Гудим - съветската ядрена крепост на 200 км от Щатите

Ракетите с малък и среден обсег можели да унищожат половин Америка

Полковникът, ръководил строежа на военната база, умира при загадъчни обстоятелства

В цяла днешна Русия могат да се видят много изоставени места, където някога са живели хора по време на съветската епоха. Дори цели градове и други големи селища пустеят. Някои от тях са имали стратегическо значение за отбрана и други цели. Особено забележителен е град Гудим в Чукотка, смятан за едно от ядрените съоръжения, представляващи смъртоносна заплаха за Съединените щати по време на Студената война. Той е само на 200 километра от границите на потенциалния враг.

Заради секретността гореспоменатото място има няколко имена. Военните го наричат Анадир-1. В средата на миналия век градът служи като база за ядрени ресурси в случай на война с Америка. Бункери, разположени в няколко района, защитават тайния град от диверсанти и евентуални вражески кацания. Ракетите, позиционирани там, можели да унищожат половината американски континент. В самия център на града са издигнати няколко високи сгради, училище и дори търговски център, където човек можел да си купи всичко необходимо.

Няколко имена

Тази ракетно-ядрена база е едно от най-секретните съоръжения в СССР. Ядреният арсенал включва ракети с малък и среден обсег, които можели да покрият по-голямата част от Северна Америка за минути, поради което цялата територия на Чукотка е специална контролна зона. Истинската заплаха обаче не идва от повърхността, а от подземните тунели, където се съхраняват ядрени оръжия и запаси от гориво. В днешно време районът е изоставен, повечето от сградите са разрушени.

Историята за произхода на селището, а и за неговото съществуване, е смесица от факти и измислици, обвита в легенди. До 1961 г. градът, който не съществува на нито една карта, е в експлоатация. Официално, в секретните доклади, обектът е известен като “Анадир-1”, но популярно е наричан Гудим, в чест на полковник Гудимов, който ръководи строителството и се самоубива при странни обстоятелства веднага след завършването на тайния град. Разказват история как другарят полковник получава анонимна телеграма от Съединените щати, в която сърдечно го поздравяват за успешното завършване на секретната военна база.

От Аляска до Калифорния

В секретната военна база нямало недостиг на хранителни продукти.

Строежът на този строго класифициран таен град започва през 50-те години на миналия век. По време на засиленото напрежение между Съединените щати и СССР, той има население от около 5 000 души - предимно военни със съпрузите и децата им.

В обекта се помещават три ракетни установки, наречени “Пионер”. Те имат за цел да атакуват Америка в случай на сериозна заплаха за Съветския съюз и можели да унищожат Аляска и няколко щата, включително Вашингтон и Калифорния.

Ракетите не са пазени в силози, а са позиционирани на камиони МАЗ-547 - самоходни пускови установки. Те са защитени от танков батальон, пехота и самолетна ескадрила, разположена на съседно летище. Според легендата градът е основан, след като съветският лидер Никита Хрушчов заплашва САЩ с думите: “Ние имаме ракети дори в Чукотка!”. Малко след това - през 1958 г. - военните създават базата и тя е в бойна готовност до 1961 г. Носят се слухове, че в “тунелите” се намират заловените архиви на нацистката организация “Аненербе”.

По онова време военните са най-богатата каста на съветско общество. А жителите на затвореното селище, разположено в далечния север в район с вечна замръзналост, се радват на много добри заплати и надбавки. Градът има търговски център, чийто магазин за хранителни стоки, никога не остава без провизии дори през най-бедните години. Тайният град осигурява благоприятни условия за своите жители. Магазините в Гудим, Чукотка, продават всичко, за което другите жители на централна Русия могат само да мечтаят.

Днес тъне в разруха

През 90-те години на миналия век огромната страна се разпада, ядреният арсенал на Стратегическите ракетни войски е евакуиран на континента, тайният град става ненужен и военните изоставят това сурово място на края на света.

През 1986 г., съгласно плана за разоръжаване, съоръжението е лишено от всичките си ядрени оръжия. Те са изнесени за унищожаване. След това градът започва да запада. Военната база престава да съществува в началото на 2000-те. От 2002 г. там никой не живее. Гудим вече не а необходим за граждански цели и се превръща в град-призрак за държавата. Военната заплаха изчезва, а военните са принудени да напуснат района поради липса на работа и условия на живот. Останалите граждани се преселват в градовете Саратов и Енгелс в Западна Русия.

Странното е, че при такова постепенно изтегляне (започнало през 1998 г. и завършило през 2002 г.), днес на мястото има много изоставена документация, включително класифицирана, лежаща на пода, заедно с военни униформи и отличителни знаци.

Сега няма дори обществен транспорт до Гудим. Достъпен е само с кола от селището Уголние Копи, близо до летище Анадир. Единствено офроудърите могат да прекосят неравния терен. Те са превърнали бившата военна база в нещо като туристическа атракция за любителите на силни усещания и превозват до мястото любопитни чужденци с високопроходимите си машини.