Туроператори уволняват 90% от персонала си Местят сървъри в чужбина, приемат плащания само по банков път

Шофьор катастрофира смъртоносно в дърво

Тръмп: Не ми се вярва американският дрон да е бил свален умишлено

КАТ и кадастърът трагични в обслужването на хората “Таен” клиент чакал 6 часа на гише за подмяна на шофьорска книжка

Нова екранна двойка завладя Турция Бурджу Йозберк и Чалар Ертурул се събраха в "Любов към шоуто"

Съдът прекрати делото на „Артекс“ срещу Никола Вапцаров и Мариан Башур

Даренията от фирми за партии – без ограничения (обзор) Намаляват субсидиите от държавния бюджет на 1 лев за глас

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 21 юни 2019

Условна присъда за шофьор на камион, убил пешеходец Двама пешеходци загинаха в този участък на главния път за борени дни

Осъдиха литовци за шпионаж в полза на Русия

„Еврохолд“ подписа договор за придобиване на бизнеса на ЧЕЗ в България

Мая Манолова дава безлимитното частно финансиране на партиите на КС

Продават къщата на „Семейство Сопрано”

В София са 52% от чуждите инвестиции 20% от вложенията са в имоти

Кметът на Костенец Радостин Радев остава в ареста

Купи и медали на щангиста Румен Русев постъпиха във фонда на Историческия музей в Търново

Купи и медали на световния шампион по щанги Румен Русев постъпиха във фонда на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Отличията са спечелени от именития спортист от национални, европейски и световни шампионати от 1970 до 1975 година. Сред тях са двете купи на спортиста от европейските първенства в Испания през 1973 г. и в италианския град Верона през 1974 г. и купа от същата година от Световното първенство в столицата на Филипините Манила, където Румен Русев става Световен шампион в дисциплината „изхвърляне“ и сребърен медалист в двубоя.

В музейния фонд са и седем медала на щангиста, който е трикратен спортист №1 на Велико Търново – през 1972, 1973 и 1974 година. За постиженията на Румен Русев се разказва в книгата „Спортната слава на Велико Търново“ на великотърновския журналист Ангел Ганцаров.

Спортистът е роден на 4 ноември 1949 г. във Велико Търново. С вдигане на тежести започва да се занимава още като ученик в 7 клас в школата на Дружество „Етър“ под ръководството на треньора Александър Бачийски. Когато наближава времето да влиза в задължителната по онова време казарма, той кандидатства и е приет в школата на ЦСКА.

Двете години задължителна военна служба отбива в спортната рота на „армейците“ и се състезава за този клуб. Там става за първи път Републикански шампион за юноши в категория до 67.5 килограма и е поканен в юношеския национален отбор. След уволнението си през 1970 г. се връща във Велико Търново и продължава кариерата си като състезател на „Етър“. Тогава го вземат в мъжкия национален отбор, а две години по-късно поставя Световен рекорд в своята категория. Това става в Унгария на състезанията за „Дунавската купа“ – едно от най-престижните състезания па вдигане на тежести по онова време. Това става причина той да намери място в състава на България за Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.

Възхода на Румен Русев по международните подиуми продължава и през следващите години. На Европейското първенство в Испания през 1973г. той става вицешампион на континента, а през следващата печели и бронзов медал в по-горната категория до 82 килограма, също от Европейското първенство в италианския град Верона.

Но годината 1974 г. ще остане най-силната в неговата кариера, защото на Световното първенство в столицата на Филипините Манила, Румен Русев става Световен шампион в дисциплината „изхвърляне“ и сребърен медалист в двубоя.

През 1975 г. на Световното първенство в Куба Румен Русев получава нелепа, но сериозна контузия. Дори намесата на два пъти на един от най-доказаните специалисти по онова време д-р Шойлев не успява да му помогне и той прекратява активната си състезателна дейност едва 25-годишен. Но въпреки това остава в любимия си спорт като Международен съдия в продължение на 10 години /1975-1985г./ и преподавател в Спортното училище „Георги С. Раковски“ – Велико Търново.

След това, като много българи по онова време, отива на работа в бившата съветска република Коми за по-добро заплащане. И след завръщането си от там започва „ходенете му по мъките“. Спортните шефове по онова време във Велико Търново му отказват каквато и да е работа, свързана с любимия му спорт. И той започва да си изхранва прехраната с какво ли не – нощен пазач, строителен работник , защото мизерната пенсия от 140 лева /до миналата година, а след „крупното“ увеличение сега е цели 200 лева!/, не стига доникъде.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.