Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Опашка от тирове на „Капитан Андреево“

Борис Джонсън обяви, че няма да преговаря за отсрочка на Брекзит

EK призова Лондон да обясни „възможно най-скоро“ какво планира за Брекзит

Графа заведе семейството си в Египет (СНИМКИ)

5-метрова вълна заля село в Сибир след скъсване на язовирна стена (ВИДЕО) Към момента жертвите на тежкия инцидент са 15

Британските депутати принудиха Борис Джонсън да иска от ЕС отсрочка за Брекзит

Вицепрезидентът разговаря с ръководителите на Съвета на Европа и на неговата Парламентарна асамблея

Баскетболен празник “Играй с Везенков!” в Ботевград

Египет показа откритите преди дни 30 саркофага с мумии (ВИДЕО, СНИМКИ)

Кика Кранистката пази ключа на вярата във Вереница

Чакат пари от държавата за реставрация на средновековните стенописи

Отварянето на черквата е като ритуал за слизане в дълбините на времето

Всичко ценно си има пазители… Свети Петър стои на входа на рая, царските съкровищници ги вардят строги ключари, а село Долна Вереница край Монтана си има Кика… 68-годишната жена държи ключа на местната църква “Свети Никола”. Но с него пази не само древния храм, а и паметта, вярата и близо пет века от историята на селото. Кика си е Кика, не Кирилка или Кина…

– Така са ме нарекли майка и татко и си харесвам името!, заявява Кика Давидкова.

В Долна Вереница тя е известна още като Кранистката. В младите си година работела на кран в “Кремиковци”, там срещнала и съпруга си, който я сродил със северозападното село. Пръснатите под сянката на Веренишкото бърдо къщи, оградени с дървета и ливади, потопени в чист въздух и ромол на извори от Балкана, легнали на сърцето на Кика и тя приела селото и хората му като част от съдбата си. По онова време, през 70-те години на миналия век, разкрили и най-голямото съкровище на Долна Вереница. Под падналата от дъждовете мазилка на старата сгърбена черква, за която бабите казвали, че е по-стара и от техните прапрабаби, блеснали образи на светци, ангели и облаци, рисувани сякаш от велик художник…

Пристигналите историци обявили, че селският храм е от края на XVI век, а изписаните по стените му библейски сцени са сред най-красивите образци на средновековното изкуство у нас. През 1972 г. малката черква “Свети Никола” била обявена за национален паметник на културата. Когато гостувала със съпруга си и трите им дъщери във Вереница, Кика обичала да остава в хладната, вкопана в земята черква, да разглежда умислените, изпълнени с доброта и прошка очи на светците и да попива от тях спокойствие и вяра…

– Не съм ревностна вярваща, която всеки ден се моли и пали свещи! Но съм българка и християнка, кръстена още като дете!, обяснява Кика. И си спомня как в дома й в ломското село Замфир, дори и през комунизма се спазвали всички традиции – на Бъдни вечер семейството вечеряло постни гозби, седнали на пода, застлан със слама, на Цветница момиченцата кумичали и пускали венци на барата край река Лом, пред Великден боядисвали яйца.

– Това са български традиции, пазя ги и ги предавам на деца и внуци, казва Кика. Докато работела в металургичния комбинат в Кремиковци, тя се отбивала в почивните дни и в старите черкви в София – да палне свещица и да се помоли за здраве и късмет на близките си. А когато се пенсионирала и започнала да остава с месеци в Долна Вереница, тогавашният кмет Леди Кръстев й предложил да се грижи за стария храм. Като знак за отговорната длъжност кметът връчил на Кика ключа на древната сграда – близо половин метър ковано желязо, което прилича на жезъл. Отварянето на черквата с грамадния ключ е като ритуал за слизане в дълбините на времето. По каменни стъпала посетителите се спускат във вкопано в земята помещение и се озовават в библейски свят, изпълнен с ликовете на Христос, Богородица и десетки светци, с рай, ад и сцени от притчи.

– От стари хора съм чула, че черквата е много по-стара от пет века – съществувала е още преди турското робство, но когато османците дошли, я разрушили. Местните хора обаче пак я вдигнали върху старите основи. Но за да не гневят поробители, както се правело в онези времена, я вдълбали в земята. После през XIX и XX век е достроявана и разширявана, разказва пазителката на вярата. Въпреки чуждото иго, бедността и теглата и тогава е имало родолюбиви и щедри хора, които дарили пари за божия дом. Затова незнайният зограф изрисувал на северната стена двамата дарители Нейо и Неделко. Край тях се редят в цял ръст светци, а от най-челните места гледат Христос, Богородица и патронът на храма свети Никола. От тавана пък сякаш насочено към всеки се взира голямо око – погледът на Създателя, който вижда всички и всичко. А до него в кръг са изрисувани зодиите – нещо рядко срещано в българските черкви, чиито свещеници отричат астрологията, врачките и баячките. Има и голямо пано със сцени от Страшния съд, създадени вероятно от тревненски зографи, а иконостасът е правен в първата половина на XIX век, разказва Кика. Сред ценностите на древната черква са и две икони на свети Георги и свети Димитър, рисувани от дамаскинаря Поп Пунчо от Мокреш през XVIII век. Кика отдавна не е само портиер на черквата. Тя се е превърнала в грижовна стопанка и служителка на историческата светиня. Отваря и затваря вратите, продава свещи, бие камбаната, а когато няма свещеник, чете по празници от църковните книги.

– Сигурно не е според каноните, но като идват хора в черквата, не може да ги оставя без внимание. Поповете са малко и обслужват по няколко села, идват за кратко, даже на някои празници ги няма. Затова съм си купила книга с жития на светци и според случая чета от нея на събралите си, споделя пенсионерката. В общуването с Бога, историята и миряните Кика надмогва и личните си мъки. В близкото гробище тя е погребала съпруга и едната от дъщерите си и когато отваря черквата, се отбива до плочите им, за да им разкаже какво става в селото и как са живите от фамилията.

– С община Монтана ще искаме средства от държавата за реставриране и опазване на средновековните стенописи. Досега държавата е дала чрез Дирекцията по вероизповеданията само 5000 лева, с които преди време ремонтирахме покрива да не тече, защото съсипваше фреските. Но това не е достатъчно. Готвим и ремонт на старото килийно училище, което е в черковния двор и също има историческа стойност, казва кметът на Вереница Ивайло Никитиев. За бъдещето на селото той не се безпокои – заради близостта до Монтана, само на 8 км, и красивите пейзажи наоколо мнозина купуват къщи. През последните години в селото работи и малко предприятие – с тридесетина души, които шият бельо за Франция. Добра реколта дава и земята – около 12 500 дка. За развитието на Долна Вереница обаче е много важно селото да опази миналото си, категорични са всички. През последните месеци кметът и Кика събират пари, за да купят камина и да топлят вкопания в земята каменен храм, в който дори и през лятото цари хлад. Събрали са около 170 лева – малко, но Кика смята да допълни сумата с част от скромната си пенсия.

– Черквата е нашето злато. Хората, които са я строили и рисували, са оставили сърцата и душите си в нея. Затова всеки, който влезе и постои вътре, се изпълва с вяра и надежда. И когато има нужда, се връща, за да почерпи пак от този дух, казва пазителката на съкровищата на Вереница.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.