Гърция иска милиарди евро от Германия

Петя Аврамова: От 15 май започва тестването на тол системата

Около 200 000 пчели на Нотр Дам оцелели въпреки огнения ад

Йорданка Фандъкова: Работим за осигуряване на качествени работни места, за да задържаме младите в града

Отново мръсна клевета срещу България “Репортери без граници” калят страната ни под диктовката на българските соросоиди

Арестуваха адвоката на българина Серафим Райчев

Романтика и оспорвано състезание тази вечер в „Hell’s Kitchen“

Султанатът на Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов ще бъде удовлетворен, само ако той посочи главния прокурор

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 април 2019

Според разследването на Робърт Мълър няма координация между кампанията на Тръмп и Русия

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати България става 12-та в света по производство на коли, ако “Фолксваген” направи завод

Сани Жекова слиза от сноуборда

Туба Бююкюстюн не се отказва от актьорството Този сезон обаче няма да се снима в сериали

Куриери докладват на НАП онлайн търговците

Консерватизмът – що е това и има ли почва у нас Далечен предшественик е на сегашния антиглобализъм

Концентрацията на сила подчинява чрез невидими нишки и съдебната власт

В последно време се заговори много за български политически консерватизъм. Покрай разговорите за него се пропуска обяснението, което се дължи на гражданите – какво точно представлява той, какви проблеми може да реши при сегашното състояние на българската държава и политическа конюнктура. За да имаш консервативен мироглед не е нужно да си бакалавър по политически науки. Отношението към света и към обществото в частност определят до голяма степен дали някои хора могат да бъдат наречени консерватори.

Самият консерватизъм има почти тристагодишна история. Макар и да е познат в повечето европейски държави, основните му идеи влияят най-много в неговата англо-американска традиция. В тези две държави – САЩ и Великобритания – в едната от двеста, а в другата от триста години не е имало революции. И двете са се радвали на политическа стабилност.

След Славната революция от 1688-1689 година Парламентът става централна част от Британското управление. И двете нации прилагат разделение на властите и независимо правосъдие. Те признават гражданските права и ограничената власт на правителството и изискват от управлението да е отговорно пред общественото мнение и прозрачно да отчита своите действия. Влиятелните мислители и политици, писатели и журналисти, които са допринесли изключително много за създаването и запазването на тези обществени права, и в двете страни са познати под общото име консерватори.

Консерватизмът е преди всичко отношение към света изразяващо се в това, че приема миналото като най-добрия пътеводител към бъдещето. Приема, че всички важни въпроси, с които се сблъсква човечеството, вече са имали отговор, който е изпитан и проверен в миналото. Чертежи и мисловни конструкции за промяна на обществото според тях не работят, а напротив – дори със своите непредвидени последствия могат да причинят повече зло отколкото добро. Тези социални модели според консерваторите не отразяват добре природата на човека и непредвидимите странични ефекти могат да нанесат огромни поражения.

Американските неоконсерватори са непримирими антикомунисти и опитите в Съветския съюз и сателитите му доказват тяхната теза за зловредността на комунизма. Те настояват за внимателно и постепенно предаване на властта на европейските африкански колонии след Втората световна война и предупреждават, че необмислени действия ще доведат до дългогодишни войни и междуплеменен геноцид. Историята ни показа, че те са били прави.
Консерваторите приемат, че хората са както добри, така и лоши и не може да се разчита на промяна на човешката същност за избавяне от насилие и несправедливост.

Независимо дали отделните течения на консерватизъм са секуларни или религиозни той приема първородния грях – а това е, че хората по всяко време са способни, както на добро, така и на зло. Фрази от типа „не може в началото на XXI век да има такива зверства” са несъстоятелни според консерватизма. Войните в бивша Югославия, практиките на ислямска държава, жестокостите в Йемен подкрепят тази позиция. Според консерватизма обществото винаги трябва да е готово да се справи със злодеи.

Несъвършената човешка природа е крайъгълният камък на обществената и политическа реалност. Тя може да изглежда различна в различни културни и социални условия, но никога не променя своята същност.

