Според ЦИК има „малки” разминавания между разписките и протоколите

Секционни комисии не искали да броят

Катастрофа с машинното гласуване е напълно възможна на вота 2 в 1 на 14 ноември, прогнозираха изборни експерти пред „Труд”. Те се позоваха на разминавания между разписките от устройствата за гласуване и протоколите, които от ЦИК наричат несъществени.

„Ако една машина дава грешка от „само” 5-6 гласа, това прави общо над 50 хиляди гласа, което е близо 2% от всички гласове, или 5 мандата. Или половината от бариерата за влизане в парламента. Или пък решаващата разлика между две партии, една от които трябва да получи мандат за съставяне на кабинет”, коментира пред „Труд” проф. Михаил Константинов в коментар за липсата на данни от контролните секции на вота от 11 юли.
75 дни след извънредните парламентарни избори обобщени резултати няма, няма и да има, защото ЦИК не е обобщавала резултати. В комисията коментират, че имало единични разминавания в резултатите за партии и преференциите, които не били съществени.

ЦИК трябваше да преброят контролните разписки и подадените гласове от машинното гласуване в извадка от 1343 избирателни секции в страната и 39 избирателни секции в чужбина, определени на случаен принцип от комисията. Чрез тези разписки трябваше да се установи има ли разминавания между данните в паметта на устройствата за гласуване и разписките в кутиите, т. е. да се провери възможно ли е да се манипулират резултатите от вота.

Пред „Труд” членове на ЦИК признаха, че част от избирателните секции отказали да броят разписки, защото не им се плащало допълнително за подобна проверка. Имало и такива, които се оправдали, че късно били известени и не успели да се включат. Около 800 секции в страната в крайна сметка участвали в контролното броене, но го извършили формално. Секционните комисии сравнили машинния протокол, с хартиения, на който са пренасяли данни. „Има съвсем незначителни разминавания, някои от които са в преференциите”, коментира пред „Труд” зам.-председателят на ЦИК Димитър Димитров. На едно от заседанията на ЦИК Димитров коментира, че „има странни разминавания с по 4-5 гласа в старозагорски секции, както и „приплъзване” на преференции”.

Същото е положението и с 39-те задгранични секции. В ЦИК са получени резултати от 30 секции. Останалите - близо една четвърт, не са представили протокол за преброяване на контролните разписки, а конкретна причина не е посочена.

„Установи се, че всички данни съвпадат с изключение на няколко случая”, съобщи шефката на ЦИК Камелия Нейкова на колегите си по време на заседание от 19 юли. Тя изреди четири секции - в Харлем (Нидерландия), в 363-а секция в Хага (Нидерландия), в секция 441 в Лондон (Великобритания) и в 727-а секция в Чорлу (Турция).
Нейкова твърди, че разминаването между числовите данни от машинното гласуване и данните от контролните разписки е с по един глас. „Напълно вероятно е някъде да става въпрос за допусната техническа грешка при вписване на данните, като гледаме от какво естество е разминаването”, посочи шефът на ЦИК.

„Много лесно е да предположим, че става въпрос за човешка грешка, но при разлики с машинното гласуване ние следва да изследваме причините за това и вярно ли са отразени данните в протоколите за преброяване на контролните разписки”, коментира секретарят на комисията Севинч Солакова.

Членове на обществения съвет към ЦИК коментираха пред „Труд”, че отношението на комисията към контролните секции е недопустимо и че липсата на анализ създава недоверие към машинното гласуване и крайните резултати от изборите.

ЦИК излъга за външните IT експерти

Компютърните спецове подбрани по неясни критерии

ЦИК излъга за външните IT експерти, с които сключва граждански договори. Различни членове на комисията, включително и председателят ѝ Камелия Нейкова, уверяваха „Труд”, че компютърджиите, които ще бъдат „очите и ушите” на централната комисия за машинното гласуване, са им предложени от „Информационно обслужване” АД и Държавна агенция „Електронно управление”.

„Труд” попита и държавното дружество и държавната агенция как са подбирали експертите. От „Информационно обслужване” ни отговориха следното: Категорично не отговарят на истината тиражираните по медиите твърдения, че „Информационно обслужване” АД е предлагало експерти на компанията да бъдат назначавани на граждански договори към ЦИК. Неверни са и твърденията, че „Информационно обслужване” АД е препоръчвало каквито и да външни експерти на ЦИК. От дружеството подчертаха, че на „Информационно обслужване” АД са възложени дейности по компютърната обработка на резултатите от проведените избори, включително и от машинното гласуване: Обръщаме внимание, че ако на компанията се възложат и дейности по модифициране на софтуера за гласуване със специализираните машини, това би довело до това „Информационно обслужване” АД да застане на „входа и на изхода” на целия изборен процес.

От Държавна агенция „Електронно управление” признават само за един препоръчан експерт, „който притежава богат практически опит в създаването на специализирани операционни системи и приложни софтуери за тях и е участвал в процеса по удостоверяване на съответствието на техническото устройство за машинно гласуване (ТУМГ) с изискванията на Изборния кодекс за изборите през юли 2021 г. Той е бил част от екипа по „Проверка на сигурността на информацията, която се въвежда, обработва, съхранява и извежда от ТУМГ” към ДАЕУ.”

