Климат, енергия и сигурност в новия световен ред

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

В Европейския съюз процесите не могат да бъдат определени като стабилни и предсказуеми

Нещата се развиват в атмосфера на несигурност, а вероятно и на невъзможност вече да се контролират и преодоляват

Последните месеци на 2019 г. са изпълнени със събития, които предизвикват объркване и в повечето случаи неразбиране. Най-важното е, че инерцията на традиционното политическо говорене на световните и регионални лидери не внасят яснота за процесите и тенденциите в настоящия и утрешния ден. До 20 век нещата бяха лесни. Винаги имаше точно пределен враг и съюзник. В края на второто десетилетие на 21 век трудно може да се определи кой кой е в геополитическите конфигурации от разнообразен калибър и тематичен обхват.

Този процес се наблюдава в няколко направления. Темите за климатичните промени, за засилващото се енергийно противопоставяне, както и за сигурността в контекста на разногласията в отбелязващия своето 70-годишно съществуване Североатлантически алианс и на неизвестността пред английския Брекзит и за следващия американски президент посочват акцентите, но не и решенията за развитието на света.

Публичното пространство е изпълнено с предложения и прогнози за бъдещето. Това, което ги обединява, е увереността в настъпващите промени, за които малцина са готови. Факт е, че през изминалата година беше впечатляваща откровената и безнаказана агресивност, с която САЩ, Великобритания и Турция решаваха вътрешните си проблеми, изнасяйки ги навън. Икономическите санкции и митническите войни, запазена съвременна марка на Вашингтон, както и политическият хаос в Лондон, а както и военните операции на Анкара в Северна Сирия, са част от утвърждаващата се тенденция към разчупване на стереотипите. В Европейския съюз процесите също не могат да бъдат определени като стабилни и предсказуеми. Изборът на еврокомисарите и закъснялото, с близо два месеца, встъпване в длъжност на Еврокомисията, е представителна извадка на засилващите се центробежни сили в Съюза.

Своеобразен връх на разнообразните форми на целенасочено внушение на обществата за едва ли не апокалиптичното бъдеще, което чака човечеството, е организираната от ООН и провеждаща се в Мадрид конференция за климатичните промени. Разрушителните резултати от човешката дейност върху околната среда не са от вчера. Прави впечатление обаче, че гласът на увеличаващия се брой учени и еколози, както и на организираните младежки протести по цял свят, не успяват да елиминират чувството за преднамереност и преследване на корпоративни цели. Също така няма как да се пренебрегне фактът, че САЩ излезе от парижкия формат за борба с измененията в климата. Това даде възможност на многочислените корпорации и фирми да увеличават печалбите си без да се съобразяват с поредицата от ограничения, защитаващи природата. В Европа също се наблюдава стремеж към отслабване на конкуренцията чрез създаването, на привлекателната на пръв поглед, идея за изграждането на международна система за търговия с вредни емисии. Ефективност от това предложение няма как да се получи предвид нежеланието на големите държави да спазват правилата. Правилата обаче са за такива страни като България, където негативите ще бъдат не само финансови, но и социални.

Подобен процес на открита битка за сфери на икономическо влияние се наблюдава и в областта на енергетиката и сигурността. И докато САЩ рекламират усилено американския втечнен газ като основна алтернатива на руския конвенционален газ на европейските пазари, то в Средиземноморската акватория газовите находища край о. Кипър ескалират напрежение между Анкара от една страна и Атина и Никозия - от друга. Турция е непреклонна в настояванията си да бъде включена на равноправни начала в разработването и транзитирането на газа, открит в кипърския шелф. Изпращането на два и по-късно още на два проучвателни кораба край турската част на Кипър, предизвика дипломатическата активност на засегнатите страни, които получиха открита подкрепа от Вашингтон. Това не само не реши газовия казус, но и предизвика друга акция от страна на турския президент Ердоган. Преди дни бе подписано и много бързо ратифицирано от турския парламент, споразумението между турския кабинет и международно признатото правителство на Либия за определяне на морските пространства между двете държави. Анкара и Триполи се разбраха и за разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. Реакцията на Атина беше бърза и безкомпромисна - беше изгонен либийският посланик от Гърция.

Засилващите се противоречия между двете натовски държави се пренесе и в Лондон на срещата на върха на НАТО. Те бяха един щрих от многопластовата и изпълнена с много емоции обстановка. Там се проявиха много ясно засилващите се противоречия между Франция и САЩ, а така също и невъзможността да се формулира единна визия за стратегическите цели на Пакта в съвременния свят. Думите на Еманюел Макрон за „мозъчната смърт на НАТО“ не получиха убедително опровержение. Също така Доналд Тръмп за пореден път повтори искането си всяка от натовските страни да увеличи военния бюджет, за да плаща за своята сигурност. Факт е, че държавите се обединиха около прилагането на чл. 5 от Устава, според който всяка държава-член на алианса, при външна заплаха ще получи защита от останалите съюзници. В същото време НАТО запази неутралитет в конфликта Анкара-Атина относно политиката на Турция в Източното Средиземноморие и подписаното споразумение с Либия. Висящ остана и проблемът с купените от член на на НАТО зенитно-ракетни установки С-400 от стратегическия враг Русия. Предвид обстоятелството, че турската армия е втора по големина след САЩ в Северноатлантическия пакт, остава въпросът къде е границата между врага и съюзника. Явно сигурността вече има нови измерения, които са подчинени на държавния, а не на съюзническия интерес.

Не подлежи на съмнение, че напрежението в Европа е свързано с усилващите своя интензитет протести, митинги и демонстрации както в различните балкански страни, така и в такива ключови държави като Франция и Италия. Английският Брекзит постави въпроси, чиито решения преминават през трудното и все още неустойчиво ситуиране на водещите страни в променящата се европейска стратификация.

Част от тези процеси е и миграцията, чиито опити за регулиране и контрол остават без успех. Нежеланието на имигрантите и бежанците да се интегрират към европейските правила води до сериозни сътресения в европейските и националните институции, които не успяват да създадат ефективна защита на своите граждани. Многобройните терористични акции в западноевропейските страни разкриват отсъствието на добра координация и успешен модел за адаптиране на увеличаващия се брой мигранти от Близкия Изток и Африка. Гарант за сигурността на Европа са държавността и християнските ценности.

В съвременния свят опазването на природата, енергията и сигурността са факторите, които в по-голяма или по-малка степен ще определят бъдещето. Проблемът обаче е, че процесите се развиват в атмосфера на несигурност, а вероятно и на невъзможност вече да се контролират и преодоляват. За пореден път се доказва, че политическите декларации от заседанията в Европейския парламент, Еврокомисията и в НАТО разкриват необходимостта не от познатата фразеология, несъответстваща на реалните предизвикателства, а от ясна и точна стратегия в защита на европейската цивилизация, религия и култура. Това обаче няма как да се случи без постигането на политически консенсус. Той явно няма да бъде постигнат чрез съществуващите международни организации, а чрез мобилни геополитически конфигурации, чиято устойчивост ще зависи от конюнктурните и стратегическите интереси, свързани с природни ресурси, територия и климат. Явно е дошло времето за нова Ялтенска конференция между тримата големи - САЩ, Русия и Китай, но не по-рано от година.

Коментари

Задължително поле