Кой се страхува от Цецка Цачева? Зависимият Лозан Панов има за задача у нас да няма ефективна съдебна реформа, а независимостта на държавното обвинение да бъде в крайна сметка унищожена

Адвокатът-политик Георги Атанасов, съдружник на бранещата Лозан Панов адвокатка Ина Лулчева, с провалилия се и като партиен лидер Христо Иванов

Във вторник група от 16 юристи, определени от някои медии като “изявени” и “топ”, се обявиха за оставката на министъра на правосъдието Цецка Цачева. Изненадващото искане дойде на 40-тия ден от момента, в който, след като два пъти е била председател на българския парламент, Цачева стана и пазител и на държавния печат (министърът на правосъдието съхранява държавния печат – бел.ред.).

Изкуственото фаворизиране на неколцината юристи, както и проявената от тяхна страна липса на толеранс към новоизбрания министър, са съществени подробности, които не могат да останат без внимание. Но далеч повече въпроси повдигат биографиите и обвързаностите на част от инициаторите за искането на оставка, както и поводът – цитира се изказване на Цецка Цачева от предишния ден в телевизия бТВ, в което, според въпросните юристи, тя призовала председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се кандидатира за народен представител и така да отстоява политическите си искания за свикване на Велико Народно събрание и т.н.

По-късно се оказа, че думите на Цачева са извадени от контекста, макар да са напълно логични, ако се съди по системното поведение на отдавна нарушаващия етичните норми за един магистрат административен ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов. Тук е моментът всеки от положилите подпис под искането за оставката да си припомни годините, в които е чел Конституцията, но не онази от тоталитарния период, а новата. В чл. 39, ал. 1 на Основния закон се казва: “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.”
Да смяташ себе си за уважаван юрист и да ограничаваш правото на мнение на министъра на правосъдието, не само звучи мракобесно, но издава и страх. Защото искането за оставката на правосъдния министър поражда следното питане: „Кой се страхува от Цецка Цачева?“. Има само един вариант за отговор. Точно така, става въпрос за унищожилия репутацията на Върховния касационен съд, а и на съдийското съсловие – Лозан Панов.

Цецка Цачева пое правосъдното министерство след определено тежка за професионалната й биография година. Факт е, обаче, че като кандидат за президент, само преди 8 месеца, тя получи гласовете на 1 256 485 български граждани, което, макар и да няма пряко отношение към настоящия й пост, няма как да се пренебрегне, както и опитът й да ръководи 41-то и 43-то Народни събрания.

Всичко това има отражение върху работата на Пленума на Висшия съдебен съвет от началото на м. май, чиито заседания се ръководят от правосъдния министър. Още от първия ден Цачева даде да се разбере, че няма да търпи заседанията на Пленума да бъдат употребявани, за да могат Лозан Панов и подкрепящата го клика, начело с Калин Калпакчиев, да ги ползват като трибуна на користните си атаки срещу прокуратурата, срещу инакомислещи и неудобни на олигархичните кукловоди съдии и за институционализиране на всевъзможни “хибридни” провокации, манипулации и компромати.

Какво нередно е казала Цецка Цачева, което не е видно за всички, които следят странната метаморфоза на Панов, започнала през втората половина на 2015 г. и ескалирала в последните дни? Колко пъти още трябва т.нар. “председател” на ВКС да употреби зала Тържествена на Съдебната палата за провеждането на партийни събрания и изказване на политически речи, за да е ясно, че е част от задкулисен сценарий?
Колко пъти още Панов трябва да руши авторитета на държавния глава, като веднъж го кара да наруши Основния закон, а после му подхвърля лековати идеи за иницииране на дебати по свикване на Велико Народно събрание, за да е ясно, че се опитва да дискредитира президента? Колко пъти още Лозан Панов трябва да нарече промените на Конституцията и на Закона за съдебната власт “мимикрия” на съдебна реформа, като така се опитва да неглижира усилията на премиера, партията-мандатоносител, но и на опозицията дори, само защото не подсъдими и олигарси не са успели да прекратят мандата на разследващия ги главен прокурор?

Колко пъти още Лозан Панов ще вземе участия в партийни митинги две седмици преди изборите, за да се сетят членовете на Висшия съдебен съвет, че отдавна са закъснели с искането за прекратяване на мандата на номиналния “председател на ВКС”? Колко още тълкувателни решения на ВКС трябва да прокара Панов, за да е ясно, че обслужва кукловодите си, като прави и невъзможното, за да бъдат и без това трудно обвинените олигарси оправдани? Колко пъти още ще трябва да обслужва интересите на задкулисието във войната му срещу прокуратурата, за да се разбере, че зависимият Лозан Панов има за задача у нас да няма ефективна съдебна реформа, а независимостта на държавното обвинение да бъде в крайна сметка унищожена?
Какво по-логично от това, ако искаш да променяш държавното устройство, да го направиш от депутатската банка, а не от съдийската, над която вместо сянката на Темида, висят въжетата на скритите сценаристи? Всъщност, те са лесно разпознаваеми, ако съдим по 16-те инициатори на “опита за спасение на Лозан Панов”, както всъщност трябва да разглеждаме искането за оставката на правосъдния министър.

Един от подписалите е юристът Здравка Калайджиева, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека 2008-2015 г. Период, в който България бива осъдена за милиони евро, а Калайджиева предпочита да отстъпва голяма част от задълженията си на “ад хок” съдията към ЕСПЧ Павлина Панова, бивш конкурент на Панов в надпреварата за ръководния пост на ВКС. Вина за осъдителните решения срещу България, разбира се, Калайджиева не би могла да има, но една “случайност” от края на кариерата й в Страсбург изглежда повече от странна.

