Празнично шествие изпълни улиците на Свищов по повод 24 май По традиция денят започна с поклонение на гроба на д-р Георги Атанасович

Над 3 000 шуменци на празнично шествие Кметът Любомир Христов поздрави съгражданите си

Юнкер: Истината е, че Гърция влезе в еврозоната с фалшива статистика

Българска парламентарна делегация e на аудиенция при папа Франциск

Учителката Красимира Бакалова получи наградата на името на Аргира Жечкова

Министър Красимир Вълчев: Азбуката, езикът и книжовността са спойката и опората на националната ни идентичност

Тереза Мей обяви, че ще подаде оставка на 7 юни

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ представя уникалния културен живот на София

Половин век от първата си лекция отпразнуваха в същата аудитория възпитаници на Стопанска академия Участниците в срещата учредиха нов алумни клуб с името „НОУД ’73”

Йорданка Фандъкова: Невежеството ражда страх, а страхът – омраза и конфликти

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле: Честит празник и да живее България!

Президентът Радев: Българската писменост е наш щит

Най-бързите нокаути на профиринга

Риболовен турнир ще зарадва великотърновските деца

Вечната и святата… и… Навършиха се 28 г. от смъртта на Елисавета Багряна

Листи строени, на нож! От хората на ГЕРБ очакваме по-скоро „йес“ по адрес на Брюксел, а от БСП да се борят за доверието на политическия център

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Листата на „Демократична България“ е пълна със стари, дикредитирани муцуни

Партийните листи за предстоящите европейски избори са вече строени. Факелът на партийната запалянковщина е вдигнат високо. Всяка листа е помъкнала в партийните си дисаги жезълът на победата и гороломно реве, че ще го извади тържествующо в изборната нощ на 26 май. Изненади няма. Място за особени електорални възторзи също.

Първи строиха батальона, пардон, изборната листа, управляващите от ГЕРБ. Заложиха изцяло на наличната партийна номенклатура. Логична като състав, но скучна, с поочукана от дългото пребиваване във властта обществена репутация. И най-вече – скроена по брюкселски калъп. От тази листа можем да очакваме по-скоро „йес“ и „да живей“ по адрес на днешното статукво в Брюксел, отколкото политика за реформи на ЕС от гледище на българските национални интереси. Силата им е, че са отбор с добра партийна дисциплина, зад който застават ресурсите на властта. Слабостта им е, че нямат сериозен опит в истински конкурентни предизборни битки. Защото досега винаги са се носели на крилете на политическия авторитет на своя лидер Бойко Борисов и нещата са им се случвали от само себе си. Този път няма да е така. Лидерските криле са пооуморени, а хората този път няма да гласуват сляпо „за“ Борисов, а ще се вгледат по-конкретно кой, с какви апартаменти и за какво пращат в Европейския парламент. И ако Габриел, Майдел и останалите говорят на брюкселски, а не на български, ще си получат заслуженото.

Не е за подценяване обаче партийната машина на ГЕРБ, която в този вот ще води своята „сталинградска битка“, от която ще зависи как ще приключат днешното управление – с оставка и предсрочни избори или с пълен управленски мандат. При всички положения обаче, това ще са най-тежките за ГЕРБ избори откакто съществуват. Върху тях ще тежи със страшна сила „апартамент-гейт“ и цялостното усещане за облагодетелстване от властта и корупция, въздигната в ранг на държавна политика. ГЕРБ ще говори за Брюксел и дигитализацията, опонентите им ще ги атакуват за дереджето у нас. Опитът да се демонстрира „обединение“ в дясно с привличането на СДС и хората на Мозер е уместно действие на фона на фрагментирането на т.нар. „градска десница“. Но ако истеричната русофобия на Александър Йорданов се превърне в „първа цигулка“ на кампанията, това определено ще нанесе щети, с оглед балансираната позиция, поддържана досега от Бойко Борисов.

