Много слънце и жега днес

Обявяват кандидатите за стратегически инвеститор на АЕЦ „Белене”

Туитър и Фейсбук са били използвани от Китай срещу демонстрантите в Хонконг

САЩ съжаляват за освобождението на иранския петролен танкер в Гибралтар

На 20 август 2019 да почерпят

Сътресения в „Марибор“ преди „Лудогорец“

Ново огнище на африканска чума в Русенско

Край на свободното движение към Великобритания от 1 ноември При Брекзит без сделка гражданите на ЕС няма да имат право на престой и работа

Намериха още човешки останки край Негован

Макрон призова Путин да зачита демокрацията

Няма замърсяване на въздуха от пожара край Ботевград Към момента пламъците са овладяни, съобщиха огнеборците

Цялата територия на област Перник е обявена за санитарна зона заради чумата

Световен отровител 19 със серен двуокис е България (обзор) 350 000 тона от отровния газ изхвърлила страната ни в атмосферата през 2018 г.

Горски пожар наложи евакуация на най-малко 9000 души на Канарските острови

„Патриотичен фронт” възкръсва за местните избори Уточняват населените места

Кой и как чете докладите за България

Публикациите на фондация „Бертелсман“ за България и нейните позиции в класациите на 41 държави от ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) привлякоха вниманието на жадните за сензации медии у нас. Стереотипът на коментарите е добре известен: близките до управляващите издания изтъкнаха челното място на България в йерархичното подреждане според признака „екология“; политически неутралните предадоха в резюме резултатите от рейтинговия анализ; опозиционно настроени журналисти наблегнаха на „надбягването към дъното“ . „Медиапул“ надмина всички и директно, чрез редакционно заглавие, квалифицира България като ксенофобска страна. Всичко това се случи, без никой да си направи труда да вникне в методологията на сравнителното проучване, както и да обърне внимание върху различията: а) между базата данни, оповестена на сайта на “Sustainable Governance Indicators” (SGI) project “Sustainable Governance Indicators” (SGI) projectпроекта SGI „Индикатори за устойчиво управление“ (http://www.sgi-network.org/2016/Survey_Structure) и б) субективното тълкуване на рейтинговите резултати, поднесено в отделен доклад.

В изложението по-долу ще се опитам да направя разграничение между автентичните факти и техните интерпретации, между истините, полуистините и откровените лъжи, поднесени от някои мрежи за масово осведомяване.

Кои са истините и полуистините, които срещаме, четейки медийните коментари? Първо, фактът, че сме назад, далеч назад, в опашката на ЕС при класациите за състоянието на икономиката и социалната сфера (оценките са респективно 5,5 и 3,8 по скалата от 1 до 101 а мястото, което заемаме е в групата на изоставащите). Няма как да се омаловажи или скрие нелицеприятната истина – нито ниските темпове на растеж, нито бедността и социалното изключване. Още повече, че Евростат периодично публикува своите независими анализи и те от години неизменно сочат увеличаващата се дистанция между България и средното равнище в ЕС. Така че тук – нищо ново под слънцето!

Второ, селективно поднесените истини. Така например, екологичната политика е с индекс 5,8, което се доближава плътно до средното равнище в ЕС и ОИСР. Тук очевидно е натежал впечатляващият резултат от 20% дял на ВЕИ в производството на електроенергия, с което България изпреварва дори развитите държави. Приемайки на доверие тази оценка, медиите, както и авторите на „Доклад за България“ , са пропуснали да отбележат, че бумът на възобновяемите източници беше постигнат благодарение на финансовите инжекции и парламентарен лобизъм в полза на за привилигеровани инвеститори, близки до властта. Губещите по веригата са съответно битовите и корпоративните потребители. Не се споменава също за замърсяването във въздуха в големите градове.

Трето, изкривените истини, например за ксенофобията. „България е ксенофобска държава, сочи германско проучване“, такова е водещото заглавие в статия, поместена от „Медиапул“ (19. 8. 2016). Заглавието е на редакцията и е базирано на едно единствено изречение в обяснителния запис на сайта на SGI „Незначителното нарастване на броя на бежанците от Сирия след 2013 г. се посреща с широко разпространена ксенофобия сред публиката“.

Коректно ли е от тази констатация да се правят изводи за цялата държава и на българите да се приписват масови нагласи на омраза към чужденците! Никак не е коректно, но на кого му пука! Важното е да се оплюят нацията и държавата, в която проявите на негативизъм към бежанците далеч не са типични за „публиката“. Така се стига до съчиняване на проповеди, в които според известната сентенция не се следват текстовете на Евангелието.