Само седмица, след като през август 2014 г. служебен министър на правосъдието става провалилият се Христо Иванов, съдия Калайджиева изразява желание мандатът й да бъде прекратен. Това дава възможност на Иванов да стартира светкавична процедура, която, макар да повдига серия от въпроси за наличието на конфликт на интереси между конкретен кандидат и члена на комисията – ръководителят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, приключва с предизвестен победител – свързаният с БХК Йонко Грозев. Съвсем отделна е темата, колко от делата срещу България пред ЕСПЧ са водени именно от Грозев.
Може би за самата Цецка Цачева ще е полезно да знае колко от 16-те юристи, които решиха да бранят Лозан Панов от нея, са получавали средства по европейски програми от Министерството на правосъдието, особено в периода, в който ведомството бе превърнато от Христо Иванов в Щаб-квартира на адвокати лобисти, грантови съдии и олигархични кукловоди.

Инициаторите на писмото срещу настоящия правосъден министър можеше поне да си спестят друга провокация – политическата. Като какви точно лицата Георги Атанасов (адвокат) и Кристиан Таков (преподавател) подписват искане в защита на Панов? Като учредители на хибридния проект “Да, България” на подсъдимия Иво Прокопиев, а може би и като съветник в сянка на Христо Иванов и автор на политическите речи на Лозан Панов? И, ако Таков много държи прокуратурата да бъде “приватизирана”, по възможност от “Агнешките главички”, какъвто “хибриден” сценарий вече е в ход, то Георги Атанасов и друг от подписалите петицията срещу Цачева – неговата съдружничка адвокат Ина Лулчева, с която от години работят, къде явно, къде скрито, настояват прокуратурата да бъде “изхвърлена” от независимата съдебна власт, съвсем разбираемо се гневи, че мнозинството от разумните юристи са против грубата лобистка провокация.

“Противопоставяме се на усилията на определени среди, които до сега не намериха обществен консенсус за изваждане на прокуратурата от съдебната власт, да внесат раздор, конфронтация и разцепление между магистратите”, обявиха от Асоциацията на прокурорите.

И докато прокурорите с право негодуват, то Лозан Панов го бранят адвокати, които го ползват като лобист на техните интереси, а и се явяват по дела пред ВКС. Проблем е, че част от въпросните 16 юристи, които адвокатстват на Панов, като атакуват Цачева, бранят в съдебната зала интересите на олигарха Огнян Донев, чиято медия-бухалка “Клуб Зет” е флагман на атаките срещу прокуратурата, премиера, правителството, парламента, президента, ВСС и всяка неудобна за олигархията личност или институция. Ина Лулчева и съдружничката й – адвокат Даниела Доковска, често могат да бъдат чути да атакуват прокуратурата, включително и за мястото й в съдебната система, но в същото време са и юридически представители и на подсъдимия Огнян Донев. А точно пред върховната съдебна инстанция, която Лозан Панов ръководи, рано или късно, ще се класира и делото за неплащането на 63 млн. лв. данъци от олигарха, с когото пък политикът-адвокат Георги Атанасов обича да си пие виното (собствено производство).

Лицемерие и фалш, смесени с неистов страх, че олигархията може да загуби последния властови остров в държавата, който е окупирала и чието притежание й гарантира недосегаемост. Защото не трябва да имаме илюзия, че докато начело на ВКС е Лозан Панов, у нас е възможно да се случи върховенство на закона или да се възцари справедливостта. За какво “правосъдие за всеки” може да се надяваме, когато съдия, председател на Върховния съд, разчита на закрилата на адвокати, които атакуват опонентите му. И, разбира се, на върхушката на политизирания и олигархично обвързан Съюз на съдиите в България, чиито опити да овладее следващия Висш съдебен съвет с манипулации, внушения, компромати, съвсем скоро ще се окажат провалени.

Провал претърпя и абсурдното искане за оставката на Цецка Цачева. Защото къде бяха 16-те “именити” юристи да поискат оставката на Христо Иванов от поста министър на правосъдието, когато бойкотира заседанието на този ВСС в края на януари 2015 г., на което се взе най-погрешното решение от този съвет – да се избере Лозан Панов за председател на ВКС?

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Da, anonimno i slabo – pravo proportzialno. Niama nujda ot seriozen komentar, da ne govorim za analiz.

    Izviniavam se za latinitza.

  2. Човек като прочете първите пет реда все едно че е прочел всичките. Сещам се за автора, който в продължение на 6 години злослови против Цецка Цачева, а сега като Матросов я брани. Всъщност Цачева няма нужда от такива защитници. Както се казва: „Пазете ме от приятели, от защитниците ще се пазя сам.“

  3. Ц.Ц. да не би да бълва огън или пък Л.П. да решава кой ще е на „топло“ и кой не?Чак пък искане за оставка за изразено становище?Все пак никой не е Господ,че да не се подлага на съмнение „словото му“.Добре е все пак,че няма смъртно наказание за изказани мисли на глас както в някои държави от Близкия Изток.

  4. Цачева е смела, героична и харизматична личност, доказала с действия и изключителни резултати дълбоките и решителни реформи, които провежда не само в съдебната система, въпреки отчаяната съпротива от страна на някои партийни лидери, включително Герб! Значителния й политически опит и международно признат авторитет са гаранция, че тя ще бъде начело на ЕС през първия следващ мандат след нашето председателство! В резултат на това, нашата съдебна практика ще бъде обявена за пример и задължителна за всички страни от ЕС!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.