До тях, в десния сектор, скрибуцат няколкото партийни файтона, събрали останките от някогашното СДС и соросоидните протестъри. Листата на „Демократична България“ е пълна със стари, дикредитирани муцуни от средите на костовистите и на формацията на бившия правосъден министър в правителството на ГЕРБ Христо Иванов. С няколко листи там тичат и партията на Кунева, нейни отломки, както и „независимият“ кандидат, но в същото време партиен лидер, Николай Ненчев, който помним също от правителството на ГЕРБ. Силата на всички тях е единствено в слабостта на ГЕРБ. Слабостта им е, освен всичко друго, е в това, че довчера вкупом бяха съучастници на ГЕРБ.

БСП от своя страна, подреди една пъстра листа, която събужда смесени чувства в партийните среди и сред независимите избиратели. Безспорно, успехът на линията „Станишев“ срещу опитите за еднолично налагане на задкулисно селектирани кандидатури, показа, че БСП все още е безпрецедентно демократична партия. Начело с анти ГЕРБ острието Елена Йончева, това е листа, която ще концентрира кампанията си върху провалите на управляващите. Другият стълб на тази листа без съмнение е Сергей Станишев – европейското лице на БСП, което самата партия номинира за лидерския пост на европейските социалисти. Включването му в избираемата зона е свидетелство не само за сериозна вътрешнопартийна подкрепа, с каквато никой бивш председател не се е ползвал на „Позитано“ 20, но и разумен, тактически зрял политически ход. В противен случай, независимо от ентусиазма, който щеше да обхване противниците на Станишев при негово изваждане от листата, това щеше да доведе до сериозно вътрешно разцепление, саботажи и демотивация, което обричаше предварително социалистите на изборна загуба. Иначе в червената листа има за всекиго по нещо – представител на соросоидните милениали, които се самоопределят първо като „европейци“, тоест космополити, а после като българи; верни партийни кадри като Златева и Жаблянов; млади надежди като Петър Витанов, както и остри критици на БСП, като Иво Христов, който има нелеката задача да гради мост между авторитета на президента Радев и червената партийна кампания. Силата на тази листа е в попътния вятър на засилващото се обществено недоволство от ГЕРБ. Слабостта й – в това, че е затворена в твърдия електорат на БСП и тясната периферия от непартийно организирани леви хора, но няма нужната кредибилност (доверие, убеденост) за политическия център. Отдавна е въпрос на елементарна политическа аритметика, че без да спечели центъра, БСП не може да спечели никакви избори. Досега БСП е решавала този стратегически проблем чрез широки обединения, в които целенасочено оставя на по-заден план своята партийна емблема. Помним „Демократичната левица“ и „Коалиция за България“. Линията на Нинова обаче е „БСП сама“ и „или ние сами, или ГЕРБ“. Дали това е работеща формула или ще даде обратен ефект предстои да видим.

Потенциалният обратен ефект е свързан с това, че линията „БСП сама“, гарнирана с партийна самонадеяност и чувство за изключителност, по правило отблъсква част от центристките избиратели, без които БСП не може. Няма как да се приеме за чиста монета претенцията, че БСП носи промяна в статуквото. Защото БСП е интегрална част от статуквото на прехода. Анекдотът „зная как се гледат деца, погребала съм две“ в случая твърде лесно се парафразира на „знаем как се управлява, два пъти ни гониха от властта с камъни“. И защото на приватизационния грабеж, наричан „касова приватизация“, извършен от управлението на Костов, винаги се припомня другия, наричан „масова приватизация“, извършен от БСП – онзи, който даде на Банев стотици предприятия, за да ги нареже на скрап. Колкото и да е къса политическата памет на голяма част от обществото, отпечатъкът от досегашните управления на БСП е доста релефен в общественото съзнание.

