Кой се страхуваше от дневника на Филов

Богдан Филов пред Народния съд.

Безкнижни апаратчици, които не са го чели

Писма на възмущение, протестни събрания, искания за търсене на отговорност заливат общественото пространство

Безкнижни апаратчици допуснаха груба грешка на идеологическия фронт. Цензурата винаги е заличавала онова, което е вредно за властта. Дневникът на Богдан Филов беше в услуга на превратния Девети септември 1944 г. Вместо да го разгласят, скудоумниците с партиен билет положиха титанични усилия да го крият.

Проф. Богдан Филов е забележителен археолог и злополучен политик. През 1938 г. царят му предлага портфейла на просветното министерство. Професорът обръща гръб на старините и влиза в новото амплоа. През 1940 г. сяда и в премиерското кресло. Заслугата е на дворцовият съветник Любомир Лулчев. “Сега, понеже ще бъдем с всички добре, турете “Филов”, та кой как иска да бъде - “англофилов” и “германофилов”, внушава той на Борис III.

Истината е, че Богдан Филов е само Германофилов. Като такъв, агитира царя за присъединяване на България към Тристранния пакт. С дата 7 януари 1941 г. документира в дневника си реакцията на Борис: “В първия момент каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. Той бил републикански цар; гледал какво ще стане с народа.”

Филов налага волята си и на 1 март подписва протокола, който ни закарфичва към оста Рим, Берлин и Токио. Цената е връщането на Южна Добруджа, която изконно ни принадлежи. Тази земя ни обещават и Съюзниците, ако влезем тяхната коалиция.

Пак Богдан Филов изравя томахавка срещу САЩ и Англия. Прави чупка в кръста пред германците, които ни натискат да обявим война на двете велики сили. На 12 декември 1941 г. Филов и външният министър Иван Попов са при царя. “Той одобри решението ни, но очевидно неохотно и беше доста нервен и загрижен”, отбелязва в дневника първият държавен мъж.

Богдан Филов рекламира войната като “символична”. Тя обаче докара англо-американските бомбардировачи в небето на България. Освен София мишени на летящите крепости са Пловдив, Карлово, Казанлък, Сопот, Хисаря, Стара Загора, Перущица, Кюстендил, Враца, Мездра, Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Добрич, Русе, Лом и други населени места.

Богдан Филов никога не е бил войник и не е хващал пушка, но демонстрира учудваща кръвожадност. Упорито настоява пред царя да се включим в касапницата на Източния фронт. На 10 юли 1942 г. хроникира: “Говорих му продължително и твърде настоятелно, че и ние вече би трябвало да вземем участие в борбата против болшевиките, макар и символично с един доброволчески отряд.”

Символиката маркира цялото политическо поведение на археолога. На 28 август 1943 г. внезапно умира Борис III. По конституция Велико народно събрание трябва да избере регенти на малолетния Симеон. Филов събира за консултация бившите министър-председатели. Символично, защото вече е избрал себе си плюс княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. На 11 ноември тримата полагат клетва като регенти в обикновения парламент. “Така днес започва една нова страница не само в моя живот, но и в историята на България”, тегли чертата Филов.

Новата страница води до съветската окупация на 9 септември 1944 г. Богдан Филов е арестуван, преди това укрива дневника. Вестта, че той и други бивши управници са водили записки, стига до Георги Димитров в Москва. От там нарежда да бъдат издирени, за да се използват пред готвения Народен съд.

Оказва се, че укривателят е турският пълномощен министър Васфи Ментеш. Цял ден го убеждават да предаде онова, което има. Той упорства като комунист на разпит по фашистко време. Заплашват го с дипломатически скандал. Чак тогава омеква, води милиционерите до резиденцията и изхвърля през прозореца няколко куфара. В тях са дневниците на Богдан Филов и Никола Михов.

Части от Филовия дневник са публикувани във вестник “Народен съд”. Орган на трибунала, който праща на ешафода неговият автор. По-късно фрагменти излизат и в други периодични издания. Като цяло обаче апокрифът е под ключ в Централния държавен исторически архив.

“Историците - пише Илчо Димитров - многократно са правили предложения дневникът да бъде издаден. Тяхното убеждение бе, че един толкова важен източник за историята ни през войната не бива да се крие от обществеността.”

Обнародването не зависи от историците, а от апаратчиците в Агитация и пропаганда при ЦК на БКП. Цензорите не са чели дневника, действат първосигнално. Името Богдан Филов е табу и всичко свързано с него е забранено. “Тази линия на табуизиране се прилагаше широко и тя се представяше за една от съществените страни на класово-партийния подход в историята”, обяснява Илчо Димитров.

Бариерата е вдигната от Людмила Живкова, която беше сред малцината четящи. С нейната благословия през 1979-1980 г. започва работа по издаване на дневника. Предговорът и общата редакция поема Илчо Димитров, с археографията на текста се заема Надежда Пръвчева. Книгата е планирана за 1984 г. в Издателството на Отечествения фронт.

Не е планирана обаче смъртта на Людмила. През 1981 г. тя напуска този свят и нещата веднага вземат обрат. Безкнижниците надават вой: публикуването на дневника ще реабилитира Богдан Филов. “Свещена простота!”, би възкликнал Маркс, а Енгелс щеше да му изръкопляска.

За да избистри главите на догматиците, което биологически е невъзможно, Илчо Димитров предлага предговора на няколко периодични издания. Всички отказват, само главният редактор на сп. “Пламък” Георги Константинов рискува. Обширният текст започва да тече с продължение от януари 1984 г. Отново щръква препъни камък!

Бдителни откриват в заглавието идеологическа диверсия. “Професор Богдан Филов (1883-1945) и неговият дневник” не отбелязва ли неговият стогодишен юбилей? Макар и с малко закъснение, “на патерица”. Страницата е препечатана без годините и на ръка е лепена във вече готовия тираж.

Козметичната корекция не помага. Писма на възмущение, протестни събрания, искания за търсене на отговорност заливат общественото пространство. Хвърлен е дори мост между списание “Пламък” на Гео Милев и сегашното издание, което носи същото име. Кампанията се води от някой си Фильо Христов, активист на активните борци против фашизма и капитализма.

Дневникът отпада от плана на издателството за 1984 г., защото се чества кръгла годишнина от Девети септември. Зачеркнат е и следващата 1985 г., заради победата над хитлеристка Германия. Книгата излиза през 1986 г., за да маркира непростимо недоглеждане. Тогава е юбилеят на референдума Република или монархия!

За отпечатването помага Стоян Михайлов, на разпространението пречи Йордан Йотов. Той се позовава на Тодор Живков, който от най-високо място наложил вето върху тиража. Илчо Димитров също цитира Генералния, който му казал: “Книгата трябва да се спре, защото какво заключение ще си направят хората от нея: буржоазията е защитавала националните интереси, а комунистите са отстъпвали.”

На Живков може да се вярва, защото е прочел и написал много книги.

Номерирани екземпляри са депозирани в големите библиотеки и архиви. Такъв има в Националната библиотека само за служебно ползване. По списък от ЦК на БКП са раздадени бройки на специалисти, които следват партийната линия. Останалият тираж е арестуван в склада на Сливенския затвор.

Дневникът на Богдан Филов беше пуснат в свободна продажба след Десети ноември 1989 г. Тогава излезе и второ издание на скандалното четиво.

Коментари

Задължително поле