Истории от бележника на д-р Емилова: Щастието да се събудиш здрав

Инсулт и инфаркт преживява Владимир само на 48 години. И започва своята борба от инвалидната количка. Днес се наслаждава на живота пълен с енергия и без лекарства 

Историята на Владимир Илиев е наистина покъртителна. Разказваме я не обаче, за да ви трогнем и поучаваме. А защото немалко мъже в разцвета на силите си преживяват това, което е преживял той. Но много малко успяват да преобърнат живота си и да си върнат здравето така, както Влади го прави: с характер, решителност, интелигентност и желязна воля. Разказваме я, за да ви убедим, че има път да си върнем здравето, дори когато сме на дъното и си задаваме обичайните въпроси: “Откъде ме връхлетя това? Защо на мен?”

Разказва Влади:

“Събудих се една сутрин през 2023 г. и установих, че нещо не е наред с мен: завалях и провлачвах думите - нещо, което не ми се е случвало. Аз не пия алкохол, не съм много по месото. Мислех си като всеки българин на моята възраст (бях 48 г.), че съм здравеняк: 110 кг, червендалест, набит, работех безспирно, по 12 часа като техник по поддръжката на една многопрофилна столична болница. Разбира се, хранех се безобразно, без режим. Млечните и яйцата, белият хляб, печивата и месо от време на време бяха основата на моя “режим”.

Нищо не предвещаваше промяната онази сутрин. Имах хипертония в лека степен, която контролирах с лекарства. Имах удебелена аорта и леко увеличено ляво предсърдие, които следях всяка година по време на редовни прегледи при познатите ми лекари в болницата. Доста изплашен, веднага отидох при тях, те ме пратиха на ядрено-магнитен резонанс в друга болница, тъй като за нашия апарат се чакаше седмици наред, а не исках никого да пререждам. В другата болница ми направиха изследването и ме оставиха два дни на системи. Втория ден усетих, че не мога да движа дясната си ръка и десния крак. “Боже, какво става!”, казах си.

Заедно с нарушенията на говора това беше много тревожен симптом. Оказа се инсулт. Изписаха ме на петия ден с дълга рецепта за лекарства. Влязох на собствен ход, излязох на инвалидна количка. Продължих лечението в моята болница - вливания и физиотерапия. Всеки ден брат ми ме караше с количката до болницата. След месец смених количката с проходилка, след още месец - с бастун. Още 7 месеца ми трябваха да оставя и бастуна и да подновя работата си. Пиех по 15-16 хапчета на ден, които лекарите ми предписаха “до живот” - за кръвно, за разширяване на съдовете, за холестерол, за поддържане на сърцето, за захарта, за това и онова. Не се чувствах добре с лекарствата. Започнах да качвам килограми. До лятото качих 10-15 кг. И тогава си казах: аз не мога да живея така, все пак съм само на 49! Колко още години ще продължава това - да вземам шепа лекарства, само за да туширам симптомите, а причините за инсулта да останат неясни? 

Владимир Илиев след инсулта се придвижва с проходилка.

Моята съпруга, която отдавна се интересува от работата на д-р Емилова и беше прочела книгата “Гладната революция на д-р Емилова”, ме убеди да отидем в при нея в Боровец. Тогава, през лятото на 2023 г., нямаше места в клиниката. Аз сменях хотелите няколко пъти, докато се освободи място в клиниката. Останах само 10 дни в Боровец, но у дома довърших гладуването: 20 дни на плодове и чай и 20 дни захранване.

В клиниката проф. Каназирев, консултантът по кардиология, ми направи ехография на сърцето и ми каза: “Момче, ти си преживял не само инсулт, а и инфаркт. Състоянието на лявата камера на сърцето ти го показва”. Пита ме дали не съм усещал болка в гръдната кост. Да, усещах, но мислех, че е от киселините и вземах хапче за киселини. Пита ме и как не са го установили в болниците, в които се лекувах. Нямам отговор. Прекрасни лекари има в тези болници, но повечето лекуват по протокол. Всеки е специалист по нещо и всеки знае какво трябва да предпише, за да премахне симптомите.

Но лечението на един човек е по-сложно нещо. Истинското лечение започва с друг подход - да разглеждаш човека като едно цяло, не сбор от органи. Да се опиташ да мотивираш човека да заложи на силите на собствения си организъм. Да го мотивираш да промени живота си и начина си на хранене. Да го извадиш от обичайната му среда, в която има и стрес, и лоши влияния и да го обкръжиш с една енергия, която го въздига, лекува, помага му да изчисти и тялото, и емоциите, и душата. Ето това прави д-р Емилова и невероятният є екип. Затова казвам, че няма друг лекар като нея у нас.

Моята равносметка три години след инсулта, който застраши живота ми, е наистина удивителна! Аз не пия лекарства, освен хапче и половина на ден, което проф. Каназирев ми препоръча в подкрепа на сърцето. А последното изследване показа, че лявото предсърдие се връща в нормалните си размери! От това по-голямо чудо - здраве му кажи. Кръвното ми е нормално без лекарства, холестеролът и захарта - също. Свалил съм за тези три години 20 кг и поддържам тегло около 93 кг. Но всичко това не стана с едно гладуване. Стана с по две дълги гладувания всяка година - по 20 плюс 10 дни. Съпругата ми и 20-годишната ни дъщеря също ги правят.

Миналата година аз направих три 20-дневни гладувания с по 10 дни захранване. Тази година ще направя четири. И още по-важното: от три години се храня само с растителна храна, веган станах. Промених изцяло отношението си към храната. За всичко това съм благодарен най-вече на д-р Емилова, на шанса да имам такова прекрасно семейство и... на себе си, за волята и дисциплината. Надявам се с тази история да помогна на много хора на моята възраст да осъзнаят колко крехко може да е здравето и как трябва да се грижим за него, всеки ден. За да се събуждаме здрави.

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. През клиниката до днес са минали 53 400 пациенти.