За разлика от социализма, който чертае нови общества, и се опитва насилствено да ги налага, то консерватизмът е по-скоро реагиращ. Според него действителността е по-сложна от човешкия ум и за това всякакви умозрителни планове се провалят. Тази негова особеност обяснява защо при различни условия и различно време консерваторите защитават различни политики.

Александър Хамилтън, един от бащите основатели на САЩ, защитава протекционизма и силната централна власт. Подобни идеи има и Уилям Пит във Великобритания. След двеста години Роналд Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания се борят за малко правителство и отворена икономика.

Подобни напълно противоположни позиции има и за демокрацията. Почти всички консерватори преди 1850 година са се съмнявали в нейните качества, а в началото на XXI век всички консерватори се борят за универсална либерална демокрация.

Организирането на консерваторите в политически партии е различно на различните места по света. След средата на XIX век Великобритания има своя консервативна партия, докато в САЩ дори и сега политици с консервативни убеждения могат да се намерят из целия политически спектър. Във Великобритания Консерватизъм с главно „К” се отнася за партията, докато с малко „к” за по-общите идеи и във всекидневието.

Нека се опитаме да подредим идеите, на които се основава Консерватизмът.

1. Вътрешната природа на хората ги кара да запазят нещата такива, каквито са, защото са свикнали с тях и се чувстват по безопасно. Новото ги кара да излязат от зоната си на комфорт, което причинява стрес. Повечето хора по света през почти цялата човешка история са оставали там, където са били родени. Стремежът да ползваме познатото и вече изпробваното се отнася и за храната, музиката и облеклото.

2. В света на политиката има непрекъснати промени и Консерватизмът ги приема, но изключително внимателно, предпазливо и последователно. Той естествено е за промяна, която премахва несправедливостта, но иска това да стане постепенно и с търпение. За него обществото е като жив човешки организъм. Ако някой петокласник не е добър по математика не можем да си позволим да го убием и отгледаме отново, за да стане отличник. Ако подобен подход бе приложен към Голямата приватизация в края на 90-те години българската индустрия нямаше да бъде разрушена и 20 години по късно да започваме изначално процес на реиндустриализация.

3. Консерватизмът не приема умозрителни “чертежи” за Ново общество, защото планиращите не могат да обхванат цялата сложност на действителността. Планирано и изкуствено създадените общества на практика стават насилствени, не могат да приемат разнообразието на света и водят до потисничество.

4. Когато говорят за икономика, консерваторите приемат, че хората се водят изключително от личния си интерес. Според тях около този постулат трябва да се гради и икономиката. Интересен пример за верността му е това, което прави Дън Сяо Пин в Китай през втората половина на миналия век в Китай. Страната гладува и селското стопанството не може да изхрани населението. Той разрешава на селяните да продадат и вземат парите за цялата продукция, която превишава задължителната държавна норма. За няколко години производството се увеличава неколкократно. Друг пример, но в обратна посока е Съветският съюз след края на Втората световна война. Обогатен с предоставени му технологии от съюзниците и с централно акумулиран капитал, той се проваля икономически, заради ниската мотивация на организаторите на производството.

5. Консерватизмът приема, че всички важни въпроси вече са били задавани и решени. Постоянният ни поглед към историята може да реши всички сегашни проблеми. Преди 8 години доцент Митко Палангурски написа есе „Забравената модерност”. В него той даде примери за отчетност, прозрачност и отговорност на българските институции в края на XIX и началото на XX век. Преките избори за здравни и училищни инспектори, околийски полицейски началници, съдии и прокурори са явление, което води до силен граждански контрол и уважение на общественото мнение. Бюджетите на министерствата са се приемали от Народното събрание и в тях е фигурирал и последния молив и лист хартия, които те са могли да купят.

6. Консерватизмът е реагиращ. Той търси проблема и несправедливостта и реагира, търсейки най-доброто решение. За това, когато има заплаха от тирания или диктатура, той е за децентрализация на властта. Когато заплахата е анархия и/или фрагментация на обществото, той е за силна централна власт.
7. Важно е да имаме предвид, че реално консервативно движение в САЩ се появява след 1950 година и, че много хора, които са приети за консерватори, самите те не са се наричали такива.

