Повреда остави без ток милиони хора в Централна Америка

Путин предложи на Саудитска Арабия да си купи С-300 и С-400 за защита

Тръмп: САЩ искат да избегнат война с Иран

Променят движението в София заради празника на града

Според учени: Лятото на 2019 г. е най-горещото в северното полукълбо, откакто се правят измервания

Слънчево и топло ще е времето днес

София празнува със „140 удара в минута” Аудиовизуално шоу на площад “Княз Александър I” тази вечер

Общинският съветник и издател от Велико Търново Нейко Генчев: Шумът убива в огромни мащаби Според данни на СЗО 3500 смъртни случая годишно се дължат на прекомерен шум

Горящо ремарке на тир блокира движението на магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Етичната комисия разглежда кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор

Почитаме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

ЦИК и СЕМ подписват споразумение за местните избори

Катастрофа затруднява движението на пътя Плевен – Русе

На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Как горските пожари влияят на околната среда? Ако горенето е през пролетта, когато дърветата са се „събудили“ и са получили цвят, последствията ще са много лоши

Димът от големите пожари може да се разпространи на стотици километри

Броят на горските пожари се увеличава от година на година. Щетите, които причиняват, са трудни за оценка. Ако цената на загиналото дърво, може приблизително да се определи по изгорялата дървесина, то да се оцени загубата на екологичните функции на увредените екосистеми е практически невъзможно.

Щетите от пожарите не са само икономика

Горските пожари оказват огромно въздействие върху горските екосистеми на цялата планета. Почти една трета от горските площи годишно са обхванати от пожар. Дърветата умират, изгарят тревата, храстите, мъховете и лишеите, почвата е увредена, а микроорганизмите, живеещи в нея, умират.

Една от главните негативни последици за околната среда от пожарите е димът и замърсяването на въздуха. Животните и хората най-често умират не от пожар, а заради отравяне от дим. Димът от големите пожари може да се разпространи на стотици километри. Димът в долните слоеве на атмосферата се отразява негативно върху здравето на хората, особено на децата, възрастните хора, бременните жени, и тези, които имат проблеми със сърдечно-съдовите заболявания.

Силното задимяване след пожарите забавя развитието на растенията, защото те отделят по-малко кислород, а гората е основният негов доставчик. Наскоро учени от Красноярск, заедно с колегите от Германския институт по химия на обществото Макс Планк, изчислиха количеството на емисиите на парникови газове в атмосферата по време на горските пожари в Сибир.

По времето на интензивното изгаряне на горите концентрацията на въглероден окис в сравнение със фоновото съдържание във въздуха се повишава с почти 30 пъти, метана – 2 пъти, а въглеродният диоксид с 8%. Димът от пожари засилва парниковия ефект. Същността му е, в това че слънчевите лъчи, отразени от земята, се трансформират в дълговълнова топлинна радиация, която задържа парниковите газове. Резултатът е повишаването на температурата на въздуха.

Според изчисленията на учените от Красноярск, когато един килограм сухо вещество изгори в сибирската тайга, в атмосферата попадат малко повече от един и половина килограма въглероден диоксид, малко повече от сто грама въглероден окис и четири грама метан.

Осезаеми последствия

Пожарите могат да причинят промяна в биоразнообразието на видовете, замествайки едни организми с други. Според оценките на красноярските учени, около една трета от пожарите в Русия водят до промяна на вида на растителността. Например, добре е известно, че при определени условия, вместо иглолистната гора, която загива при пожара, се появява трепетликата. В икономическо отношение този дървесен вид е по-малко ценен.

Пожарите могат да причинят промяна в зоологичния и микробния свят. Средата, която се промени след пожара, става неподходяща за животните, които са живели там преди пожара.

Затова те се преместват в други по-приемливи условия и на тяхно място идват други организми, за които средата, образувана след изгарянето, в голяма степен съответства на техните екологични изисквания.

Пример за това е кедровата гора, обитавана от катерици. След пожар кедрите умират, и базата за хранене на животните изчезва и те се преместват в другите части на гората.

