Ляво-либералната империя се разпада пред очите ни

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Щом Холивуд започна да прави филми, подигравайки се на мулти-култи истерията, краят им предстои

Хипитата от борци срещу елитите се превърнаха в елити

В една гореща августовска нощ през 1969 г. се случва едно от най-разтърсващите престъпления в Холивуд. То шокира не просто елита и обикновените хора отвъд океана, но и целия свят. Хипита на Чарлз Менсън убиват по особено жесток начин филмовата звезда Шарън Тейт и нейни приятели. Тейт е не просто съкровището на американската филмова индустрия, но и съпруга на вече изгрялата мегазвезда Роман Полански. А и най-важното - Шарън Тейт е в напреднала бременност. Тази история и до ден днешен е една от болезнените рани на Холивуд. За нея става дума и в най-новия филм на Куентин Тарантино - „Имало едно време в Холивуд“. Типично в свой стил Тарантино прави алтернативен прочит на събитията. Което щеше да бъде много добре прието от статуквото, ако режисьорът не правеше две неща във филма - тотален игнор на политическата коректност и брутална подигравка с хипи културата. Тези две неща превърнаха Тарантино в обект на атаки от целия либерално-прогресивен елит. Да нямаш нито един главен чернокож или гей герой в днешно време се счита за ерес. А да се подиграваш с бащиците на днешния левичарски мейнстрийм - хипитата - се разглежда като светотатство.

В друга, наглед несвързана с първата история, главен герой е оперният великан Пласидо Доминго. „Асошиейтед прес“ оповести свое разследване, в което се твърди, че Доминго е подложил на сексуален тормоз 9 жени преди няколко десетилетия. Какво се разбира под „сексуален тормоз“? Държал ръцете им на обяд. Целунал едната по устните. На друга сложил ръка на коляното. Разбира се, от тези 9 жени само една е споделила името си, другите са анонимни. Още не изсъхнало мастилото под статията и няколко опери побързаха да отменят концерти на тенора. Ловът на вещици е в пълна сила - обичайният оперен певец се превръща в „брутален сексуален хищник“ само с една статия. Без имена, без доказателства, без справедлив процес, без отчитане на това има или няма нарушение, без давност. Осъден без съд и присъда, разжалван от ефрейторите на американската ляво-либерална журналистика. Защото държал ръката на неназована жена преди 30 години по време на работен обяд.

Отново различна история, която обаче има досег с втората. В български условия по HBO се върти един сериал на американската компания Showtime. „Решаващият глас“ разказва една (изкривена до неузнаваемост) история - тази на огромната консервативна и медийна фигура на Роджър Ейлс. Той е по същество създателят на Fox News - най-голямата телевизия в американския ефир. В „Решаващият глас“ Ейлс е представен като селянин, насилник, агресор и откровен тъпанар. Нещо повече - той е кулминацията на сексуалните хищници. Дефинитивно зло. Усещането, което сериалът оставя, е, че Fox News е някакъв бъг в системата, грешка в главата на Роджър Ейлс. Телевизия, създадена, за да манипулира и изкривява общественото мнение, а не да „информира“, както, видите ли, правели другите големи телевизии. Истината, разбира се, е съвсем различна. Просто Showtime (собственост, впрочем, на мейнстрийм телевизията CBS) взе на въоръжение фрустрацията на ляво-либералния американски лигльо, който не може и не може да проумее как консервативният Fox News е най-гледаният тв-канал в Америка, докато Clinton News Network, известна и като CNN, е едва 15-та по рейтинг. За да даде на този ляво-либерален лигльо обяснителна матрица, „Решаващият глас“ представя Роджър Ейлс като един отвратителен човек, който е създал Fox News едва ли не случайно. Толкова - лошите хора успяват, а добряците от CNN губят. Горките те. Роджър Ейлс е противоречива фигура, няма спор. Но дали е моралният изрод, както ляво-либералите искат да внушат? Дали наистина е еманация на злото? Или просто е успял там, където те са се провалили? Има ли шанс да е конкурент, който като не може да бъде победен на терена на телевизията, бива победен като се премести бойното поле в личния му живот? Дали не е лесно към днешна дата да се играе ръченица върху гроба на човек, за когото не смееха да шукнат приживе? Нека всеки си преценява сам.

