В такава игра, за съжаление, няма непозволени удари

Тресе се светът от седмици със скандала около убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в Турция. Зловещата история с все по-втрисащи подробности придоби геополитически измерения и от разплитането й вече едва ли не зависи цялото бъдеще на Близкия изток, ислямския свят, а защо не и планетата въобще.

В окото на бурята са двама държавници – турският президент Реджеп Тайип Ердоган и престолонаследникът и де факто владетел на Саудитска Арабия Мохамад бин Салман (МБС). Които от близо две години насам се намират в противоположните ъгли на тепиха „Сирия“, а оттам и в целия регион.

МБС избра да балансира с посредничеството на американския президент Доналд Тръмп в Близкоизточен триумвират със САЩ и Израел срещу интересите на Иран в региона; Ердоган стана в началото на годината третият покровител на сирийския президент Башар Асад, наравно с иранския и руския си колеги Хасан Роухани и Владимир Путин, в плановете за спасяването на режима в Дамаск и показване на кукиш на Запада.

И в такава игра, за съжаление, няма непозволени удари – оттам и трагичната история с Джамал Хашоги. Мнозинството от наблюдателите са единодушни – шапки долу за Ердоган! С една маневра и за няколко дни успя да стъпи на вратовете, както на високомерните саудитски принцове с американския „картбланш“, така и на Доналд Тръмп, който се видя принуден от международен натиск поне видимо да отстъпи от подкрепата си за Рияд.

И всичко това привидно в името на свободата на словото! Да му се ненадява човек на Ердоган! Предвид, че режимът, който той еднолично ръководи не позволява на турски „Хашоги“ да имат глас или публичност. Че не е останала свободна медия в страната, която да не се съобразява с волята му и да не тръби посланията му. Че с оправданието за инсценирания преврат преди две години, хиляди журналисти, академици и общественици бяха хвърлени в затвора. За съжаление всичко е театър!