За останалите 7 специалисти, които са сключили граждански договори с ЦИК, в държавната агенция и в Информационно обслужване не знаят нищо. Не се знае и дали са проучвани от ДАНС и МВР. Знае се обаче, че до 30 септември ще започна обучението им в „Смартматик”, след което ще могат да модифицират програмите за всякакъв вид избори и ще имат достъп до сорс кода на машините.

Оферираните цени били високи

Прекратяват поръчката за още 1600 устройства за гласуване

Участниците в търга предложили цена близка до 10 млн. лв.

ЦИК прекратява поръчката за още 1600 машини за гласуване. Причината е, че оферираните цени и от „Сиела Норма” и от „Информационно обслужване” надхвърляли максималната прогнозна цена в офертата от 9,5 млн. лева. И двете фирми предлагали да доставят машините за около 10 млн. лв.

В поръчката, освен допълнителни устройства за гласуване, бе записано, че трябва да се доставят и по 6 бр. смарт карти за всяка машина, т. е. 9 600, както и 26 000 флашпамети. Членове на ЦИК коментираха, че според офертите всяка флашка струвала по около 50 лв. Причина за високата цена била, че устройствата са специфични, че обикновена флашка не може да бъде поставена на машините за гласуване и че Смартматик са направили това заради по-висока надеждност и сигурност.

Засега не се знае дали ще бъде обявена нова обществена поръчка за още 1600 машини. Възможно е такава да има като се намали количеството на устройствата или се предложи по-висока прогнозна цена.

Ако не се доставят допълнително машини за гласуване е възможно пред по-големите секции да се извият опашки и да се наложи хората да чакат дълго и накрая да се откажат да гласуват, коментираха бивши членове на секционни комисии.

Велко Милоев, председател на обществения съвет към ЦИК: Има разминавания, за които не казват

За 1343-те секции в България, които са били обект на контролно броене, нито има секционните протоколи от контролното броене, нито има някакъв анализ. Това е безобразие, след като решението е от 10 юли, а изборите бяха на 11-и и тогава е станало броенето.

По неофициална информация от мои колеги, които са питали хора от ръководството на ЦИК, едното обяснение е, че са нямали хора и време, но има разминавания, за които не казват и в гласовете за партии, и за преференции. Вече става все по-вероятна версията, че те са решили да скрият тази информация.

Този анализ могат да го направят двама души за един ден, като имат протоколите от секционните комисии и данните от флашките, които са публикувани отдавна на сайта на ЦИК.

Стоил Стоилов, член на обществения съвет към ЦИК: Питайте ЦИК защо няма доклад

Не мога да коментирам какви са резултатите от контролните секции, защото българските 1343 секции, в които трябваше да бъдат изброени разписките и сравнени резултатите, в сайта на ЦИК ги има упоменати като номера на секции, но няма още доклад дали това нещо е станало и какви са изводите.

Питайте ЦИК какви са причините, поради които още го няма този доклад. Сигурно ще се позоват на заетост или отпуски, но за мен тези обяснения не са достатъчно аргументирани. Имаха повече от 50 работни дни, ако си представите, че по 10 души са били на работа, всеки един член на ЦИК можеше да анализира по 3 секции и досега щеше да го има този анализ. Той е много важен за укрепване на общественото доверие в процеса на машинното гласуване. Не толкова само да се използва някакъв статистически метод, а да се формира спокойствие към тази технология. Затова съм неприятно изненадан, че ЦИК не направи този анализ.

Проф. Михаил Константинов, изборен експерт: Срива се доверието в изборния процес

Аксиома в изборната практика е, че е опасно да се произвеждат избори, ако доверието в изборния процес е критично ниско. Същевременно основен проблем при машинното гласуване е, че избирателят не знае какво се случва с гласа му и в частност дали този глас е отчетен правилно. Това е един от мотивите на германския Конституционен съд да забрани машинното гласуване на територията на Федералната република в обозримото бъдеще.

Използваните у нас машини за гласуване на венецуелската компания „Смартматик”, произведени в Тайван, издават разписка, в която са отбелязани данните от гласуването. Тези разписки се съхраняват заедно с останалите изборни книжа до новите избори. В началото идеята беше всички разписки да се броят и резултатите да се сравняват с тези, записани в паметта на машината. Тази идея беше подкрепена от всички партии и от президента. Впоследствие (кой знае защо?) се реши преброяването на разписките да се извърши само за една представителна извадка от машини.

За изборите на 11 юли тази извадка беше от 1343 машини. Ще подчертая, че няма друг начин да се провери какво се е случило с гласовете на избирателите, освен да се сравнят резултатите от разписките с тези, запаметени от машините. За учудване на всички, вече два месеца и половина ЦИК не е обявила резултата от проверката. Това е важно, защото ако една машина дава грешка от „само” 5-6 гласа, това прави общо над 50 хиляди гласа, което е близо 2% от всички гласове, или 5 мандата. Или половината от бариерата за влизане в парламента. Или пък решаващата разлика между две партии, една от които трябва да получи мандат за съставяне на кабинет.

Не виждам разумна причина колегите от ЦИК да се бавят с обявяване на резултатите от проверката. Всяко допълнително забавяне вече срива доверието в изборния процес и заплашва неговата легитимност.

Ще повторя, че избори без доверие нямат смисъл. А изборите са най-важният инструмент на демокрацията.
Защото власт се сменя по два начина: или с бюлетини, или с калашници. В цивилизования свят сме избрали първото. Но не трябва да забравяме второто.