Лесно е да пишеш за Тръмп

Пиши само лоши неща за него

Третират го като кръстник на мафията

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е мошеник. Тръмп е мафиот. Тръмп е обсебен от секса. Тръмп е лъжец. Тръмп е луд. Тръмп…

Бих могъл да продължа така до края на коментара си. Всичко, което е прекалено, е маловажно, ни казва народната мъдрост. Всичко, което е прекалено, е ефективно, отвръща съвременният медиен морал. Ако човек се зачете в новата книга на Майкъл Улф (за Тръмп, б.р.), ще си помисли, че чете някои от старите портрети на римските императори, създали зловещата репутация на Нероновци и Калигуловци – най-малкото заради елегантния език. И които е толкова трудно да поправят поколения историци.

Писането на книга за Доналд Тръмп е доста лесна задача: достатъчно е да съберете недостатъците, обидите, най-лошите критики. Дори и най-големите американски журналисти се хващат на тази толкова лесна и печеливша игра: давате на естаблишмънта да се разбере и продавате книгите си. Чиста печалба…

Правосъдието третира президента на САЩ като кръстник на мафията и ни се казва, че американското правосъдие е възхитително. Правова държава, милички! Либералната демокрация не иска и да знае за този, когото народът е избрал, а какво са решили елитите. Книгата на Улф започва с Тръмп като съдебна мишена. Но накрая авторът е длъжен да признае, че президентът е оневинен от правосъдието. Но няма значение! Нещо още по-лошо: Улф заключава, че Тръмп “остава виновен, че е Доналд Тръмп”.

Тръмп успя да направи това, което Рейгън получи от Съветския съюз с надпреварата си във въоръжаването. Това е, според Банън, истинската същност на опита да бъде свален президента: естаблишмънтът не иска Тръмп да си тръгне, защото е неудачен президент, а точно обратното, защото е успешен.

Изведнъж книгата придобива съвсем друг цвят, съвсем друг тон: Банън е тренирал джудо и е отклонил книгата от нейната мишена. Той е откраднал книгата от нейния автор, който трябва да признае поражението си.

*Публикация на „Фигаро“, от „Гласове“ със съкращения.

Коментари

Задължително поле