Малтийските военни спасиха повече от 200 мигранти

Емилия Кларк: Нямам време за връзки Актрисата от „Игра на тронове” не се смята за фатална жена

6 547 деца са били записани в детските градини в област Велико Търново през учебната 2018/2019 г. Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 601 души

Най-малко 19 ученици са загинали при пожар в Индия

Мъж преби и ограби 77-годишен жител на Червен бряг в дома му

Мария Илиева и Любо Киров предизвикаха фурор в Благоевград

Почивка за стомаха

Доналд Тръмп пристигна на посещение в Япония

36-годишен мъж е загинал при пожар в Плевенско

МВнР: Няма български граждани сред пострадалите след експлозията на пешеходната улица във френския град Лион

Военен хеликоптер катастрофира в Афганистан

„Отмъстителите: Краят” диша във врата на „Аватар” С над 2,6 милиарда долара глобални приходи

Планински спасители намериха деца в добро здравословно състояние, изгубили се в Лозенска планина

Касовият бон от скандалния ресторант на остров Миконос се оказа редовен

Апаши се спасяват през дупка в закона Принудителен труд да смени безсмислените глоби за леки престъпления

Как да повишим нивото на инвестиции? Без това е невъзможно ускоряване на икономическия растеж

Чуждестранни компании успешно разширяват своя бизнес

В условията на общ подем на европейската икономика през последните години и използвайки прираста на капацитета, създаден след кризата, българската икономика излезе успешно от депресията преди четири години. Растежът бе стабилизиран при 3.7 % средногодишен темп през 2015 – 2017 г.

При сравнение, обаче с другите страни-членки на ЕС от Източна Европа, България отново е в опашката по темп на растеж. Това поражда големи проблеми – страната с най-ниско ниво на БВП на човек в ЕС най-бавно скъсява разстоянието по средноевропейските показатели.

Могат да бъдат посочени редица условия и фактори за това придобиващо траен характер изоставане на България от повечето страни в групата. Има обаче един основен фактор, който трябва да бъде във фокуса на внимание при опитите за разработване на политики, съдействащи за постигане на стабилно висок растеж. Този фактор са инвестициите и свързаните с тях технологични иновации и развитие на сектори с по-висока добавена стойност.

Не е нужно да се влиза в теорията, практиката го доказва по категоричен начин. Предлаганото сравнение по показателите за норма на инвестиции (към БВП) и средния темп на БВП в групата на страните, приети в ЕС в 2004 – 2007 г., достатъчно убедително потвърждава казаното по-горе.

За осем години след кризата българската икономика има средногодишен растеж от 2 на сто и поделя последното място с Унгария по този показател, но тя има с 37 % по-висок БВП на човек и значително по-конкурентна икономика. Останалите страни в групата имат с 50 – 70 % по-висок темп от България. Напълно логично страната ни е в тройката страни с най-ниска средногодишна норма на инвестициите – около и под 20 %. Полша и Литва са в тази група, при тях обаче компенсиращ двигател на растежа през този период са износът и потреблението. Това са факторите, които направиха възможно Полша да избегне рецесията. За сравнение ще напомним, че в продължение на три години България беше рекордьор в ЕС по спад на продажбите в търговията на дребно (дефлиране).

Съвсем закономерно страните, имащи едни от най-високите норми на инвестиции и след кризата (около 25 %), имат най-високи резултати в догонването на средноевропейските показатели.

Вместо хъс за инвестиции и иновации, наблюдаваме натрупването на значителна част от реализираната печалба в депозитни сметки и ръст на луксозното потребление. Тъкмо поради това над 90 % от ръста на средствата по тези депозити се генерира само от 5 – 6 % от вложителите.

При положение, че данъчно облаганата печалба през последните години е 21 – 24 % от БВП, средно само около 1/3 от нея се използва за инвестиции. Отчитаният през последните две години известен ръст в частните вложения в основен капитал не променя основната характеристика – слаба инвестиционна активност на фирмите.

Несъстоятелни са и оценките, че бързият ръст на работните заплати ограничава инвестиционните възможности на фирмите. Числата говорят за друго. Приемайки данните за корпоративния данък от Бюджет 2018 и допускайки ръст на заплатите в частния сектор през 2018 г. със средногодишния им темп за 2010 – 2017 г., получаваме следната картина: за девет години средногодишният ръст на работните заплати е 7.3 %, а на печалбата – 8.6 %. Заплатите изоставаха драстично и това създава възможност за ускореното им увеличаване без вредни въздействия за икономиката. Това е и справедливо, и стимулиращо персонала.

В същото време и държавата не проявява по-висока инвестиционна активност, която да компенсира до голяма степен спада в частния сектор. Разчита се главно на парите от ЕС. И още – отчетите за изпълнението на бюджетите през годините след кризата показват системно неизпълнение на предвидените и без това неголеми разходи за капитални вложения. Именно от тях се икономисва, за да се отчита по-нисък дефицит или даже излишък. Порочна практика, която наблюдаваме и през последните три години.