Ако авторите на манипулативната дописка в „Медиапул“ се бяха потрудили да вникнат по-дълбоко в явлението „ксенофобия“ (например да направят справка с данните от Европейското социално изследване – ESS), щяха да видят, че по признака толерантност към чужденците, България не отстъпва на редица сочени за пример нации с мултикултурни нагласи.

Очевидно в „Бертелсман“ са били предварително наясно с опасността от изкривяване при интерпретацията на оповестените оценки. И тъй като българската медийна среда изглежда непоправимо увредена в обозримо бъдеще, не бива да чакаме опровержение от авторите на изследването за некоректно тълкуване на оригиналните данни и обяснителни текстове.

Неолибералните интерпретации: Тях срещаме в публикацията „Доклад за България“ с автори Георги Ганев и Мария Попова (Координатор от SGI – Франк Бьокнер). Предоставяйки интернет пространство за авторски тълкувания, фондация „Бертелсман“ на пръв поглед е постъпила демократично, придържайки се към принципа за плурализъм на мненията. Само че този подход, приложен към българската действителност, в случая е изиграл лоша шега – вместо обективизъм , във въпросния доклад прозира явен субективизъм; фактологията се използва доста фриволно; политически пристрастни обяснения изместват аргументираните отговори.

Авторите на споменатия доклад са добре известни специалисти от Института за пазарна икономика (ИПИ), както и от многобройните им изяви в медиите. В което по принцип няма нищо нередно и необяснимо, като се има предвиди щедрото спонсорство за пазарните фундаменталисти от мощни неолиберални центрове като фондация „Америка за България“, „Отворено общество“ и редица други. Поръчките от правителството също не подминават „ипистите“.

Не бих искал да бъда криво разбран. Следя и се отнасям с респект към някои от разработките на ИПИ; намирам техните анализи на регионалните различия, динамиката на инвестициите, публичното финансиране на образованието и здравеопазването, за раздутата администрация и вездесъщата бюрокрация за интересни и полезни. Но при един внимателен професионален прочит на „Доклад за България“ веднага се набиват в очи премълчаните истини за хронично тежката икономическа и социална ситуация в България.

На първо място, не се коментира темата за бума на публичната задлъжнялост. Вярно е, че в България делът на външния дълг към БВП е под 30%, т.е. далеч под европейските изисквания; но също така е вярно, че само за две години, оценени позитивно в споменатия доклад, външният дълг се удвои, а агрегатната задлъжнялост, включваща междуфирмените плащания, надхвърли повече от два пъти БВП. Няма как една национална икономика да премине от криза към трайно оживление с този воденичен камък на шията.

На второ място, само между другото се споменава връзката „преки –косвени данъци“. Рекордно ниската ставка на плоския данък върху индивидуалните доходи и корпоративните печалби обаче не е конкурентно предимство за България, а двигател на застоя и подоходното неравенство.

На трето място, в обяснението изобщо не се коментират такива обезпокоителни факти като дефлационния капан, в който попадна България през последните три години; трайната депресия; стагниращото потребление; причините за срива на преките чуждестранни инвестиции, политическата/властова корупция. Изобщо, темата за хард остеритета, наложен от ЕК като рецепта срещу протяжната рецесия, приложен със завидна упоритост и дори инат от поредица български правителства, изглежда е табу за неолибералните анализатори.

Вместо заключение: Два са откритите въпроси, които повдига настоящият анализ. Единият е за реакциите на българските политици; другият е за спора между неолибералната и неокейнсианската школа в икономиката.

Ще обърнат ли внимание управляващите и опозицията у нас на богатия и доста прецизен анализ, предложен от Фондация „Бертелсван“? Традицията на властимащите е да се правят на разсеяни, щом резултатите са нелицеприятни, с надежда, че поредният публичен шум ще ги отмине. Само че днес, през 2016 г., отношението на „публиката“ и на част от европейските институции към българския политически непукизъм вече се променя. Настъпва времето за търсене на отговорност за бездействието пред растящите икономически и социални трудности. Те имат не само национални последици, но не позволяват на Европейския съюз да възвърне предишните си конкурентни предимства в глобалната надпревара за намиране на траен изход от кризата.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. такива статии/анализи трябва да има всеки ден. лошото е, че се ограничават до фактите в нашенската действителност, вместо да идат по-далеч и да коментират, че така е в демократична европа (например за възобновяемите източници за енергия).

    1. И като толкова я плюеш тая лоша Европа, що не идеш да се радваш на живота в Расията?

  2. А вие от кои сте? Като знам кой ви е главен редактор, бивш комсомолски секретар, не е трудно да се разбере.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.