Какво е общото между истерията срещу последния филм на Тарантино, който има „наглостта“ да избере белите мъже Леонардо Ди Каприо и Брад Пит за главни роли, а не две чернокожи жени (по примера на избирането на чернокожа да играе Джеймс Бонд), пропагандата срещу Fox News в шумно рекламиран ляво-либерален сериал и превръщането на държалия женска ръка на обяд преди 30 години Пласидо Доминго в „сексуален хищник“? Просто - идеологията на прогресивно-либералните елити. Хипитата от борци срещу елитите се превърнаха в елити. Постепенно и едва забележимо прогресивните либерали първо завзеха културата, после медиите, накрая и партиите. Изолираха се и се превърнаха в каста от самодоволни мрънкачи. Типично като в култ те започнаха да изолират всеки външен на тях, запушваха си ушите за чуждото мнение и обругаваха всеки, който си позволи да мръдне и на милиметър от догматичното им виждане за света. Превърнаха се в инквизиция, която изгаря на обществената клада всеки, който не вярва в мултикултурализма, транснационалния капитал и неолибералния глобализъм. Няма значение, че Тарантино беше обичана от тях фигура - как така ще прави филм без чернокожи главни герои в него? Как така ще има свобода на изразяване? Откъде-накъде Пласидо Доминго ще държи ръката на неназована жена преди 30 години? Как не го е срам? И не - Fox News не е най-големият тв-канал, защото дава глас на безгласните и отритнатите от елитите, а защото основателят му е бял хетеросексуален хищник и мръсник. Всеки, който е на страната на ляво-либералите, е целият в бяло, а всеки, който е консервативен или умерен, е целият в черно. Светът на прогресивните либерали е свят, в който хората се делят на две категории - добрият Люк Скайуокър и лошият Дарт Вейдър. Не може да си нищо по средата, не може да си като в Елинпелинова творба - изтъкан от бели и черни бобчета. Не. Или си добър, т.е. прогресивен либерал, или си лош, т.е. нещо различно от прогресивен либерал.

Този политически далтонизъм е брутален сигнал за разпадането на неолибералния глобалистки консенсус. Доминацията на една гледна точка и обругаването на всяко различие е най-явният знак, че този режим си отива. Точно, както партийните секретари вярваха в светлото бъдеще на партията, така и днешните перодръжки из разните прогресивно-либерални американски и български медии вярват, че светът ще продължи да марширува под ритъма на техните барабани. Вярват с ръка на сърцето и буря в погледа, че Доналд Тръмп е грешка на системата, че той ще си иде опозорен и някоя нова клинтовица ще се възкачи на властовата пирамида. Ама така упорито го вярват, че някогашните партийни номенклатурчици биха се изчервили в момински свян, като сравнят своята тогавашна любов към правата партийна линия с днешната ляво-либерална вяра в статуквото.

Обречени са. Май още не са го разбрали, милите, но са обречени. Никой, който така брутално отказва да съзре, че се е превърнал в тиранин, докато уж се бори с тираните, не е прокопсал. Високомерието, непокритото самочувствие, назидателният тон и хунвейбинският пламък в очите са края на една епоха. Доминацията на прогресивно-либералните елити е към края си. Не може да си еманация на несправедливостта, отрицание на балансираното и нормално разбиране за света и да искаш всички да те следват. Щом вече и Холивуд започна да прави филми, подигравайки се на мулти-култи истерията, щом все повече и повече умерени и консервативни медии завладяват обществения дебат, щом президент на САЩ е човек като Доналд Тръмп, който е отрицание на ляво-либералния консенсус, значи цялата им властова конструкция е в състояние на неудържим разпад. При втори мандат на Тръмп има реален шанс тази армия от ляво-либерали да изпадне завинаги от голямата игра. Дали ще стане - ще видим. Но едно е сигурно - с тази брутална шайка от соросоидни културни революционери е свършено.

Не може да си толкова откровен в пропагандата си, толкова прозрачен в намеренията си, толкова брутален в отрицанието на другия и да продължиш да държиш властта. Просто не става така. Намираме се в последния стадий от живота на една империя - моралното разложение. След него ще дойде време за ново начало. От нас зависи то да е по-добро.

Коментари

Задължително поле