Община Сливен има 45 населени места и по техния брой тя е най-голямата в страната. През ноември 2015 г., когато Стефан Радев встъпи в длъжност, Сливен оглави черния списък на общините, които подлежат на финансова реанимация. При бюджет от 80-90 млн. лева, Градът под Сините камъни се оказа с най-големи задължения от 40 млн. лева по договори от предходните два мандата и заради просрочия. Общината реално бе в ситуация на фалит. Започнаха запори от кредитори. Междувременно успешно бе пласирана облигационна емисия за 25 млн. лева. Някои непопулярни мерки, като вдигането на имотния данък и съкращаването на разходите за два емблематични културни института, предизвикаха недоволство. След две години управление, просрочията са намалени с повече от две трети, казват от администрацията.

- Г-н Радев, в края на миналата година преполовихте кметския си мандат. Тогава се случиха две неща. И двете предизвикаха вълнения в града. Първо, общината бе осъдена да плати 2,6 млн. лева лихви заради забавено плащане по стари договори за пътна поддръжка - пореден финансов шок за местните финанси. И второ, обявихте, че най-после започва ремонтът на инфарктното кръстовище „Розова градина” в града. Каква е вашата оценка?

- Кръстовището „Розова градина” е много важен обект, който повече от 30 години стои на вниманието на сливенската общественост. На първо място, благодаря на правителството, че отпусна 3 млн. лева за него. Имахме рекорден брой процедури за избор на изпълнители. Доволен съм, че преди края на годината успяхме да сключим този договор.

- Но класиралото се на първо място дружество (с участието на „Хидрострой”АД и „Трансконсулт 22”ООД – б.а.) изненадващо се е отказало, договорът е възложен на втория класирал се, а строителството се оскъпява с близо 1 млн. лева. Много пари, особено за финансовото състояние на Сливен. Как е възможно да става това?

- Фирмата, която първоначално спечели, беше дала доста по-различна цена от всички останали. По принцип това е предпоставка за отстраняване още на първия етап, имам предвид голямото отклонение от цената. Комисията правилно е взела решение да приеме обосновката за цената, за да не се обжалва, защото това е една от причините да се дава дъмпингова цена. От друга страна, макар и да има минимален шанс фирмата да изпълни обекта на тази доста по-различна цена, дава се шанс да го направи.

- В общината се е говорело: „Треперим да не се откажат”?

- Щях да се радвам, ако някой направи „Розова градина” на такава стойност, за 1,4 млн.лева без ДДС. Какви са причините за отказа, не знаем. Законът не вменява задължение на спечелилия кандидат да съобщава причините, нито пък е предвидил някаква гаранция при отказ. В крайна сметка е по-добре, че не влязохме в цикъл на обжалване. До лятото на следващата година трябва да завършат строителните работи.

- Тоест, вие ще прережете лентата?

- Да сме живи и здрави!

- Как ще платите милионите заради забавените плащания по тези стари договори за пътна поддръжка? Знаем, че има запор върху общинските банкови сметки, тъй като МОСВ иска пари заради скандалния първи воден цикъл, който се провали преди 8-9 години.

- Вероятно няма да обжалваме съдебното решение за лихвите, тъй като юристите са на мнение, че от това няма да има ефект. Ще преговаряме за разсрочване. Що се отнася до иска на екоминистерството, оспорваме претенцията. Смятаме, че не дължим тези пари. За съжаление, това не е първата тежка ситуация, в която изпада нашата община. Искам да подчертая, че винаги сме се справяли така, че да не се отрази на служителите ни. Досега не е имало неизплатени заплати.

- Още в началото на мандата си вдигнахте имотния данък. Но последваха протести и наскоро общинският съвет го намали от 3,2 на 2,7 промила. Под натиск ли стана това?

- Не знам дали съветниците, които гласуваха за намалението, са се поддали на натиска на протеста. Истината е, че това намаление въобще не облагодетелства хората с по-ниски доходи. За гражданите, които плащат данъци за един апартамент, разликата е 10-12 лева. Но пък намалението е много голямо за едрите собственици на недвижимости. Там е от порядъка на десетки хиляди левове. Затова си позволявам да определя това решение като чист популизъм. Нещо, което е в разрез с дългосрочния интерес на общината. Нещо, което поставя под риск изпълнението на плана за финансово оздравяване и което на практика ощетява гражданите. За съжаление, от това намаление губим 1 милион лева приходи.

