Акция на спецпрокуратурата и ГДБОП в Несебър

Зоран Заев свиква предсрочни избори

Над половин милион души на пореден протест в Барселона, десетки ранени и арестувани

Диета без глутен повишава либидото

Вълко Червенков нямал брак с жена си На младини се готвел за актьор, като държавен глава пишел епиграми под псевдоним

Откриха африканска чума по мъртво диво прасе в Габровско

Две коли катастрофираха в Бистрица, едната се вряза в къща

Борис Джонсън: Нова отсрочка за Брекзит ще бъде безполезна и скъпа

Карфиолът е истински аристократ

59-годишен мъж застреля друг при битов скандал в Ловешко Извършителят е задържан

Абсурдни партии в битка за гласове Щури формации в Европа и САЩ засенчват родните колорити

Любовта = поезия+вино+музика в къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови” се състоя литературно-музикалната вечер

Ивайло Диманов

В нашето прагматично време дали е модерна романтичната любов? Съществуват ли такива изпепеляващи страсти като драматичната сага на Лора и Яворов, като интелектуалното любовно приключение на Пенчо Славейков и Мара Белчева? Защо вицовете за меркантилни блондинки, грубовати мъжкари и търговци на любов изместиха тайно споделяните разговори за естественото привличане, романтичните жестове между мъжа и жената, легендата за принца и мечтата за принцесата?

Такива въпроси си задаваха десетките присъстващи в къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови”, където се състоя литературно-музикалната вечер „Насреща ми седеше мълком ти…”, събрала заедно в поетичен хор 15 известни поети. Събитието беше организирано от Атанас Капралов (директор на Националния литературен музей) се проведе в навечерието на Празника на виното и любовта – 14 февруари, и беше посветено на 150-годишнината от рождението на поетесата Мара Белчева.

„Поезията празнува любовта всеки ден” – каза журналистката Райна Дамяни, която водеше рецитала, като умело вмъкваше стихове и писма от Мара Белчева и Пенчо Славейков като мост през времето – класика и съвременност. А палитрата от най-популярните стихотворения на днешните поети създаде така жадуваната от публиката атмосфера на емоционален кипеж – високата температура на търсената любов: „Белите ми нощи – не насън, наяве…” (Маргарита Петкова), „Най-хубавите приказки са тъжни,/ голямата любов на тях прилича…” (Добромир Банев), „Не ме избираш ти, душата те избира…” (Виолета Христова), „Още преди да те срещна в живота си, / теб съм обичал…” (Георги Константинов), „И този ден ще трябва без теб да преживея…” (Валентина Радинска), „Тя обича да се съблича…” (Владо Любенов), „По-бързо грабвай лятната ми кожа!” (Анжела Димчева), „Разминахме се с теб на косъм…” (Атанас Капралов), „…По-малко тайни срещи, повече тайни раздели…” (Марин Бодаков), „Любов – нетрайна дума, любов – случайно име…” (Иван Есенски), „Бавни танци за бързи момичета, / топли ябълки в нощните клони…(Пламен Киров), „И пак познатата тревога ми каза „Добър ден, тъга!”(Георги Н. Киров), „Ще те погаля с поглед тихо в мрака…” (Катя Кремзер).

Поетичният рецитал беше украсен от бардовите изпъления на поета Ивайло Диманов, чиито балади припомнят за „нежния инфаркт”, притежават магията на любовния копнеж: „В някой ден, в някой час, в някой миг любовта, уж случайно, ще почука и на твоята врата…” Какво е любов без вино? Повече от два часа поети и почитатели на поезията вдигаха наздравици за най-великото човешко чувство.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.