8. Много често консерваторите в САЩ приемат политики, които са анатема за Великобритания и обратно.

Историята на консерватизма помни битката на Едмънд Бърк с Британската източно-индийска компания. Според него тя действа без да се съобразява с наследените ценности на английското общество и водена само от жажда за печалба въвежда неморални търговски практики. Той я критикува и защото с големите си печалби тя влияе на парламента, лобира за закони в своя полза и в крайна сметка става заплаха за политическия ред.

По същото време, но в Германия, която тогава е в периферията на капитализма, консерваторът Юстус Мьозер пише, че разпространението на международния капитализъм застрашава съществуващите институции. В този си вид неговите критики представляват далечен предшественик на това, което сега наричаме антиглобализъм.

Какво се случва в България?

От всичко казано дотук, можем да направим извода, че консерватизмът е мироглед. Той може да се носи от интелектуалци, политици и писатели. Може да се намира в гражданските позиции на хора без самите те да го наричат така. Тук е мястото на обществените науки и медиите да го открият и посочат. За да направят това, те имат нужда от необходимото ниво на знания от политическата теория, както и от усета да обяснят чрез него отделните политики.

Преди десет години заявихме нова платформа на СДС, която трябваше да бъде визията за промени в българската политическа система. Нашите приятели, опитни политолози от САЩ, нарекоха идеите ни нов модерен консерватизъм. Изкушавам се да го нарека и български, но по-късните ми изследвания в страните от бившия социалистически лагер показаха, че и те имат основни проблеми, които са сходни с нашите, и могат да бъдат решени чрез неговата политическа платформа. Проблемите са свързани с това, че във всички тези държави при прехода от тоталитарно комунистическо общество и планово стопанство към либерална демокрация и пазарна икономика останаха да си съществуват старите непроменени институции. Гражданското усещане за тази стагнация се изразява във всекидневния израз: „Ааа, там ли? Там си работят като едно време”.

В тяхната промяна, както на устройството им, така и на функционирането им, е същността на модерния консерватизъм в тази част на Европа.

Какви са проблемите у нас? Първо, устройството на държавата, заложено в най-новата ни конституция, представлява подобие на социалистическата държава, където малка група хора, овладели изпълнителната власт, контролират и законодателната. Тази концентрация на сила подчинява чрез невидими нишки и съдебната власт. Разделението на властите и независимото правосъдие, които споменахме в началото, са само на хартия. Консерватизмът предлага решение чрез двукамарен парламент с различни срокове на избор между двете камари. С частична, например една трета, смяна на представителите в долната камара всяка година. С по къса мандатност – например две години.

Второ, продължаващата практика на смесване на партийни и административни функции. При социализма, за да бъдеш назначен на дадена длъжност трябваше преди това да си член на комунистическата партия. Тази практика продължава и днес, с малката разлика, че трябва да си член на управляващата партия. По този начин административните служители не се оценяват и развиват за положени усилия и постигнати резултати, а за политическа вярност и прослужено време. Ниската им мотивация да работят в полза на обществото и гражданите води до неработещи институции, груби служители и административни проблеми.

Трето, прозрачност и лична неприкосновеност. По традиция от времената на Държавна сигурност българската администрация е непрозрачна. Това е презумцията за сигурността на държавата и опазването й от враговете. В същото време службите нахлуват в личното пространство на гражданите и нарушават правата им. За съжаление, това вече става и чрез промяна на закони – въвеждане на извънреден съд и прекалени права на правоохранителните органи. Отново стават актуални думите на Томас Джеферсън (цитирам по памет) – „Това общество, което жертва правата на гражданите в името на сигурността, в най-скоро време ще изгуби и двете.”

Четвърто – борба с корупцията, но чрез намаляване на допира между бизнеса и администрацията. Това означава премахване на излишни разрешителни и лицензионни режими, въвеждане на масово електронно обслужване и въвеждане на информационни технологии.