- Това означава ли, че ви разочарова работата с общинския съвет?

- Първо трябва да започна с благодарност към съветниците, които проявяват отговорност при вземането на трудните, непопулярни решения. Голяма благодарност към съветниците на ГЕРБ, които - дори да сме били на различни мнения - са отстоявали най-непопулярните мерки, включително за данъците. Та, наистина не ме радва тази вълна на популизъм, която съществува. Тя е продължение на стил и начин на управление от предходните години, който ни е довел до тук. Не го казвам като оправдание, това е констатация: през 2015 г. община Сливен оглавяваше всички негативни класации на Министерството на финансите по отношение на състоянието на общините в България.

- Е, в предходния мандат, когато управляваше червен кмет, мнозина съветници от ГЕРБ бяха против увеличението на местните данъци и такси, въпреки че финансовото състояние и тогава беше лошо. Какво е то днес?

- Все още продължаваме да имаме просрочени задължения. Аз съм имал възможност много пъти да казвам, че не размерът на дълговете е големият проблем. А размерът на просрочените задължения е това, от което трябва да се притесняваме, и това, което прави неуправляемо състоянието на една община, компания, семейство, дом. Това е истинската опасност. Намалили сме повече от 17 млн. лева просрочени задължения, които в началото на мандата бяха над 25 млн. лева. По капиталовата програма всички просрочени задължения бяха изплатени с новия облигационен заем - става дума за над 12 млн. лева. С него погасихме и 10 млн. лева стари кредити с висока лихва. В същото време получихме безлихвен заем от правителството в размер на 5 млн. лева. И ако тези средства, както и средствата по успешно реализираната облигационна емисия, бяхме инвестирали в града, ефектът щеше да е голям – 30 млн. лева щяха да бъда вложени в кръстовища, ремонтирани тротоари, спортни обекти, детски градини и ясли, тоест в публични блага за хората. Но за съжаление, всичко отива за плащане на стари задължения.

- Кмет с вързани ръце ли сте?

- Не. Гледам на ситуацията като даденост и предизвикателство.

- Когато влязохте в мандата, заявихте, че амбицията ви е да осигурите бърза писта за инвеститорите. Случи ли се това?

- Първата нова наредба, която предложихме, беше за насърчаването на инвестициите, което е инструментът, даван от законодателството на общините, да насърчават инвеститорите чрез сертифицирането и т.н. Все още нямаме инвеститори, които искат да се сертифицират, но възможността е налице. Имаме инвеститори, сертифицирани с клас А и клас В по линия на Закона за насърчаване на инвестициите. По тази линия изградихме паркинга на фирма „Едоардо Миролио”. Имаме разговори с компании, които обмислят възможността за инвестиции тук.

- Кажете едно име.

- Не, засега. Но мога да кажа, че първият въпрос, който винаги се поставя, не е толкова дали фирмите могат да ползват преференции от общината, а дали има достатъчно работна сила. Последната компания, с която говорихме, имаше намерение за 1000 работни места и то в традиционен за Сливен бранш – текстила.

- Всъщност, вие направихте първата в страната трудова борса на открито, с възможност за пряко договаряне между работодатели и работници. Какъв е анализът ви?

- Моят анализ е, че има разминаване на търсенето и предлагането на работна сила. От друга страна, все по-малко е застъпено професионалното образование, както и броят на младите хора, които искат да останат тук. А те не са достатъчно, за да захранват и тази индустрия, която имаме. Най-големите предприятия в Сливен са двигателя на ръста на заплати и те са тези, които най-много се нуждаят от нова работна сила. В определени исторически периоди средата в нашия район е била много благоприятна, тук се е зародила текстилната индустрия. В момента това е много трудоемка индустрия, с много ръчен труд и тя не може да осигури такива нива на заплащане, като други индустрии в България. Но така или иначе, градът ни много години е бил фактор в промишлеността на България и ще продължава да бъде.

- Това го казвате по сантиментални причини или като икономист?

