля“ и заради това английските търговци бяха изгонени от Русия, като им се позволи само да посетят Архангелск ...

(Превод за „Труд” – Павел Павлов) 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения