Рецепти от тефтера на баба все по-популярни на трапезата
Веган луканка и сладко от суджук – това са само част от така наречените модерни храни, които зарибяват потребителите, запалени по здравословното хранене. Имитациите на традиционните за българите кулинарни специалитети не могат да се видят в обикновения магазин или търговска верига. Не, те са предназначени за само за хората, избрали модерното, нетрадиционно, здравословно хранене. Разбирай – на фермерските пазари.
Във веганската луканка месо няма (виж рецептата в карето). Тя е направена само от растителни продукти, но същевременно има познатия вкус на суджук, твърдят от фирмата, която я произвежда. Сред основните съставки са слънчогледови семки и сушени домати. Тя е специално направена за хората, които са в преходния период от месоядство към вегетарианство.
Новата мода в храните не спира до тук. На друг фермерски пазар виждаме сладко от суджук. Деликатесът се прави специално от биволско месо и може да издържи в хладилник до 6 месеца. „Сладкото от суджук може да се поднесе на филия, с паста, дори със солена юфка“, твърди шеф Виктор Жечев. За приготвянето на сладкото той използва видоизменена рецепта, която в оригинал може да се предложи с чоризо, но поради спецификата на българския салам, шефът добавя и традиционни подправки от българската кухня.
Чипс от картофени обелки, супа от листата на цвекло и течен веган шоколад също привличат любителите на здравословни храни. Целта на тези манджи е да оползотворяваме продуктите докрай и така да намалим до минимум отпадъците, които изхвърляме от кухнята.
Освен модерна кухня, на фермерските пазари може да опитате и традиционни български ястия, които вече са останали само в тефтерите на баба.
Такова ястие е „Бял мъж“, известен още като кутмач и белмъш. Приготвя се от неосолено прясно сирене, прясно мляко, брашно и сол. Тази смес се вари при много силен огън. Бърка се, докато не изври водата и се сгъсти във вид на каша. Ястието може да се подслади с мед или петмез и тогава имате един нетрадиционен десерт.
Друго лакомство е тахан, който се прави по стара рецепта от ивайловградското село Плевун. Сусамът се измива, изплаква се и след това се изпича във фурна на дърва, а смилането става в каменна мелница. След това директно се налива във буркани – това прави вкуса му неповторим. Той е местен сорт, отглежда се дълги години в района, понеже още по времето на социализма учените установяват, че района и почвата са подходящи за него. Не се тори, нито пръска за болести или за треви, дори не се полива. Това намалява добива шест-седем пъти в сравнение с обикновения сусам. Добивите са под 50 кг. от декар, но качествата му са изключителни, твърдят местните.
Японската гъба шийтаке сериозно измества печурката в модерната кухня. За любителите на кулинарията те се предлагат задушени, на скара и мариновани с годжи бери и чесън. Производителите правят дори бонбони от японската гъба. У нас вече има ферми за био гъби шийтаке. Отглеждат ги по оригинална японска технология (върху дъбови трупи). Това далеч не е лесно. Използва се ъглошлайф, на когото се поставя специална боргия, която е по японска технология. След това се пробиват дупки в шахматно. С пистолет за енокулиране се внася мицел в дупките.
Дърветата, върху които растат най-добре, са клен и дъб. Гъбата шийтаке съдържа много витамини и минерали, сред които В12, А, Е и D. Известно е, че помага на хора с високо кръвно налягане, анемия, както и за поддържането на силна имунна система. Шийтаке печели името си "императорска гъба", защото в дълбока древност, по времето на императорската династията Мин, официално е призната за гъба с лековити качества и средство за достигане до дълбоки старини. Всички набрани гъби отивали в императорския двор. Тогава гъбата не е била никак известна сред масовото общество.
Необходими продукти:
червено цвекло - 2 големи глави
домати - 3 - 4 бр. пресни (може да ползвате и готови изсушени)
сушени гъби - 150 г.
кимион
чубрица
червен пипер
черен пипер
хималайска сол
зехтин
Начин на приготвяне:
За рецептата използвайте чопър или месомелачка. Слагат се цвеклото, сушените гъби и изсушените домати. Смилат се докато е нужно. След това се добавят всички подправки - кимион, чубрица, червен пипер, черен пипер и хималайска сол. Сместа се разбърква добре. С помощта на стреч фолио оформяме луканките и сушим във фурната на 50°C (след като отстраним фолиото, върху хартия за печене) с леко отворена врата. Остава се няколко дни на хладно и проветриво да доизсъхне и след това е готова за консумация.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш