Кути - виртуозът на карикатурата

На 64 години си отиде нашият колега Иван Кутузов

Наричаше себе си мрачен, но пък духовитостта му беше завладяваща

Рисунките му и днес са истински послания

В четвъртък, 30 юли, ни напусна Кути. Илюстраторът-карикатурист Иван Кутузов, който в последните години рисуваше илюстрацията към основната статия на „Труд”, си отиде на 64 години след кратко боледуване.

Роден е на 15 януари 1956 г. в село Петрово, община Сандански. Завършил е Националната художествена гимназия, а през 1986 г. се дипломира и в Художествената академия. Работил е две години като миньор в рудник „Бобов дол” и 14 години като учител, преди да се отдаде изцяло на карикатурата.

„Бях капиталист, а станах трудовак”, казваше художникът, който правеше карикатури във в. „Капитал”, преди да се премести в „Труд”, където рисуваше илюстрациите за основната статия. Освен в „Капитал”, е работил и в „Дневник”, а негови карикатури печатаха още „Прас Прес”, „Стършел” и други вестници и списания. Кути бе и редовен участник в изложбите на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи и в Общите карикатурни изложби на „Шипка” 6. Носител е на множество национални и международни отличия за творбите си.

Преди 4 години бе неговата юбилейна (за 60-годишнината му) изложба „Кутикатури”, като самото име подчерта, че той се отличаваше в този нелек жанр, включително като създател на „календарната” карикатура. Правеше рисунките си без да е язвителен, с намигане и човещина. Кути рисуваше агресивен Бай Ганьо, развял столевката с Щастливеца като знаме, или ято птици, бягащи от свободата, тъпчещи се сами и без някой да ги гони, до задушаване в клетката. В последните месеци нарисува десетки карикатури за коронавируса и за окованата Темида, за злощастната България и за джендърите. Само трябваше да види заглавието и подзаглавието на статията и веднага знаеше какво да нарисува. Но винаги четеше статиите и коментираше написаното в тях по телефона.

Много обичаше именият си ден на 7 януари и от Ивановден до 15 януари, когато е рожденият му ден, всеки ден беше толкова щастлив и продуктивен. „Тъкмо си отдъхна от едното и почваше другото”, шегуваше се той.
Повече от 45 години се занимаваше с карикатури. Рисуваше, а наградите следваха една след друга. За него карикатурата винаги носи послание и е начин на изказване. Това казваше той приживе, смятайки, че разликата между карикатурата и журналистическия коментар е само техническа - това са двете страни на една монета.

„Без виц карикатурата не е карикатура. А за да се измисли вицът, трябва интелигентност и чувство за хумор. Не е необходимо карикатуристът да е весел образ, може да е като мен - мрачен” - това са думи на Кути. Обичаше да се изказва по всички аспекти на живота - политически, еротични, икономически, културни, спортни...

Не всички знаят, че карикатуристите обикновено са тъжни. Кути не беше тъжен, но не беше и от най-веселите. Често ставаше мрачен, но пък духовитостта му винаги беше завладяваща. Рисунките му и днес са истински послания. И няколко години да са минали, когато ги видиш и днес те са актуални.

Когато го питахме защо е подхванал шаржа, веднага започваше да разказва за художествената гимназия и за Академията. Където постоянно се правели етюди, а образите трябвало да бъдат изпипани като... от фотоапарат. „Това ми се стори безкрайно скучно и ми изглеждаше банално. Тогава си казах: „Я, да поразвеселим обстановката и така започнах да деформирам и изкривявам, но разбира се, без да губя приликата. Защото безцелното деформиране води и до безцелен портрет”.

Кути е майстор на карикатурите на личности. Още веднага след демокрацията разбира, че те повече се търсят, а правят и повече впечатление. На всяка обща изложба на „Шипка” 6 в столицата той обира наградите с тези шаржове на политици. Нещо съвсем необичайно дотогава.

Днес, виртуозът на карикатурата вече го няма. Кути, приятелю, лек да е пътят ти към небето! Мира на душата ти и рисувай горе!

Поклонението пред Иван Кутузов ще бъде утре - събота - 1 август от 11,30 ч. в църквата „Свети Седмочисленици” в столицата.

Сбогом на светлото момче

Димитър Бежански

Отиде си, ненадейно си отиде Иван Кутузов-Кути, едно светло момче, един голям художник, един неподражаем карикатурист и шаржист.

Познавам Кути още от студентските му години, той тогава разнасяше карикатури из столичните вестници, но аз имах привилегията да видя и дипломната му работа за Художествената академия. Тя представляваше илюстрации на български народни приказки. Невероятна работа! Не твърдя, че съм специалист, но мисля, че след Вадим Лазаркевич, няма български художник-илюстратор, който да може така да очовечава образите на животните, както го беше постигнал Кути в дипломната си работа.

Сега малко биография.

Иван Кутузов е роден в едно селце - Петрово - в Пирина и според негови думи до дванайсетгодишна възраст той не е държал в ръцете си друга книга, освен учебник. Но обичал да прерисува портретите на писатели от читанките и на войводи от учебника по история.

Един ден обаче, в Петрово дошъл художник-реставратор, за да реставрира иконите в местната църквица. И попитал:

 „А бе, няма ли тука някое момче, да обича рисуването, че да дойде да ми помага, да ми бърка боите?”

„Има - рекли му - един Иванчо, много го бива по рисуването!”

И така Иванчо станал чирак на реставратора. Но той като видял колко го бива, направо му дал да нарисува цяла нова икона. И Иванчо я нарисувал. На дванайсетгодишна възраст! Иконата и досега си стои в църквата.
После Кути кандидатства в Художествената гимназия. Там си има правила - трябва да се нарисува портрет, трябва да се рисуват вази и други разни грънци и рисунка на свободна тематика. Кути, разбира се, се справил и с портрета, и с грънците, а на свободната тема нарисувал един керван в пустинята с камилите му, с магаретата му, с бурнусите на керванджиите, с всичките гънки и нюанси на дрехите. Приели го в гимназията, естествено, после един от учителите го попитал:

„А бе, момче, ти при кого си се учил?”

А Кути се учил в църквата. И се смееше:

„Как да му кажа, че съм се учил при Захарий Зограф?!”

Кути беше невероятно продуктивен - хиляди карикатури, шаржове, илюстрации. Имаше и множество международни награди. Колко на брой - не знам, едва ли и самият той знаеше.

Няколко думи за шаржовете му. България има много добри шаржисти. Но единствено Доньо Донев, а след него Кути умееше така да нарисува шаржа, че да покаже и характера на човека.

Умееше Кути и да послъгва. Твърдеше, че бил далтонист, не различавал цветовете.

„Е, как рисуваш тогава?- питал съм го. - Как слагаш цветовете?”

„По интуиция!” - усмихваше се той с неговата си усмивка.

Да, отиде си Кути, угасна усмивката му...

Сбогом, Кути!

Сбогом, приятелю!

Сбогом, художнико!

Сбогом, майсторе!

Коментари

Задължително поле