Пожарите могат да повлияят върху заблатяването на горите и да повишат риска от наводнения. Те могат да причинят ерозията на почвата, да допринесат за образуването на свлачища и солифлукции – плъзгането на размразената почва на склона, заедно с растителността върху по-замръзналия долен слой.

Този процес е особено характерен за северните територии и зоните на вечна замръзналост. Последствията от горските пожари често стават огнища за насекоми вредители и болести по гората, които предимно са заселени с дървета, отслабени от огъня.

Друг проблем, в който горските пожари имат своя принос, е киселинният дъжд. По време на горенето се образуват дим, сажди и други вредни съединения. Взаимодействайки с влагата на въздуха, те образуват киселинни валежи, което се отразява негативно на почвата, растенията и водоемите, в които попадат. Например, във вода с нарушен киселинно-алкален баланс много видове мекотели и други организми, които правят своите черупки от калций, няма да имат своите собствени „къщи“ – те просто „ще се разтворят“.

Връщане на изгубеното

След пожар възстановяването на гората може да отнеме различно време. На север този процес отнема много повече време, отколкото на юг. Обновяването на живия надпочвен покров, който включва билки, храсти и мъхове, става достатъчно бързо и може да започне още на следващата година след пожара.

При лишеите този процес е по-бавен и средно отнема до 60 години. Покритието с мъх отнема около 30-40 години, в зависимост от естествените условия. Възстановяването на иглолистните гори след пожар чрез промяна на породата трае много по-дълго от прякото им възстановяване. Иглолистните дървесни породи живеят дълго, а широколистните дървесни породи са по-малко дълговечни, но растат по-бързо.

Трудно е да се определи точния срок за регенерацията на гората, тъй като това зависи от конкретните условия на отглеждане, от силата и вида на повредите, от вида (отдолу, отгоре) и от формата на пожара (движещ се или постоянен).

Дори слабото, но продължително изгаряне може да причини значителни щети и да доведе до дълго възстановяване на гората. Фактор като сезона от годината, когато е възникнал пожарът, също влияе върху възстановяването. Едно е, ако гората гори през есента, когато зеленината вече е паднала и дърветата са се подготвили за зимуване, и друго ще е през пролетта, когато те просто са се „събудили“ и са получили цвят. Във втория случай последствията ще са много по-лоши.

Какво подлежи на гасене

Последиците от пожарите са много сериозни, затова с тях трябва да се борим. Но това е трудно да се направи, тъй като за горската охрана липсват финанси и персонал. Дългосрочната практика показва, че простото увеличаване на финансовите и материалните инвестиции в защитата на горите от пожари не води до адекватно намаляване на изгарянето. Пожарът в гората има своя собствена екологична роля и не може напълно да бъде изключен от живота на гората. За да решите проблема с пожарите, трябва да създадете система за тяхното управление.

В новата икономическа ситуация, при недостатъчното финансиране и голямото разнообразие от природни и икономически условия, е необходимо да се премине от концепцията за борба с пожари на държавно ниво, която предвижда задължителната борба с всички пожари, към концепцията за управлението на пожарите. Тя се основава на принципите на приоритетно селективен подбор и порядък при гасенето на пожари и предполага диференциация на нивата на защита на горите.

Поради недостатъчното материално и финансово обезпечение, през 2015 г. със заповед на Министерството на природните ресурси на Русия бяха въведени така наречените зони за контрол на горските пожари. Зоните за контрол са територии, в които по решение на държавните органи на Руската федерация е разрешено горските пожари да не се гасят. Прекратяването на работите по гасенето е разрешено при отсъствие на заплаха за населени места или за обекти на икономиката в случаите, когато прогнозираните разходи за гасенето надвишават прогнозираната щета от пожара. На първо място, това се отнася за северните територии и не се отнася за крайградските райони, където пожарите трябва задължително да се гасят.

*Пьотр Цветков, доктор на биологичните науки, ръководител на Лабораторията по горска пирология към Института по горите “В.Н. Сукачев” от Красноярския научен център на СО РАН

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.