Канада и борбата на македонските българи

Канадският финансов министър Уолтър Гордън говори пред 44-тия конгрес на МПО в Торонто, 1965 г.

Правителството в Отава се стреми да изясни причините, поради които тези хора напускат родния си край

Връх на политическите контакти на македонските българи с канадските власти е постигнат по времето на Пиер Трюдо

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Следвоенният икономически разцвет на Канада, съчетан с умелата политика на редица либерални правителства, я превръща в основна имиграционна дестинация. През 60-те години на ХХ в. Торонто се оформя като най-големия задокеански център на македонските българи, като броят им по това време достига над 20 хил. души. Те изграждат три свои македоно-български църкви, а по-късно е построена още една. Към тях функционират библиотеки, зали и училища. Поддържат свои радио- и телевизионни емисии.

Появата в Торонто на значителен брой българи от Македония провокира интереса на канадските власти към македонския въпрос. Правителството в Отава се стреми да изясни причините, поради които тези хора напуснат родния си край. За целта на 27 юли 1951 г. канадският шарже д‘афер в Белград Крин посещава Скопие и се среща с Лазар Колишевски. Сред въпросите, които го интересуват, е „дали във Вардарска Македония има движение за свободна и независима Македония“ и „дали има разлика между българите и македонците“. Очевидно Колишевски е бил изненадан, защото признава, че за създаването на свободна и независима Македония работи Иван Михайлов, който дори „е написал книга на тази тема“. Особено интересен е отговорът на втория въпрос.

Според най-високопоставения човек в Скопие, „македонците са по-близко свързани с българите, отколкото с която и да е балканска народност“. В своите изводи от тази среща, канадският дипломат пише, че „е извънредно трудно да се определи какво точно означава „македонец“, тъй като самият Колишевски казва, че е близо до българите, макар и да не казва направо, че е българин... Кръвната връзка между българите и славяните във Вардарска Македония е много интересна за бъдещото положение“. Намеква, че упражняваният от централната власт в Белград културен, политически и полицейски терор ще доведе рано или късно до същия край, до който дойде кралска Югославия в 1941 г.

Не се знае кога и по какъв начин тази информация е предадена на македонското освободително движение, но от тогава то започва да търси все по-тесни контакти с канадското правителство. Първата политическа мисия на Македонските патриотични организации (МПО) в канадската столица Отава е осъществена в края на 1957 г. Двамата македоно-български свещеници от Торонто Харалампи Илиев и Васил Михайлов, заедно със секретаря на МПО в САЩ Любен Димитров, на 19 ноември се срещат с председателя на парламента Роланд Миченър, който е информиран за тежкото положение на българите в Македония. Дълбоко потресен от изнесените факти, Миченър лично се заема да уреди среща на ръководителите на македонските българи с канадския министър на външните работи Сидни Смит и неговия предшественик и канадски представител в ООН Лестър Пиърсън. Целта на водените разговори е да се получи подкрепа при евентуално бъдещо обсъждане на македонския въпрос в ООН. Освен с тях, срещи са проведени с канадския премиер Джон Дифенбейкър, министъра на труда Майкъл Стар, зам.-министъра на правосъдието Дейвид Уакър и депутатите Джон Кучерепа и Чарлз Хенри.

Политическият ефект от тази първа мисия на МПО в Отава проличава на следващата година, когато от 17 до 19 август 1958 г. в Торонто се провежда 37-мия конгрес на МПО. Един от главните говорители е канадският министър на труда Майкъл Стар. В своята реч той заявява: „Македония, която даде славяно-българската азбука, четмо и писмо на всички славяни, Македония, която бе люлката на българската просвета и култура, трябва да бъде свободна. Чест прави на всички вас..., че вие не забравихте съдбата на първоначалната ви родина Македония и робската участ на вашите братя и сестри“.

С този състав на канадското правителство македонските българи създават тесни и дълготрайни контакти. На 15 юли 1960 г. втора делегация на МПО заминава за Отава. Домакин отново е канадският премиер Джон Дифенбейкър, който организира срещи с различни министри и председателя на парламента. Тогава отново е посетен Лестър Пиърсън, който през 1963 г. става министър-председател на Канада и е смятан за един от най-влиятелните канадци на ХХ в.

Своеобразният връх на политическите контакти на македонските българи с канадските власти обаче е постигнат по време на управлението на Пиер Трюдо - един от най-изявените канадски държавници, който от края на 60-те до средата на 80-те години доминира до степен, невиждана досега в политическия живот на страната. Той е министър-председател през периода 1968-1979 и 1980-1984 г. До оттеглянето си от политиката Пиер Трюдо е в тесни контакти с протойерей Васил Михайлов от македоно-българската църква „Св. Георги“ в Торонто. Първата им среща е през 1968 г. и още тогава МПО насърчава отеца „за връзките, които поддържа с отговорните политически лица в Канада, които връзки той винаги е използвал в защита на Македония и нейната справедлива кауза“.

Прекият контакт на ЦК на МПО с Трюдо дава възможност през ноември 1971 г. да го информира за политиката на югославския диктатор Тито, който планува свое официално посещение в Канада. На Пиер Трюдо е заявено, че „настоящото югославско правителство грубо нарушава международните си задължения, които тържествено пое за защита на неотменимите човешки права на своите граждани и безмилостно продължава жестоката си политика за заличаване на националния облик на частта от Македония, намираща се в Югославия.

Преследването от бруталния режим на маршал Тито, на което са подложени нашите роднини македонските българи, с право може да се характеризира като политика на национален геноцид“.

Трюдо се отнася с разбиране към този проблем, с което печели симпатиите на македонските българи. Поради тази причина на 11 септември 1976 г. той е поздравен от всички делегати на 55-тия конгрес на МПО, които описват себе си като „македонци от български произход“, работещи „за свободата и независимостта на нашата родина Македония“.

Особено важна е разяснителната кампания, която членовете на МПО „като канадски граждани с български произход и имигранти от Македония“ развиват пред Пиер Трюдо във връзка с протоколно посещение през 1980 г. на канадския посланик в Югославия Джеймс Харис в „Матицата на изселниците“ в Скопие. Те изтъкват, че подобна среща се използва от Югославия, за да пропагандира наличието на „македонска нация“ и на нейни представители в други страни. Затова от МПО заявяват, че „такава „нация“ не съществува. Създадена е с шовинистични намерения от политическите кръгове в кралство Сърбия, подкрепена е от същите кръгове в кралство Югославия и сега се поддържа и налага от настоящите политически кръгове в комунистическа Югославия... Славянските жители на региона, известен като Македония, са българи по произход, история, език и култура“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи