На 21 януари 2019 да почерпят

Столичният инспекторат с проверки за неправилно паркиране

Умопомрачени либерали искат черна Клеопатра Политически коректните зомбита готвят нов бойкот

ХИВ-позитивен остава зад решетките Болестта не е попречила на деянията му

Брад Пит и Чарлийз Терон заедно?

Психологът Росен Йорданов: Между любовта и ревността няма нищо общо

Двама шофьори на ден у нас минават на ток Над 68% ръст на регистрациите на електромобили само за година

Ограничено е движението по пътя Сопот-Карлово заради катастрофа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 21 януари 2019

СДВР издирва извършители на грабеж и побой

Акция „димяща кола“ в София КАТ глобява с 50 лева, ако автомобилът пуши над нормата

Тунел със система за вентилация и пречистване на въздуха откриха в Хонконг Той е на стойност 4,6 милиарда долара

Християнсоциалният съюз в Германия с нов лидер МВР шефът Хорст Зеехофер се оттегли след 10 г. на поста

Купуваме по-скъпо сирене, масло и мляко Ядем круши от Холандия и Южна Африка, джинджифил - от Перу

Министър Желязков: Поне милиард трябват през следващите години за модернизация на БДЖ

Как Хипократ среща Пегас Изложба на писатели медици от Възраждането до наши дни в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Симбиозата лекар-писател е добре позната в световната литература – автори на шедьоври в класиката са Рабле, Шилер, Чехов, Джойс, Кронин, Конан Дойл. Какъв обаче е българският принос към плеядата блестящи пера на лекари? Това жителите и гостите на София могат веднага да научат от обзорната изложба „Хипократ и Пегас. Писатели медици от Възраждането до наши дни”, която беше открита на 26 юни във фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Проф. Златимир Коларов, председател на Съюза на лекарите писатели и един от инициаторите, в словото си на откриването изтъкна: „Всяка библиотека е храм на словото и духовността! Книгите в този национален храм са светите свитъци, а картините са иконите. Като поклонници на мъдрото слово ние сме тук, за да покажем, че писателите лекари откликват на болките на хората със своя талант. Медикът ежедневно е свидетел на разрушени съдби, на страдания и смърт, но който има сърце да ги почувства, очи да ги види и талант да ги разкаже, създава наистина силновъздействащи творби. Преди десет години подобна изложба беше представена точно тук. Сега обаче тя е обогатена, качена е на електронни носители, направена е по модерен начин. Вдъхновителят за идеята е Анна Свиткова, а аз съм моторът за нейната реализация”.

Анна Свиткова (дългогодишен уредник на къща-музей „Димитър Димов”) говори за хуманизма на писателския труд: „Твърде често след написването на рецепти и болнични листове лекарите някак неусетно започват да пишат стихове, разкази, романи и мемоари. Преди 20 години при мене дойде писателят Любен Станев и ми разказа, че съществува сдружение на писателите лекари и е редно да се започне съвместна дейност с музея „Димитър Димов” и да се основе награда „Димитър Димов”. Още тогава се зароди у мене идеята за такава обзорна изложба. Нейният първи вариант (в скромен формат) беше за 100-годишнината на Димов. Сега вече проф. Коларов осигури средства за нейната представителност. Материалът е огромен – от Възраждането до днес”.

Проф. Златимир Коларов разясни дейността на оглавяваната от него организация и конкурсите, които се провеждат всяка година. Той говори за провелия се през миналата година 62 Международен конгрес на писателите лекари в Пловдив с участието на представители от Европа и Латинска Америка.

Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, подчерта: „За мен е висока чест да бъда сред съорганизаторите на тази изложба. Тя е съдържателна, информационна и естетически издържана. Димитър Димов е емблематично име сред нашите писатели. Той е високонравствена фигура. Радвам се, че той има своите продължители в лицето на Златимир Коларов и други писатели лекари!”.

От името на Съюза на българските писатели говори Димитър Христов: „Колегите с медицински дипломи са изключително важни за писателската гилдия. Нека не забравяме, че ние сме наследници на тракийските лечители, а през Възраждането най-видните ни обществени личности са лекари. Нека тази изложба гостува и в други градове и в чужбина, за да се види как творчеството и науката вървят ръка за ръка”.

Доц. Красимира Александрова – директор на Националната библиотека, адмирира идеята да се създаде хронология на творческите постижения на видни български лекари. Тя изрази радостта си, че изложбата е под символичния покрив на библиотеката: „Радостна съм да ви съобщя, че точно днес беше взето отговорно решение за ремонт на реалния покрив на Националната библиотека и тук ще става все по-уютно за културни събития!”.

Документалната експозиция представя известни личности от Възрожденската епоха, тясно свързани с борбата за независима българска църква и създаването на модерно образование – Петър Берон, Васил Априлов, Иван Селимински, Никола Пиколо, Иван Богоров. Представени са основателите на българската медицинска наука и общественото здравеопазване след Освобождението – Асен Златаров, Христо Стамболски, Моско Москов, Тончо Радев, Владимир Несторов и др., както и лекари, които свързваме с чисто литературни изяви – Владимир Полянов, Никола Фурнаджиев, Валери Петров и много други. Специално място в експозицията заема и големият български писател Димитър Димов – професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни, представен с постиженията си и в двете области.

Изложбата се експонира по повод 109-годишнината от рождението на Димитър Димов и е дело на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”, Българския лекарски съюз, Националния литературен музей и Съюза на българските писатели. Автор на изложбата е Анна Свиткова, художник – Ивелина Велинова.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. За съжаление трябва да отбележа някои съществени пропуски. Писателката Евгения Димитрова (1875-1930) е следвала медицина. Пише два романа (в единия героинята е милосърдна сестра Приключения 1918). Веселина Геновска пише на медицинска тематика – Сестра Добринова. Калина Малина пише роман Старшата сестра през 1941 и там разработва темата за намиране на лекарство срещу рака. По – късно, през 1975 Павел Вежинов в Нощем с белите коне прави същото.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.