Инвестиционният двигател на икономиката отслабна и поради значително намалените преки чуждестранни инвестиции – те са под 2 на сто от БВП. На фона на тази отрицателна тенденция се откроява една положителна структурна промяна – нарастващ дял от средствата се реализират в изграждане на високотехнологични производства.

Очевидно бизнессредата играе роля при вземане на решения от външните инвеститори. Вътре в страната преобладават отрицателните оценки по отношение на условията за бизнес. Но и при сегашните условия стотици чуждестранни компании успешно разширяват своя бизнес в страната, а нови, макар и по-малък брой световно известни производители, правят значителни по размер инвестиции. Оплакванията са главно за трудностите при набиране на персонал. Може би мнозина ще приемат с резерва оценката на двама италиански инвеститори у нас, които през 2017 г. заявиха на страниците на седмично издание, че бизнессредата в България е не по-лоша отколкото в Италия.

Какво трябва и може да се направи, за да се постигне с 30 – 40 % повишаване нивото на инвестиции – докъм 25 – 28 % към БВП? Необходима е рязка промяна в поведението на държавата към провеждане на активна политика за подкрепа на икономическия растеж.

Първо, сега и в обозрима перспектива значително по-голямо участие на държавата с инвестиции. Ускореното изграждане на развита инфраструктура, като едно от условията за стабилно икономическо развитие, зависи основно от държавата. Това налага безотлагателно увеличаване на публичните инвестиции, в това число и със заемен ресурс в рамките на поносимо увеличаване на държавния дълг. Парадираме с факта, че сме в тройката на страните с най-нисък дълг – и какво от това? Пълен примитивизъм е клишето, че „не трябва да натоварваме следващите поколения“. Но нали срещу тези инвестиции ще им оставим по-развита и ефективна икономика.

Безспорна е оценката, че за голямото изоставане в развитието на Северозапада една от основните причини е именно инфраструктурата. Северът на страната като цяло би получил сериозно ускорение в развитието си, ако бъдат решени ефективно пътно-транспортните му връзки с Южна България. Отлаганото десетки години изграждане на тунела под Шипка, например, струва на България загубата на немалка скорост на растеж. Това е мнението на експертите по регионална икономика.

Ще си позволя да посоча за пример Унгария. Въпреки критиките на евроинституциите, през последните години чуждестранните инвестиции не намаляват, достигайки 3 – 4 млрд. долара годишно. Инвеститорите сочат като едно от основните преимущества на страната именно обширната и развита инфраструктура на Унгария.

Второ, сериозен стимул за увеличаване на реинвестираната печалба би представлявало освобождаването й от корпоративен данък. Компенсацията на свързаното с това намаление на бюджетните приходи ще се получи от ускоряването на растежа – увеличаване на работните места, на доходите и потреблението ще са базата за допълнителни данъчни приходи.

Тази политика би могла да включва известно повишаване на ставката на данъка за разпределяната към собствениците печалба. Единственият мотив за това – да се постигне дестимулиращ ефект по отношение на луксозното потребление.
Трето, за привличане на чуждестранни инвеститори, особено на големи високотехнологични компании, трябва да се провежда активна политика. Ето основните моменти на такава политика:

– Провеждане на политика на целенасочено търсене с конкретни оферти за приоритетни сектори на световно известни компании (решение за подобна политика бе прието, но не последваха реални дейстивия);

– При голямата конкуренция в региона за привличане на стратегически инвеститори, налага се и България да предлага максимума от преференции, възможни в рамките на европейското законодателство. Практиката показва, че тези инвеститори обикновено поставят като първи въпрос какви преференции предлага страната. Досега всички страни в региона са по-атрактивни от нас в това отношение;

– Предвид състоянието на пазара на труда, държавата трябва да поема ангажимент за съвместни с големите инвеститори мерки по подготовка и осигуряване на необходимия персонал. Вече има успешни практики в това отношение, които трябва да се развият в система.

Четвърто, нарастващият дефицит от квалифицирана работна сила се превръща в сериозен възпиращ фактор, както за големите външни инвеститори, така и за голяма част от българските фирми. Това налага без загуба на време да се осигури адаптиране на образователната система към подготовката на необходимите квалифицирани кадри със средно и висше образование.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. и за къф чeп трябва да има ускорен икономически растеж?
    по-бързо да затрием планетата ли?

  2. Koi lud da investira tuk ? V strana kadeto navsqkude e v deistvie paragraf 22 , kadeto za vsi4ko si vinoven , 4e te ima , 4e suzdava6 diskomfort na administraciqta i kadeto vmesto s mul4alivo suglasie te cakat s mul4aliv otkaz dokato ne … vij ivan4eva ot mladost..

  3. Пренебрегнат е един много важен фактор политическата стабилност и законност.
    Кой чуждестранен инвеститор
    ще инвестира в страна със силни русофилски партии, на които нагрода глед със страх и е готов
    да се спасява в ЕС . А руснаците освен да ни. продават газ на най високи цени друго нямат.
    Тези партии са винаги в да вземат властта а в
    опозиция крещят до Бога, колко крадци са управляващите и как те бих възцарят тяхната
    руски тип справидливост. България не може да се
    отърве от този домоклиев меч.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.