Коват закони по терка на султан Сюлейман

Мирослава Ставрева, майка на прегазения 6-годишен Мартин

Пак обещават на майка в траур промяна в Наказателния кодекс

„Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон.“ Това звучи като реплика от ония подслушани разговори, които разкриват в последно време на запис неприлични решения на държавни дела. Но не е. Казано е още през 16-ти век от Сюлейман Великолепни Законодателя - най-дълго управлявалият султан. По негово време (1520-1566) законите се множат, пише Педро Загребални, един от неговите биографи. Същевременно султанът разбира, че хората трябва да бъдат успокоявани не толкова със справедливи закони, колкото с обещания за тях, защото обещанието е винаги по-привлекателно от действителността. Той не отменя предишните закони, но неуморно измисля нови. Така се утвърждава историческата истина, че когато в обществото цари невежество, в умовете е безпорядък, а във властта - продажност, законите се менят с такава скорост, че е невъзможно законите да се прочитат, камо ли да се изпълняват.

Така било в Османската империя преди 6 века. А не е ли така у нас и днес? 

И политиците, и обикновените хора, обвиняват за всичките си несгоди закона. След всяка злополука на улицата, след всеки гаф на институциите и съдебната власт, той става главният обвиняем. И се осъжда на промяна. Процедурата е отработена: телевизионен репортаж, импровизиран митинг на възмутени граждани, заседание в Народното събрание и хоп - веднага - гласуване на съответния проект за поправка в НК, НПК, Закона за движение по пътищата (който впрочем 40 пъти е поправян, откакто е съставен) и всички останали. И какъв е резултатът? Какъвто и да е, той не се забелязва. Очевидно всичко си остава по старому.

По медиите гърми от три дни насам поредната идея за законова промяна. Понеже bTV предаде, че шофьорът, който преди 3 г. уби пред дома му 6-годишния Марти, е осъден условно и на трета инстанция. Подсъдимият се разкайва и прави самопризнания: „Нелепа случайност. Да бяха сложили на улицата знак, щях да мина по другата, съжалявам“. Майката на загиналото дете Мирослава е гневна и отчаяна: „Убийците на пътя остават ненаказани заради член 54 от Наказателния кодекс (НК), който позволява да се дават условни присъди за смекчаващи вината обстоятелства“, казва тя и се зарича да се бори за промяна.

Но няма нужда от борба. Да се задраска в НК текстът за смекчаващите обстоятелства, откликват тутакси от средите на депутатите. Те гледали Мирослава по bTV и се изпълнили със съчувствие, още повече, че идат избори. Колко му е да изригнат - така да стане, както иска майката! Поредният пример за законодателство според злобата на деня.

Докато споделят възмущението на своите избиратели, законодателите изглежда забравят как по-рано пак така разпалено гласуваха за съкратеното съдебно следствие - това, което дава възможност и на убийците, като признаят вината си, да получат с 1/3 по-малки присъди от полагаемите се. Тогава бяха възмутени от друг репортаж - за брадясалите дела, порицани от Евросъда.

Добре, нека послушат опечалената майка сега. Но дали поправката, за която тя настоява, ще спре войната по пътищата, в която загина нейният Марти?

Отговорът е лесен, опитът го подсказва. У нас законите не вършат работа, каквито и да са, защото никой не ги спазва - нито призваните да ги правят, нито призваните да ги изпълняват.

Защо например българинът да плаща глоби на КАТ, като може да си купи катаджия с тях? Защо да не краде и да не мами, след като успелите - богатите и властимащите го правят?

По тази логика не помага и връщането на смъртното наказание, за което майките на убити деца неведнъж настояват.

Не е известно в света да съществува такъв идеален закон, от който правовият ред да изскача автоматично, като филийка от тостер. Но е известно, че доброто правоприлагане се прави от добри хора- професионалисти и граждани. Същото важи за политиката, политиците и избирателите. Лошото е, че у нас някак си не се получава.

Коментари

Задължително поле