"Просто си вършех работата" - това са думите на човека, предотвратил избухването на световна ядрена война

Станислав Петров, неизвестен герой, на когото светът може само да се поклони и да благодари, че спаси живота ни, умира през 2017  година във Фрязино, Русия на 77-годишна възраст. На 26 септември 1983 г. този смел и мъдър човек взема решение, което мнозина смятат за причина да не се стигне до ядрена война. Малко след полунощ на този ден прозвучава аларма, сигнализираща, че Съединените щати са изстреляли междуконтинентални балистични ракети и 44-годишният тогава полковник трябва да реши бързо дали атаката срещу Съветския съюз е  истинска или не.

Предотвратява атомна атака

„Разбрах, че трябва да взема решение, а истината е, че бях 50/50 сигурен, че атаката е реална“, спомня си Петров. Въпреки тревожните данни от съветските спътници над САЩ, Петров решава да обмисли възможността това да е фалшива тревога. Задача му не е лесна, защото ако реши, че това е истинска атака, съветските лидери могат да отговорят, като заповядат за атомна атака срещу Съединените щати.

Още по-страшен е фактът, че по това време Съветският съюз наистина се страхува от внезапно американско нападение, тъй като това е изключително напрегнат период от Студената война. Нещо повече, само месец по-рано Съветите свалят пътнически самолет, летящ от САЩ за Южна Корея, защото смятат, че това е шпионска операция.

Съединените щати, след поредица от провокативни военни маневри, се подготвят за голямо учение на НАТО, наречено „Възможен стрелец“, което всъщност представлява едновременна подготовка за ядрена атака.

Ролята му в историята не му носи слава

В родината му, ролята на Петров в световната история не му носи слава, защото продължава да живее в същия апартамент, където прекарва по-голямата част от живота си. Спомняйки се за онази съдбовна нощ, когато работи в тайния контролен център „Серпуков-15“, Петров няма да забрави звука на алармата, който преминава през иначе напълно тихата нощ. Всички са в шок, защото въпреки че са там заради такава ситуация, изненадата е голяма. Той се изправя и забелязва, че всички го гледат объркано.

„Екипът ми беше на ръба на паниката и тогава ми хрумна, че – ако всички се паникьосаме – всичко ще свърши. Нямах време да мисля дали аз ще бъда този, който ще започне Трета световна война, но трябваше да реша колко вярна информация ми показва компютърът." Още не взел твърдо решение, когато след няколко минути прозвучава друга сирена, предупреждаваща, че е изстреляна още една ракета. Скоро прозвучават още сирени и се чуват, сякаш пет атомни бомби са излетели от американска земя.

Правилното решение

Петров решава да уведоми началниците си, че системата изпраща невярна информация, въпреки че изобщо не е сигурен, в това което говори. Той основава решението си на факта, че съветските радари, които са на земята, не потвърждават изстрелването. Радарът може да засече нападащи ракети дълго след изстрелването им, но Петров знае, че те са много по-надеждни от сателитите.