Кои са жените върху парите Книгата „Византийската императрица върху монетите и печатите“ на гл. ас. д-р Женя Жекова разказва и за българските владетелки

Д-р Женя Жекова на представянето на книгата, която събра много ценители на историята. Снимки Авторът и Архив

За жените в историята не се пише много, но често те са имали толкова определяща и градивна роля, колкото и силният пол. Понякога коват съдбините на цели империи. Доказват го малко, но достоверни извори – монетите и печатите. На тях редом до владетелите често стоят законните им „първи дами”, майки, дъщери, дори любовници. А назад във вековете парите не са само разплащателно средство, а пропагандират и утвърждават власт. Това разказва нумизматът д-р Женя Жекова от Регионалния исторически музей в Шумен в интригуващото си проучване за ролята на владетелките – „Византийската императрица върху монетите и печатите”. Книгата проследява държавните знаци с дамско участие не само на Византийската империя от V до XV, а разказва и за увековечените български царици от това време и техните съдби.

Не са много – за 1000 години женски ликове има върху 58 златни, сребърни и медни парични единици от Византия и България. Фигурират и на 36 типа печати /моливдовули/, с които е скрепявана кореспонденцията. Само четири български царици греят върху държавни символи, известни са три техни монети и два печата, казва със съжаление д-р Жекова. За първи път цар Иван Александър (1331-1371) се появява върху монета с втората си съпруга еврейката Сара с християнско име Теодора. Владетелят с царицата са един до друг и държат скиптър. Те са върху медна монета с надпис „Александър цар и Теодора царица”.

Следващият наш владетел с „първа дама” е синът му цар Иван Срацимир (1356 – 1396), който управлява Видинското царство. На паричните знаци той е със съпругата си Анна, влашка принцеса. Тя стои редом до него върху медна монета, но името й липсва, отбелязва д-р Жекова.

И върху една сребърна емисия имаме владетел и владетелка-майка. Това е монетата на Михаил Асен (внук на Мичо Асен) и майка му Ирина (съпруга на цар Йоан Асен III и дъщеря на император Михаил VIII Палеолог). Предполага се, че монетите са изсечени във Византия с чисто пропагандна цел и налагане на владетелската двойка у нас. От Ирина Пелеологина Асенина има и запазен печат. Един единствен e и се съхранява в частна колекция в Северна Америка. Смятан е за първия печат, на който българска царица е представена като еднолична владетелка и това явно подсказва амбициите й над търновския престол.

Безспорно най-популярната група български печати с женско присъствие са по-назад във времето още при Цар Петър I със съпругата му Мария. Открити са стотици. Той е първият български владeтел, осъществил династичен брак с византийска принцеса и постигнал много по пътя на дипломацията. Заради изображението на печатите има предположения, че тя е негова съвладетелка – двамата държат жезъл, но ръката на Мария е над тази на Петър. Вероятно думата й е доминирала, ако се съди по иконографията. Равенството обаче продължава до 945 г., когато дядо й император Роман Лакапин пада от власт и Петър я отстранява. По печатите е сам. Първоначално изчезва само името Мария, после и образът и така е до 969 г. През 2004 г. в старата столица Велики Преслав е открит печат, на който няма образ, но има надпис Мария Василиса (владетелка), напомня д-р Жекова в книгата си. Затова историци съдят, че се е замонашила или е дискретно отстранена.

„Оскъдна е информацията за нашите царици, не се знае каква дейност са извършвали, неизвестни са дори имената им. Византийските владетелки са строяли църкви, манастири, били са ктитори. А при нас дори запазените изображения на владетелки се броят на пръстите на едната ръка”, коментира д-р Жекова.
На корицата на книгата й грее златна монета с Ирина Атинянката (797-802), първата жена в историята на Византийската империя, управлява еднолично от свое име. Титулува се „василевс на ромеите”, вместо „августа” или „василиса”, но на монетите все пак е отбелязана „василиса”. След смъртта на съпруга си е регент на сина си, но го ослепява и отстранява от управлението! Толкова властни са били някои жени на трона. Авторката описва и печат, за който се предполага, че е на любовница на владетел – моливдовул на Мария Склирина, севаста (1042-1045). Той е в частна колекция. Битува мнението, че тя е първа „севаста” или любовница на император Константин IX Мономах. Има много печати на императрици от това време, но всички се именуват августи. Смята се, че титлата севаста е създадена като успоредна на законната императрица. Женският образ на печата е красив, но от короната липсват типични владетелски знаци, дрехата е с особено V-образно деколте, разсъждават историци и накланят везните към любовница.

Истинско предизвикателство е да се издирва дамското присъствие по държавните знаци и затова Женя Жекова обяснява, че книгата й е писана на един дъх, сърцевината се родила за два-три месеца. Дотолкова се увлякла, че започнала да проучва женските ликове и върху паричните знаци от последното столетие. Няма промяна – нежните образи продължават да са рядкост, а извоюват присъствието с красотата си.

За 130 г. след Освобождението у нас се появяват едва 17 банкноти с женски ликове. Повечето са анонимни – на жътварки, розоберачки, тютюноберачки. Някои обаче имат интересни истории. Първата е 100 лв. емисия 1887 г. „Майка” – вдясно е жена в носия, в едната ръка държи хурка, с другата е прегърнала дете. Това е първа българска банкнота с картинно изображение. Върху 500 лв. от 1942 г. „Мома” вече е известна личността – стои ликът на 19-годишната Евдокия Ковачева от с. Дивля. Година по-рано в селото са поканени журналисти да отразят събор на сурвакари с кукерски маски. Те снимат красивите моми, а фотото на Евдокия се появява в списание и вестник, решават да украси и банкнота. За това кметът на прославеното село я дарява с 3 метра плат. Върху 100 лв. от 1951 г. „Гроздоберачка” трудолюбивата мома също е известна – това е Софка Ковачева от Лясковец, която през септември 1936 г. е снимана на гроздобер. Тогава е на 21 г., ликът й се завърта по списания, а през 1937 г. е използвана и за реклама на Пловдивския панаир.

Много емблематични са 2-та лева от 1962 г. с гроздоберачката, която е в обращение 34 г. Това е Кина Гърбова от Сухиндол, а е снимана през 1960 г., когато е на 16 г. Столичен фотограф изпраща няколко фотоса на изложба в ГДР, а този с Кина печели първо място. От 2015 г. Кина е почетен гражданин на Сухиндол.

20-те лева от 1991 г. – „Десиславките”,са с образа на съпругата на цар Калоян – Десислава, ктиторица на Боянската църква. За основен фон на банкнотата са използвани орнаменти от златотъканата пелерина на севастократор Калоян.

Вече позабравени са 10 000 лв. от 1996 г. с картината „Българска мадона” на Владимир Димитров – Майстора. Моделът е Стана Гогова от с. Ръждавица и тя се смята за четвъртия реален образ върху българска банкнота.

50-те лева в обращение от 1999 г. пък са смятани за най-романтичната банкнота. На лицевата страна е поетът Пенчо Славейков, а от обратната – поетесата Мара Белчева, голямата му любов. Изобразени са и композиции от Славейковото творчество.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.