Педиатри не искат да предписват препарати за възрастни

Под 1% от аптекарите у нас се занимават с това

Приготвянето на илачи от фармацевтите по рецепта от лекаря да стане масова практика, държат специалисти

На конференцията във Варна бяха показани примери за 3D приттирани таблетки, които съдържат дозирано количество витамин С. Те са предназначени за най-малките пациенти.

Приготвянето на лекарства за деца в аптеките трябва да бъде възстановено като масова практика, за да се гарантира рационалното им лечение. Около тази идея се обединиха лекари и фармацевти на първата международна педиатрична научно-практическа конференция „Заедно за децата на България!”.

Форумът във Варна е организиран от здравната комисия към общинския съвет под патронажа на кмета Иван Портних и със съдействието на медицинските университети във Варна и София, а сред участниците са специалисти от Германия, Великобритания, Сърбия, Македония и Турция.

Част от тях ще са лектори на лятно училище за медици и фармацевти, което ще се проведе в морската столица, съобщи председателят на здравната комисия към ОбС доц. Антоанета Цветкова.

„Целта ни е да подобрим комуникацията между родител, лекар и фармацевт, за да се използват по-широко в педиатричната практика индивидуално подготвените в аптеките препарати за деца и да се спре употребата на лекарства за възрастни в по-ниски дози при малките", поясни тя. Този проблем е валиден за цяла Европа, тъй като наличните на пазара медикаменти нямат дозировки за бебета под 5-6 месеца, допълни проф. Милен Димитров, председател на Българската асоциация за специфични лекарствени форми.

„Детето не може да се разглежда като умален възрастен, но е трудно да се създаде универсален продукт, който да покрива всички възрасти”, онагледи проблема проф. Димитров. Той припомни, че в миналото аптеките са приготвяли прахчета, капки и таблетки, изписани по формули от лекар за конкретен болен.

В момента под 1% от фармациите у нас се занимават с такава дейност, а и родителите не знаят, че това е по-добрият начин на лечение, уточни експертът. Според него бъдещето на персонализираната терапия за деца е в 3D и 4D таблетките. Отпечатването на една такава обаче отнема около 2 минути, а за същото време една специализирана таблетна преса произвежда 250 000. едновременно.

Масовото навлизане на иновационните продукти ще стане факт до 10-15 г., прогнозира проф. Димитров, който работи по темата заедно с други учени в Страсбург. Той бе категоричен, че възможности за възстановяване на индивидуалното лечение за деца има, стига хората да бъдат информирани и да търсят тази услуга.

3D таблетки разработват в Медицинския университет-София

Половината деца се лекуват с неподходящи формули, посочи проф. Милен Димитров

„Във фармацевтичния факултет на Медицинския университет-София от 3 г. работим по иновативни 3D таблетки, които се принтират. Те са бъдещето на персонализираната терапия не само за деца, но и за възрастни”, заяви проф. Милен Димитров.

По думите му недостигът на специфични продукти за педиатрията е огромен и в ЕС, и в САЩ, защото фармацевтичните компании трябва да инвестират милиарди за ново лекарство, а ако то е подходящо само за деца от 1 до 2 г., например, производството му става нерентабилно.

„Затова все по-широко навлиза т. нар. off label употреба - да се дават на деца таблетки за възрастни, разделени на по-малки части, което създава потенциален проблем с ефикасността и безопасността на терапията. Тъй като вече близо 50% от подрастващите вече се лекуват така, Европейската комисия формулира проблема и създаде работни групи, които трябва да го решат. Един от вариантите са новите технологии”, уточни той.

Николай Костов, председател на Асоциацията на аптеките:

Има подготовка, но няма пазар у нас

„Въвеждането отново на практиката да се правят лекарства в аптеките е сложен въпрос, защото зависи не само от аптеките, а и от тези, които ги предписват. По-младите лекари почти не предписват екстемпорална/магистрална рецептура, основно възрастните специалисти го правят”, заяви пред „Труд” Николай Костов, председател на Асоциацията на аптеките.

