За съжаление все още лежим на стари лаври, а трябва да се действа

Понеже доста се говори от два дни насам как ще пращаме астронавти в Космоса, че и барабар с един северомакедонец, не е лошо да направим преглед на постигнатото досега от България в тази област.

Можем да се гордеем, че в рамките на програмата „Интеркосмос“ нашата страна беше единствената, която прати двама космонавти в орбита. Това се случи през 1979 г. - Георги Иванов, и през 1988 г. - Александър Александров.

Но участието ни в космически изследвания не се свързва само с двете пилотирани мисии - още в края на 60-те години на миналия век в БАН започват програми по разработка на уреди и системи, които по-късно летят в орбита. Имаме и цели два собствени спътника.

И до днес, ако има поръчки, Институтът по криобиология и лиофилизация произвежда космически храни, които пътуват и до Международната космическа станция. Български учени първи създават космическа оранжерия - червени репички, свежи зелени салати, прясно жито растат на космическите станции и разнообразяват менюто на космонавтите. Наш уред е летял и до орбитата на Марс...

Но с малки изключения всичко това е в миналото. Днес страната ни дори все още не е член на Европейската космическа агенция, а да се преговаря с НАСА за пилотирана мисия, няма да е никак лесно. Освен, ако не се направим на космически туристи и срещу съответната сума - 20-30 милиона долара, някой да полети на борда на космическата станция.

Същото може да направи и всеки по-заможен нашенец, който да си плати на Илон Мъск, Джеф Безос или Ричард Брансън. Но това не се вписва в категорията „космическа нация“, нали...