След провала на социализма през 1989 година у нас го последва и провала на либералния модел, който доведе до разрушаване на индустрията, чрез приватизация и източване на държавните предприятия и ни натресе монополи в основни отрасли на икономиката.

Липсата на доверие на гражданите във всички форми на управлението и по-добрите резултати във функционирането на държавата могат да бъдат съответно променени и постигнати чрез идеите на консерватизма. Това обаче изисква неговото добро познаване и точно следване на принципите в консервативния мироглед.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Накратко: бжългаринът е между най-консервативните и назадничави общности в света. Консерватизмът у нас се носи от възрастните над 50 години, които се държат с младите като господари; с всички средства драпат да върнат времето към младежките им години, назадничави, неосведомени, незнаещи и неискащи да знаят, не могат да приемат новите технологии и идеи, но невероятно груби и агресивни. Те дърпат цялата нация с десетилетия назад. Затова те са зловредни консерватори. Такива хора – а те скоро ще станат болшинство – не заслужават да бъдат наричани „възрастни хора“, а д.ъ.р.т.и п.ъ.р.д.я.л.н.и.ц.и, и,з,п,р,а,щ,е,л,и д,ъ,р,т,а,ц,и, кухи лейки и циментени тикви.

    1. Това би ли го повторил на родителите ти? Тези, които с труда си създадоха толкова много, че автора и менторите му от ранните години на СДС не успяха да подарят и разсипят въпреки усилията си? Идат избори и си мислят, че сме забравили. Не сме. Затова ще си останат на бунището на историята.

        1. България БЕШЕ развита държава. Сега, благодарение на псевдореволюционерите и разните „-фоби“, сме на ниво бананова република. И тръгнал да ми говори за консерватизъм. Няма Тръмп, няма Путин – има български национален интерес и държава в услуга на народа. Такъв е обществения договор за съществуването на държавността. Държавност, която подсигурвяваше сходно качество на живот, здравеопазване, образование и сигурност на цялата си територия. А сега всичко извън София, Пловдив и Варна e пустош.

      1. ти па.
        шизито, откак го диспансеризираха за първи път не им се е обаждал.
        … а и да им се обади, дъртият му изрод е същия олихофрен кат него – на времето е писал лозунги за партията и кпсс на село… просто в еволюционното им развитие може да поставиш поръчковия дисидент на луканов росен плевнелиев между тях и картинката е ясна.

    2. Последните епитети може да ги кажеш за себе си, редовно омирисваш коменаторската секция. Старите хора как си живеят е тяхна работа, не си спомням стар човек някога да се е опитвал да ми забрани ползване на нова технология.
      Консерватизма между другите си качества, е противник на комунизма. Бабите и дядовците, за които ти говориш, са хора живяли в комунизъм.
      А ти като русофоб, предполагам се вживяваш и като антикомунист, и би трябвало да харесваш тази идея, ама не. Виждам, че защитаваш либералите, чиято доктрина е КОМУНИЗЪМ 2.0, значи и ти си комунист, неосъзнат такъв.

      1. Добре, какрайте тогава по старому, пейте си тъжните песни и гласувайте за БСП.Разнасяйте портретите на Сталин и Путин и знамената на Донецката НР и чакайте да се върне времето на Живков. Е, какви времена бяха, какъв живот беше, а?

        1. не всички може да са гъвкави кат плевнелиев да носят плакати в зависимост, кои са силните на деня.
          а може и да не искат… но това едва ли отрепка като теб може да го вдене.

      2. тоя идиот е живял в психоклиниката на 4ти, преди да съкратят средствата и да го изпишат….

  2. стигнах до трибуквието сдс и веднага ми стана ясно, защо качеството на писанието е толкова ниско… а като довърших изречението и, че няма смисъл да се чете по-нататък
    всичко сторено от сдс трябва да бъде припомняно, като доказателство колко ниско може да падне едно безродно, безгръбначно, слабоумно и уродливо помиярско същество. от комплексирания безроден нефел филип димитров до последните безродни изроди в боко 2.

  3. Kоментарите ми напомнят за една статия наскоро „Защо българите затъпяват“.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.