Живият класик на българската литература Любомир Левчев прие в дома си американския поет Ричард Хартайс, който се завърна в София след обиколка из нашата страна. Припомняме, че Хартайс беше близък приятел на световния поет Уилям Мередит и пристигна у нас преди десетина дни, за да изпълни последната воля на покойния Мередит (1919-2007) - да разпръсне част от праха му над светата Рилска обител.

Само допреди 10 години двамата неразделни американски поети бяха чести гости на Любомир Левчев и на неговата фондация „Орфей”, те намираха своето духовно пристанище в българската природа, пребивавайки в Родопите - в творческата база на фондацията в с. Полковник Серафимово, където днес се намира творческо ателие „Уилям Мередит”.

Преди петнадесетина години общинският съвет в Смолян удостои Мередит с почетно гражданство. През последните години Ричард работи по две свои идеи: за побратимяване на Смолян и Ню Лондон, Кънектикът, и за поставяне на бюст-паметник на Мередит в центъра на Смолян. Но както винаги се случва в родната администрация, подобни проекти се спъват от всякакви процедурни формалности.

Оглавявайки през 2007 г. международната фондация „Уилям Мередит”, която спонсорира книги, изложби и други културни проекти в САЩ и по света, Хартайс не забравя България. През миналата година под мотото „Мост от светлина” той организира мащабна изложба на български и американски художници в Ню Лондон. Със свои творби там бяха представени Дора Бонева, Стоимен Стоилов, Леда Старчева, Валентин Старчев, Тодор Шопов, Свилен Блажев, Здравко Палазов, Марта Левчева, Панчо Малезанов, Лидия Асенова, Лусиен Димитров и др. Репродукции на техните произведения, както и на десетки американски художници, гостували в България през последите 20 години по програмата на „Грифис арт център”, бяха събрани в луксозен каталог, издаден в САЩ и представен в арт средите.

Обхождайки най-скъпите на сърцето му места, където носталгичната вълна го води през тези красиви есенни дни, Ричард Хартайс отново потъна в очарованието на Созопол, отпиваше редовно от българския еликсир - ракията, видя се с близкия си приятел проф. Стоимен Стоилов във Варна, обиколи Югозападна България и ден преди да отлети за САЩ, усмивката му изгря в гостоприемния дом на семейство Левчеви. За да покаже на близките си приятели снимки от пътешествията си по света, да разкаже за работата на фондация „Уилям Мередит” и да каже на довиждане: „Толкова обичам България! Не си вземам сбогом, пак ще дойда! Но кучето ми Синди тъгува за мен, цяло лято пътешествам, време е да се завърна. Да тръгна или да остана? Това винаги е бил въпросът на моя живот!”

А Любомир Левчев с характерната си автоиронична усмивка го изпрати до вратата с думите: „Колкото и да ме обявяват докторите за болен, аз съм все по-щастлив... И ще те очаквам!”