- Едно от нещата за това къде да има инвестиции, освен географските фактори и наличието на работна сила, са традициите на даденото място и те са много важни. Това се оценява от инвеститорите и винаги е един от факторите кой регион да се избере за инвестициите. Уверен съм, че богатите традиции на нашия регион в това отношение ще бъдат оценени. И те се оценяват. Едоардо Миролио, например, който има голямо производство в Сливен, е един от най-големите инвеститори в България.

- Сливен е „столицата“ на ромите в България. Но хубавата пешеходна зона на града няма нищо общо с най-южната, бедна част на 15-хилядния ромски квартал „Надежда”. Защо?

- Не знам до колко е столица… Със сигурност в други градове има по-голямо ромско население, наистина в по-големи градове - да. Много голяма тема. За съжаление, тя не е по силите на нито една община в България. Необходима е целенасочена държавна политика в това отношение. За мен въпросът не е само въпрос на интеграция. Подходът трябва да е комплексен - и урбанистичен, и образователен, и социален, и свързан с правоохранителната дейност, нужно е да се реши комплексно въпроса с ромските махали и това, че средата, която те създават, на практика не осигурява равен шанс на децата от тези махали…Не мисля, че има непосредствена опасност от напрежение на етническа основа. Разбира се, рискове има. Не трябва да толерираме никакви крайности. В Сливен години, да не кажа векове наред, сме имали съжителство, имало е и голяма арменска диаспора, тук е и столицата на каракачаните в България, има и турско население. В историята на града никога не е имало някакви съществени етнически противоречия, хората винаги са живели до голяма степен в разбирателство. Винаги има някой, който иска да експлоатира тази тема, но хората са разумни.

- Каква цел сте си поставили в работата през следващите две години от мандата ви?

- Постигане на финансовата стабилност. Имаме оздравителен план, трябва да го изпълним и трябва да стоим зад думите си. Поели сме ангажименти към МФ, те пък са поели насрещни ангажименти. Трябва да бъдем надежден партньор. Приемам за моя вината, че трудно обяснявам на хората колко е важно това! През следващите две години ще започнат да се виждат реалните резултати от всички процедури, които направихме през втората половина на миналата и през тази година – кръстовището „Розова градина”, пробивът на улица „Раковски” - също обект от много години на дневен ред, с който ще облекчим движението в центъра. Предстоят ремонти на улиците в селата, за които получихме 1 млн. лева от правителството. Най-значимият ни обект е обновяването на градския транспорт за 14 млн. лева по ОП „Региони в растеж” - 27 нови автобуси, 143 спирки, ще вкараме линии в старите сливенски квартали „Клуцохор” и „Комлука”, за което хората отдавна настояват, ще има нови велоалеи и т.н. Другото: една от най-трудните теми, които отворихме преди 2 години, е премахването на гаражната система. Нещо, с което на никого не му се занимаваше, не че и на мен ми се занимава… Четири детски градини ще бъдат изцяло обновени, ще бъде облагороден друг стар квартал – „Република”, ще имаме две нови социални заведения – кризисен център и център за бездомници. Разбира се, ще се случи и така очакваното от хората саниране. Вече са подписани първите договори. През 2018 година мисля, че ще бъдат подписани договорите за всичките 49 блока, включени в програмата. Доволни сме, че въведохме електронен прием за детските градини и първокласниците. Създадохме общинско предприятие по озеленяване, макар и с трудности, вместо да възлагаме тази дейност на външен изпълнител. Излиза по-евтино и е качествено.

- Трябва ли съвременният български кмет да е мениджър?

- Сложен въпрос. Демокрацията казва, че трябва да е избран от хората, без да поставя критерии какъв трябва да бъде. Според мен, за да бъде успешен, все по-важно ще бъде да има мениджърски опит, да е запознат със системите за финансово управление. Но, пак казвам, това е въпрос на избор.

Нашият гост

Стефан Радев (ГЕРБ) е кмет на Сливен за първи мандат. 45-годишният икономист е със специалност по управление на индустрията. Има магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС в София, дипломиран експерт-счетоводител. С опит в частния сектор като изпълнителен и финансов директор. До встъпването си в длъжност е работил като одитор. За да заеме кметския пост, се връща от София в родния си град, където в недалечното минало е бил в управленската структура на „Мелинвест”.