Затова за БСП е много важна фината настройка на кампанията. Един червен деец от близкото минало казваше „вината поемаме, но само с мезетата“. Лошото идва, когато БСП си въобрази, че може да мине само с мезетата, но без вината. Справка, последните парламентарни избори, когато само няколко несръчни фрази какво ни била отнела демокрацията и за дядовците и Държавна сигурност, отприщиха истински обществен гняв към БСП и им отнеха победата. Предстои да видим дали този път червените стратези ще намерят верния тон. Актуалните социологически проучвания сочат, че въпреки тежката криза на ГЕРБ, БСП засега не привлича съществено доверие от политическия център. Това, че дори в такава ситуация разликата между тях е символична, трябва да се приема по-скоро за тревожен факт, отколкото като повод за задоволство на „Позитано“ 20.

Още повече, че в тези избори БСП отново има конкуренция в левия център. Възстановената от своя политически архитект Георги Първанов „Коалиция за България“, която обедини част от учредителките на първото издание на този формат, има шансове да се възползва от слабостите на БСП, като заеме еднозначни позиции по ключови въпроси, по които червените ще излъчват хетерогенност или ще шикалкавят. Например, отхвърляне на джендър-идеологията и категорично противопоставяне на скритото прокарване на Истанбулската конвенция с директиви на Европейската комисия, както обеща кандидатът на ПЕС, а оттам и на БСП, за президент на Комисията Франс Тимерманс. Тяхната листа се води от проф. Боян Дуранкев, чието предимство, освен подчертаната експертност, е и дистанцията от партийните игри. Това ги отваря сериозно към центъра и разочарованите от политическата партизанщина.

ДПС издигна монолитна партийна листа, която има потенциал най-малкото за възпроизвеждане на сегашното им представителство в Европейския парламент. ВМРО пък тръгват на избори с досегашния си евродепутат Джамбазки. Те имат своите шансове да прескочат изборната бариера, но това е все още твърде несигурно събитие. Във всички случаи, стоят на предизборния терен далеч по-отчетливо от своите (бивши?) съюзници от НФСБ и „Атака“.

Въобще, листите са строени, партийните водачи вече издадоха команда „На нож“. Предизборната „война“ официално е обявена.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. За евроизборите. Според наши евробаби, върху “езика на омразата” се налага табу. Ама не си представям, как ще изглеждат опозиционни прояви с използване “езика на любовта”?

    Тези бабешки фокуси с езиците означават реална забрана на опозиционна дейност. Което не е тяхно откритие, а практика на покойния фюрер Адолф Хитлер и неговият политически брат-близнак вожда Йосиф Сталин.

    Кои са либералните контингенти, срещу нас? Как да разпознаваме нашите политически опоненти? Защото:

    Не всички либералки са ку*ви, но всички ку*ви се изживяват като либералки.
    Не всички наши либерали са цигани, но всички наши цигани са либерали, без да подозират това.
    Не всички либерали са гейове, но всички гейове са убедени, че са величествени либерали.
    Не всички либерали са шизофреници, но всички шизофреници използват сбърканата обратна логика на либералите.
    И селекцията е трудна.

    Политическите ни опоненти използват защитен камуфлаж. И политическата битка за Европа е сложна и жестока. Като всяка битка на живот и смърт.

    1. Не всички пенсионери ги гони деменцията. Но всички с деменция са пенсионери.

      1. Пенсионерите с деменция не са социално активни. Не си спомнят името, кротки са и съвсем не са в състояние да правят политика и опозиционни публикации.
        Поради това не е редно и тях да причисляваме в криманалния контингент.

  2. Цеков: „Дрън-дрън-дрън! Аз съм съветник на Фатмака на Републиката! Дошъл съм за едно хонорарче от вестника!“

  3. Тоя измислен политолог от измислен институт е изцвъкал поредното недоносче. Що не си седи пред огледалото. Там има повече успех.
    Социалистическата партия трябвало да се бори за политическия център. Аз пък си мислех, че соц. партии са измислени, за да се борят да левия електорат. Колко лява е БСП е друг въпрос.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.