Освен всичко друго в аптеките, за да се възроди тази практика, трябва да се въведат съвременни лаборатории, които сега липсват, както и съвременни технологии за магистрална рецептура, посочи той.

„Многостранни са нещата, от които зависи завръщането на тази практика. Трябва и хората да ги приемат. При личните лекари според мен е най-големият проблем, защото ако има достатъчно предписания, то ще се развие този бизнес. В момента има предписания, но са концентрирани в много малко аптеки. В София са около 10, едва ли повече. А всички аптеки, регистрирани в града, са около 1200”, допълни Костов.

По думите му фармацевтите учат доста задълбочено как се прави магистралната рецептура. „А като цяло те не се правят в аптеките. Има подготовка много сериозна в тази насока, но няма пазар. Има нужда от осъвременяване, нови технологии, нова техника, специална за аптеките. Такава няма в нито една аптека у нас”, обясни специалистът.

Според него за всички пациенти ще е хубаво да се върне тази практика, услугата обаче е много скъпа, защото е свързана с доста човешки труд.

Д-р Любомир Киров, председател на сдружение на общопрактикуващите лекари в България:

Лекарите имат готовност да пишат такива прескрипции

Практика да се пишат рецепти за приготвяне на лекарства може да се върне, ако има съответните места, където да се реализират. Сега има тук-таме аптеки, които предлагат този вид услуги. Това заяви пред „Труд” д-р Любомир Киров, председател на сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

„В днешно време има изключително голям брой смеси, текстури, както ги наричаме и други, които са готови. Медикаменти също. Но наистина има и някои стари прескрипции, стари рецепти, които могат да се приготвят по този начин и са ефективни и са удобни, и няма нищо лошо в това да има една такава възможност”, посочи Киров.

„Всеки лекар решава кое е добре и кое не, дали би ги направил и дали не би. Ние сме достатъчно подготвени - всеки един лекар е подготвен, ако нещо действа добре и решим да го напишем, ще го напишем. Така че тук по-скоро топката е в полето на фармацията. Днешните фармацевти вероятно са подготвени, когато говорим за тези, които са завършили фармация. Но вие знаете, че това не са всички, които са в аптеките. Някои са просто сътрудници, които са далеч от това”, изтъкна още той.

По думите му към момента пазар няма, а ако тръгнат да се правят промени – да се започне от аптеките и тяхната модернизация.

Рада Пехливанова, председател на Варненската фармацевтична колегия:

Нужни са законодателни промени, асортиментът е свит до минимум

„Приветствам идеята аптеките да произвеждат лекарства за деца по индивидуални рецепти, съобразени с възрастта, теглото и общото състояние. Преди това беше масова практика, но сега във Варна останаха само 4 такива фармации, а асортиментът им от т.нар. екстемпорални лекарства е свит до минимум”, , разясни по време на форума Рада Пехливанова, председател на Варненската фармацевтична колегия.

Според нея причината е, че това е трудоемка дейност на ниски цени. За приготвянето на 30 прахчета за 2-3 лв. отива 1 час и затова много аптеки се отказват. „В града няма нито една, която да приготвя очни капки за деца, тъй като е нужен стерилен бокс. А на пазара фабричните капки са само за възрастни. Ако ги ползват за децата си, майките трябва да ги разредят, отново в стерилни условия, което няма как да се случи”, посочи още Пехливанова.

По думите й има подготвени фармацевти, но са нужни законодателни промени, които да задължат аптеките да имат лаборатория за производство на индивидуални лекарства, както е в повечето развити страни в ЕС. „Инвестицията не е голяма, трябва желание, каквото липсва у повечето собственици на големи вериги. За да лекуваме по-ефективно децата, трябва и младите лекари да се научат да пишат рецепти за персонални препарати”, допълни още тя.