Кларинетът – кармата на фамилия Димитрови Три поколения проправят пътя на музикалния инструмент в България

Три поколения заедно – проф. Сава Димитров, синът му проф. Димитър Димитров и внукът проф. Сава Димитров. Снимки: Цветан Томчев и личен архив

Дядото – проф. Сава Димитров е основоположник на българската кларинетна школа

Бащата – проф. Димитър Димитров е бил солист на всички български симфонични оркестри

Внукът – проф. Сава Димитров продължава традицията на българската кларинетна школа

Проф. Сава Димитров подготвя голям концерт по случай 100-годишнината от рождението на дядо си, чието име носи, на 19 ноември в зала “България”

От дома на семейство Димитрови постоянно се чува звукът на кларинета. Звучи Моцарт, Вебер, Брамс, Сен-Санс. А на стената в апартамента виси голямо платно на Греди Асса, на което са нарисувани четири кларинета. Сякаш са посветени на цялото семейство.

Първият кларинет, разбира се, е за дядото.

Проф. Сава Димитров е роден точно преди сто години. Изявите му като кларинетист започнали още като ученик в гимназията – в концертите на градския оркестър с ръководител Христо Дюлгеров, при когото получава първите си уроци по музика. Изпълнявал произведения от Моцарт, Вебер и др. и като ученик създал малък състав, с който редовно свирел на забави, вечеринки, балове и други тържества. При завършване на гимназията през 1940 г. в града му устроили бенефисен концерт, на който изпълнил любимия Концерт №1 от Вебер.

В града го подпомогнали материално, за да продължи през 1941 г. образованието си по кларинет в Музикалната академия в София. Като студент редовно участвал в музикални продукции и концерти, завършил академията през 1945 г. На годишния акт-концерт в съпровод на Академичния симфоничен оркестър изпълнил с голям успех цял концерт от Шпор. А още по време на следването си постъпил като първи кларинетист в новосъздадения Художествен музикален театър.

Много важен за неговото развитие бил фактът, че специализирал в Прага и в Бърно, където се започнал с кларинети от системата “Бъом”, която пръв въвел в България.

Започнал да преподава още като ученик в гимназията, където обучавал ученици да свирят кларинет, а в края на 40-те години постъпил в Музикалната академия като преподавател, станал доцент, а от 1955 г. и професор. Подготвил няколко поколения инструменталисти, много от които станали носители на награди от наши и международни конкурси, заемали водещи длъжности в симфонични и оперни оркестри, преподаватели по специалността във висши и средни музикални институти. Проф. Петко Радев, проф. Димитър Димитров, проф. Илия Главанов, проф. Борис Петков, Атанас Колев и много други са ярки представители на школата му и достойно я утвърждават в чужбина. При него са се обучавали кларинетисти и от други страни, където сега са водещи изпълнители и педагози: Х. Серано – професор в Куба, Н. Лам – професор във Виетнам, Н. Нилсен – професор в Норвегия, Ч. Борибо – професор в Камбоджа, Гомбосурен – Монголия, К. Пападопулос – Гърция и др.

Професор Димитров е основоположник на българската кларинетна школа. Създател е на метод за обучение по кларинет, за който написал “Школа за кларинет” и четиринайсет тетрадки “Етюди за кларинет”. Методът е изграден както върху установените принципи, така и на основата на българския фолклор, със специфичните му особености. Издаван и преиздаван е у нас, а отделни негови части са преиздавани в Германия, САЩ, Куба, Камбоджа и Русия, въведен е за изучаване и в други страни.

Професор Димитров е първият български изпълнител на духови инструменти, който е солист на Софийската филхармония и изпълнява отново Концерт №1 от Вебер. Бил е първият български изпълнител на духови инструменти с рецитал с произведения на Сен-Санс, Брамс и Хиндемит. Дълги години работил и като първи кларинетист на Софийската филхармония и първи кларинетист на Софийската народна опера. Като гост-солист на симфонични оркестри, освен у нас, гостувал в Чехословакия, Германия, Полша, Югославия, Румъния, Япония и др. Дълго свирил и с “Българския духов квинтет”. Изявите му съвместно с пиано са в основата на дейността му като концертиращ артист. Негови партньори били проф. Панка Пелишек, проф. Снежина Гълъбова, проф. Люба Обретенова и др., но най-продължително и непрекъснато повече от 25 години било концертирането му с проф. Люба Енчева. Дуото “Енчева – Димитров” имало гастроли в много страни на Европа и Азия.

