Къде са заседавали депутатите

Мъжката гимназия в София.

В турски конак, дървена барака, гимназия и трапезария

История на символната сграда

Министърът на обществените сгради Тодор Икономов се заема да уреди народното представителство с приличен подслон

Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята. Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Първата стряха на българския парламентаризъм е бившият турски конак в Търново. Тук на 10 февруари 1879 г. е свикано Учредителното събрание. Народният събор, както го наричат тогава, е призван да приеме конституцията на младото княжество. Свищовският депутат Григор Начович, описва обстановката:

“Съборът ще се държи в градския конак, който е на два ката и доволно голям. Една част от горния кат е приготвена за Събора. Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар, г-на Лукиянова, и трибуната за ораторите. От лява и дясна страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи недепутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката. Залата въобще е украсена с вкус и простичко.”

В 9 часа сутринта народните представители са по местата си. След час пристига княз Дондуков-Корсаков. Посрещнат с бурни акламации, той е благословен от екзарх Антим I, председател на събранието. После произнася слово.

“В това слово той каза - документира Начович, - че по заповед на царя той е прогласил българските представители, за да обсъдят проекта за Конституция, който се представя на събранието, че събранието е готово да направи на този проект всичките изменения, които то желае, че властта не стеснява ни най-малко свободата на депутатите и че княжеският комисар г. Лукиянов ще присъства в Събора с изключителната цел да дава на депутатите разяснения, ако станат нужни, върху тая или оная точка от проекта за Конституцията.”

Основният закон е гласуван на 16 април и Учредителното събрание се обръща във Велико. Избира Александър Батенберг за княз на България, след което столица на парламентаризма става София.

Тук първото обиталище на депутатите е дъсчено помещение, сковано за театро. Намирало се в южната част на Градската градина. “Народното събрание - спомня си Иван Вазов - се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си. По едно странно съвпадение, величественото здание на днешния Народен театър се гради на същото място, дето беше тая барака!”

От край време в тази точка на столицата стават спектакли. Изначално играе тайфата на Георги Попов. После народни избраници изнасят политически представления. И най-сетне майстори на сценичното изкуство като Кръстьо Сарафов и Елена Снежина омайват публиката.

По вкуса на депутатите отвътре бараката е разкрасена с червени драперии и килими. Поставени са кресла за около 120 души. Има галерия за правостоящи и друга специално за жени. “Подиумът е издигнат - оглежда интериора Константин Иречек, - маса за председателя и за бюрото, надясно масата на министрите, наляво дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба дворцовата ложа и ложата за чиновниците.”

Дървеният парламент изгаря на 1 февруари 1882 г. Огънят избухва след представление на “Иванко” от Васил Друмев. В дневника на Иречек четем:

“Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.”

Останали без покрив, депутатите заседават в Мъжката гимназия и трапезарията на Военното училище. Най-сетне министърът на обществените сгради Тодор Икономов се заема да уреди народното представителство с приличен подслон. Оглежда града, търси най-подходящото място за върховен законодателен орган и избира циганския стан.

“Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”, свидетелства отново Иван Вазов.

Това живописно пространство е дарено на депутатите от Софийското градско общинско управление. Обявен е конкурс, спечелен от виенския архитект с български произход Константин Йованович. Той решава постройката в неоренесансов стил. Заседателната зала е предвидена за 320 работни места и 600 души публика. Строежът е изпълнен от италиански майстори.

Като идва време да си вземе хонорара, Йованович се явява при министър-председателя Драган Цанков. Великият Манго, както го наричат, трепери над всяка стотинка от бюджета. В договора е записано, че архитектът трябва да получи 6000 лева плата.

“Слушай чоджум, абе ти знаеш ли какво са това 6000 лева? - задава реторичен въпрос Цанков. - Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Та такъв и звездите от небето да сваля, пак не ще може да се докундиса до такова богатство!”

“Я слушай, момчето ми - казва бащински премиерът, - вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му.”

Народното събрание отваря двери на 25 ноември 1884 г. Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в святата ковачница на закони. Вестник “Средец” хроникира историческото събитие:

“После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска. Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa (обратното), веселбата подбуди и разпали патриотизма.”

Сега депутатите ще лапат кюфтетата в цитаделата на комунизма. Там ще са по-вкусни, защото цената им ще падне. По онова блажено време бяха евтини.

Кампанията продължава.

Четете утре още мнения на уважавани историци, юристи, учени, експерти, както и втора част от поредицата на Росен Тахов за историята на символната сграда.

Коментари

Задължително поле