Кой и как чете докладите за България

Публикациите на фондация „Бертелсман“ за България и нейните позиции в класациите на 41 държави от ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) привлякоха вниманието на жадните за сензации медии у нас. Стереотипът на коментарите е добре известен: близките до управляващите издания изтъкнаха челното място на България в йерархичното подреждане според признака „екология“; политически неутралните предадоха в резюме резултатите от рейтинговия анализ; опозиционно настроени журналисти наблегнаха на „надбягването към дъното“ . „Медиапул“ надмина всички и директно, чрез редакционно заглавие, квалифицира България като ксенофобска страна. Всичко това се случи, без никой да си направи труда да вникне в методологията на сравнителното проучване, както и да обърне внимание върху различията: а) между базата данни, оповестена на сайта на “Sustainable Governance Indicators” (SGI) project “Sustainable Governance Indicators” (SGI) projectпроекта SGI „Индикатори за устойчиво управление“ (http://www.sgi-network.org/2016/Survey_Structure) и б) субективното тълкуване на рейтинговите резултати, поднесено в отделен доклад.

В изложението по-долу ще се опитам да направя разграничение между автентичните факти и техните интерпретации, между истините, полуистините и откровените лъжи, поднесени от някои мрежи за масово осведомяване.

Кои са истините и полуистините, които срещаме, четейки медийните коментари? Първо, фактът, че сме назад, далеч назад, в опашката на ЕС при класациите за състоянието на икономиката и социалната сфера (оценките са респективно 5,5 и 3,8 по скалата от 1 до 101 а мястото, което заемаме е в групата на изоставащите). Няма как да се омаловажи или скрие нелицеприятната истина - нито ниските темпове на растеж, нито бедността и социалното изключване. Още повече, че Евростат периодично публикува своите независими анализи и те от години неизменно сочат увеличаващата се дистанция между България и средното равнище в ЕС. Така че тук – нищо ново под слънцето!

Второ, селективно поднесените истини. Така например, екологичната политика е с индекс 5,8, което се доближава плътно до средното равнище в ЕС и ОИСР. Тук очевидно е натежал впечатляващият резултат от 20% дял на ВЕИ в производството на електроенергия, с което България изпреварва дори развитите държави. Приемайки на доверие тази оценка, медиите, както и авторите на „Доклад за България“ , са пропуснали да отбележат, че бумът на възобновяемите източници беше постигнат благодарение на финансовите инжекции и парламентарен лобизъм в полза на за привилигеровани инвеститори, близки до властта. Губещите по веригата са съответно битовите и корпоративните потребители. Не се споменава също за замърсяването във въздуха в големите градове.

Трето, изкривените истини, например за ксенофобията. „България е ксенофобска държава, сочи германско проучване“, такова е водещото заглавие в статия, поместена от „Медиапул“ (19. 8. 2016). Заглавието е на редакцията и е базирано на едно единствено изречение в обяснителния запис на сайта на SGI „Незначителното нарастване на броя на бежанците от Сирия след 2013 г. се посреща с широко разпространена ксенофобия сред публиката“.

Коректно ли е от тази констатация да се правят изводи за цялата държава и на българите да се приписват масови нагласи на омраза към чужденците! Никак не е коректно, но на кого му пука! Важното е да се оплюят нацията и държавата, в която проявите на негативизъм към бежанците далеч не са типични за „публиката“. Така се стига до съчиняване на проповеди, в които според известната сентенция не се следват текстовете на Евангелието.

Ако авторите на манипулативната дописка в „Медиапул“ се бяха потрудили да вникнат по-дълбоко в явлението „ксенофобия“ (например да направят справка с данните от Европейското социално изследване - ESS), щяха да видят, че по признака толерантност към чужденците, България не отстъпва на редица сочени за пример нации с мултикултурни нагласи.

Очевидно в „Бертелсман“ са били предварително наясно с опасността от изкривяване при интерпретацията на оповестените оценки. И тъй като българската медийна среда изглежда непоправимо увредена в обозримо бъдеще, не бива да чакаме опровержение от авторите на изследването за некоректно тълкуване на оригиналните данни и обяснителни текстове.

Неолибералните интерпретации: Тях срещаме в публикацията „Доклад за България“ с автори Георги Ганев и Мария Попова (Координатор от SGI – Франк Бьокнер). Предоставяйки интернет пространство за авторски тълкувания, фондация „Бертелсман“ на пръв поглед е постъпила демократично, придържайки се към принципа за плурализъм на мненията. Само че този подход, приложен към българската действителност, в случая е изиграл лоша шега – вместо обективизъм , във въпросния доклад прозира явен субективизъм; фактологията се използва доста фриволно; политически пристрастни обяснения изместват аргументираните отговори.

Авторите на споменатия доклад са добре известни специалисти от Института за пазарна икономика (ИПИ), както и от многобройните им изяви в медиите. В което по принцип няма нищо нередно и необяснимо, като се има предвиди щедрото спонсорство за пазарните фундаменталисти от мощни неолиберални центрове като фондация „Америка за България“, „Отворено общество“ и редица други. Поръчките от правителството също не подминават „ипистите“.

Не бих искал да бъда криво разбран. Следя и се отнасям с респект към някои от разработките на ИПИ; намирам техните анализи на регионалните различия, динамиката на инвестициите, публичното финансиране на образованието и здравеопазването, за раздутата администрация и вездесъщата бюрокрация за интересни и полезни. Но при един внимателен професионален прочит на „Доклад за България“ веднага се набиват в очи премълчаните истини за хронично тежката икономическа и социална ситуация в България.

На първо място, не се коментира темата за бума на публичната задлъжнялост. Вярно е, че в България делът на външния дълг към БВП е под 30%, т.е. далеч под европейските изисквания; но също така е вярно, че само за две години, оценени позитивно в споменатия доклад, външният дълг се удвои, а агрегатната задлъжнялост, включваща междуфирмените плащания, надхвърли повече от два пъти БВП. Няма как една национална икономика да премине от криза към трайно оживление с този воденичен камък на шията.

На второ място, само между другото се споменава връзката „преки –косвени данъци“. Рекордно ниската ставка на плоския данък върху индивидуалните доходи и корпоративните печалби обаче не е конкурентно предимство за България, а двигател на застоя и подоходното неравенство.

На трето място, в обяснението изобщо не се коментират такива обезпокоителни факти като дефлационния капан, в който попадна България през последните три години; трайната депресия; стагниращото потребление; причините за срива на преките чуждестранни инвестиции, политическата/властова корупция. Изобщо, темата за хард остеритета, наложен от ЕК като рецепта срещу протяжната рецесия, приложен със завидна упоритост и дори инат от поредица български правителства, изглежда е табу за неолибералните анализатори.

Вместо заключение: Два са откритите въпроси, които повдига настоящият анализ. Единият е за реакциите на българските политици; другият е за спора между неолибералната и неокейнсианската школа в икономиката.

Ще обърнат ли внимание управляващите и опозицията у нас на богатия и доста прецизен анализ, предложен от Фондация „Бертелсван“? Традицията на властимащите е да се правят на разсеяни, щом резултатите са нелицеприятни, с надежда, че поредният публичен шум ще ги отмине. Само че днес, през 2016 г., отношението на „публиката“ и на част от европейските институции към българския политически непукизъм вече се променя. Настъпва времето за търсене на отговорност за бездействието пред растящите икономически и социални трудности. Те имат не само национални последици, но не позволяват на Европейския съюз да възвърне предишните си конкурентни предимства в глобалната надпревара за намиране на траен изход от кризата.

Коментари

Задължително поле