Професор Димитров е носител е на награди от конкурсите в Женева и Будапеща и по-късно е бил е първият източноевропейски професор, поканен за участие в Голямото жури на конкурса за кларинет в Женева, член е и на журитата на международните музикални конкурси в Будапеща, Хелзинки, Маркнойкирхен, Прага, Рим, Тулон и др. През 1998 г. му е присъдено от ДМА “Панчо Владдигеров” академичното звание “Доктор хонорис кауза”. Носител е на много национални и международни награди.

Вторият кларинет от картината на Греди Асса е за бащата.

Професор Димитър Димитров е син и ученик на проф. Сава Димитров в класа по кларинет в Музикалната академия. Специализирал е в Парижката консерватория. Бил е водач на група и солист на Софийската държавна филхармония. Член основател на Европейския съюз на кларинетистите в Либрамон, Белгия, и гостуващ професор в международната лятна академия в Дол дьо Бретан, Франция. Основал е трио съвместно с проф. Жак Жантий, професор по пиано в Брюкселската консерватория, проф. Коджи Тойода, цигулар, ректор на Токийска консерватория, и солиста на Парижкия октет проф. Пол Бюфил, виолончело.

Бил е солист на всички български симфонични оркестри, работил е съвместно с диригентите проф. Константин Илиев, проф. Иван Вульпе, Добрин Петков, Георги Нотев и др. Свирил е с много известни български музиканти като проф. Ангел Станков, проф. Жени Захариева, проф. Джулия Ганева, проф. Константин Ганев, проф. Милена Моллова и много други. Гостувал е с голям успех със самостоятелни концерти и със съпровод на оркестър във Франция, Белгия, Люксембург, Русия и др.

Професор Д. Димитров продължава българската кларинетна школа като преподавател в Националната музикална академия и също има много ученици, а част от тях са носители на отличия на български и международни конкурси. Включва се и като съавтор на баща си в обработеното издание на “Школата за кларинет” и в подготовката на друга помощна литература за студентите кларинетисти.

Третият кларинет от картината на Греди Асса е за внука.

Професор Сава Димитров е син на проф. Димитър Димитров и ученик на проф. Сава Димитров. Започнал е да свири на кларинет още от четвърти клас и продължава пътя на баща си и дядо си, като завършва Националната музикална академия, където в момента е професор и декан на Инструменталния й факултет. Възприема идеята да представи пред обществеността българската кларинетна школа, като описва подробно спецификата й. Преиздава и сборниците с етюди за кларинет на дядо си, за да станат те достъпни за младите поколения, като включва и пояснения към всички тях.

Проф. Сава Димитров създава фондацията на името на дядо си и подготвя голям концерт по случай 100-годишнината от рождението му, който ще се състои на 19 ноември в Камерна зала “България”, където ще се включат със свои изпълнения много ученици на дядо му от различни поколения.

Едновременно с това проф. Сава Димитров организира през месец април 2020 година и първия Международен конкурс за кларинетисти, посветен също на 100-годишнината от рождението на дядо му, в който ще участват млади музиканти от цял свят. Като продължава традицията на българската кларинетна школа, този конкурс има за цел да насърчи професионалното им развитие, а членове на журито ще бъдат авторитетни изпълнители от Франция, Италия, САЩ, Унгария, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Черна гора и България. Предвидени са специални награди на името на проф. Сава Димитров, на проф. Димитър Димитров и на проф. Петко Радев, един от най-талантливите ученици на професора. С награди за лауреатите на конкурса се включват и най-известната световна фирма за кларинети Buffet Campon и фирмата Vandoren.

А четвъртият кларинет от картината на Греди Асса? Той е може би за правнука – син на проф. Сава Димитров. Той свири на пиано, както винаги се започва, но като порасне, може да посегне също към кларинета, за да продължи семейната традиция. И така да се осъществи предсказанието на художника.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.