На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

Княгиня Олга била родственица на цар Симеон Първата руска светица е знатна българка от Плиска

„Тя била предтеча на християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела сред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно.“ Така руският летописец Нестор завършва своите известия за княгиня Олга, призната от Църквата за равноапостолна заради заслугите си за християнизацията на Киевска Рус.
Произходът й дълго време се смяташе за

обвит в тъма

Според някои летописци тя била родом от град Псков, незнатна по произход, дори най-напред изкарвала прехраната си като лодкарка. Други я назовават Хелга – дъщеря на викинг, а трети й приписват келтски, протогалски и литовски произход.

В църквата „Света София“ в Константинопол княгиня Олга приема Свето Кръщение.

Има обаче достатъчно основания да смятаме, че първата руска светица е била знатна българка от Плиска. Всички източници сочат като дата на брака й с киевския княз Игор 903 година, а тогава руският град Псков не е съществувал. Тъкмо Олга, според „Исторически речник на руските владетели“ от ХVIII век, основава този град през 947 г., кръщавайки го по името на родния си Плисков – древното название на столицата на Първото българско царство.

„Игоре же жени на Болгарех, поят за него княжну именем Олгу. И бе мудра вельми.“ Така в ръкописен сборник от ХI век, съхранен от големия руски археолог А. С. Уваров, се коментира довеждането на българка за жена на младия киевски княз. Това прави баща му Олег, който има тесни връзки с българския цар Симеон и договореност с него за съвместна борба срещу Византия. Този брак безспорно е скрепил съюза между двете държави, много важен за борбата на българите с вечния им враг – ромеите.
Олга била близка родственица на самия цар Симеон. В езическата тогава Киевска Рус тя

пристига 19-годишна

получила завидно за времето си образование и възпитание в християнски дух, запозната и с тънкостите в държавното управление. На тази „мудра вельми“ /много мъдра/ българка се дължат ред финансово-административни, търговски и съдебни реформи в древна Украйна. Тя усилва крепостите и установява западната граница с Полша и конните застави на юг. След 945 година, когато умира княз Игор, вдовицата му Олга става фактическа владетелка на Русия.

За големия престиж на руската княгиня по това време говори посещението й в Константинопол през 947 г. С император Константин Багрянородни тя „преговаря като равна, при това седнала, което не било позволено на нито един чужденец“. Олга е придружена от български свещеник – приближения до Симеон монах Григорий. Цел на визитата най-вероятно е бил опитът й да уреди династичен брак между сина й Святополк и византийска принцеса.

Олга се стремяла към това не само заради държавни интереси, но и с тайната надежда, че една съпруга-християнка ще повлияе духовно на сина й. Живеейки сред езичници, тя нито за миг не забравяла вярата си. Макар мъжът й и тримата й синове да не искали да чуят за Христа, те не пречели на хората, които вярвали в него. Още докато княз Игор бил жив, в Киев действала катедралната църква „Св. Илия“. След смъртта му княгинята издигнала редица храмове – „Св. Николай“ и „Св. София Премъдрост Божия“ в Киев, „Благовещение на Пресвета Богородица“ във Витебск и др. Основаването на град Псков било свързано с

чудно видение

– на път за Новгород, минавайки край гъста гора, св. Олга и свитата й видели чудно сияние. Тя го приела за знамение свише за построяване на храм, което и сторила, издигайки християнски храм „Света Живоначална Троица“ като първа сграда на новооснования град.

Неведнъж Олга говорила на големия си син Светослав за истинния Бог, но младият княз твърде много обичал славата и мислел само за битки. „Как аз едничък да приема друг закон? – казвал той. – Цялата ми дружина ще се смее на това.“ Мнозина обаче, слушайки убедителната проповед на киевската княгиня, приемали Христа, повлияни от забележителната й личност. Руските историци признават, че тъкмо тя посяла първите семена на християнската вяра в своя внук Владимир. Починала на 11 юли 969 година – само 19 лета преди Владимир да покръсти себе си и цяла Русия.

 

Княз Владимир имал четири жени и 800 наложници

През първите години от управлението си великият княз Владимир I е енергичен привърженик на езическия култ към Перун, многоженството и човешките жертвоприношения. Той има 12 сина от четирите си жени и три харема с близо 800 наложници. При неговото управление синът на един християнин трябвало да бъде принесен в жертва в Киев. Когато бащата се възпротивява, двамата са пребити от тълпата и стават първите руски мъченици на християнството – Теодор и Иван.

През този период Владимир Велики води няколко войни, като разширява територията на държавата си. През 981 г. завладява Галиция, през през 985 г. организира поход срещу Волжка България, като основава нови крепости на изток. През 988 г., след като превзема град Херсон в Крим, сключва съюз с Византийската империя. Получава за жена сестрата на император Василий II – Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, разрушава езическите паметници, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.

Княз Владимир Велики умира на 15 юли 1015 г. в Берестово край Киев, потегляйки на поход срещу своя разбунтувал се син Ярослав. Той е възхваляван от православната църква като християнизатор и цивилизатор на Русия. Обявен е за светец, като празникът му е на 15 юли. В Русия има орден на негово име (Свети Владимир).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.