Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Бащата на Полфрийман: Надявам се да се върне колкото се може по-скоро

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Ляво-либералната империя се разпада пред очите ни Щом Холивуд започна да прави филми, подигравайки се на мулти-култи истерията, краят им предстои

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Хипитата от борци срещу елитите се превърнаха в елити

В една гореща августовска нощ през 1969 г. се случва едно от най-разтърсващите престъпления в Холивуд. То шокира не просто елита и обикновените хора отвъд океана, но и целия свят. Хипита на Чарлз Менсън убиват по особено жесток начин филмовата звезда Шарън Тейт и нейни приятели. Тейт е не просто съкровището на американската филмова индустрия, но и съпруга на вече изгрялата мегазвезда Роман Полански. А и най-важното – Шарън Тейт е в напреднала бременност. Тази история и до ден днешен е една от болезнените рани на Холивуд. За нея става дума и в най-новия филм на Куентин Тарантино – „Имало едно време в Холивуд“. Типично в свой стил Тарантино прави алтернативен прочит на събитията. Което щеше да бъде много добре прието от статуквото, ако режисьорът не правеше две неща във филма – тотален игнор на политическата коректност и брутална подигравка с хипи културата. Тези две неща превърнаха Тарантино в обект на атаки от целия либерално-прогресивен елит. Да нямаш нито един главен чернокож или гей герой в днешно време се счита за ерес. А да се подиграваш с бащиците на днешния левичарски мейнстрийм – хипитата – се разглежда като светотатство.

В друга, наглед несвързана с първата история, главен герой е оперният великан Пласидо Доминго. „Асошиейтед прес“ оповести свое разследване, в което се твърди, че Доминго е подложил на сексуален тормоз 9 жени преди няколко десетилетия. Какво се разбира под „сексуален тормоз“? Държал ръцете им на обяд. Целунал едната по устните. На друга сложил ръка на коляното. Разбира се, от тези 9 жени само една е споделила името си, другите са анонимни. Още не изсъхнало мастилото под статията и няколко опери побързаха да отменят концерти на тенора. Ловът на вещици е в пълна сила – обичайният оперен певец се превръща в „брутален сексуален хищник“ само с една статия. Без имена, без доказателства, без справедлив процес, без отчитане на това има или няма нарушение, без давност. Осъден без съд и присъда, разжалван от ефрейторите на американската ляво-либерална журналистика. Защото държал ръката на неназована жена преди 30 години по време на работен обяд.

Отново различна история, която обаче има досег с втората. В български условия по HBO се върти един сериал на американската компания Showtime. „Решаващият глас“ разказва една (изкривена до неузнаваемост) история – тази на огромната консервативна и медийна фигура на Роджър Ейлс. Той е по същество създателят на Fox News – най-голямата телевизия в американския ефир. В „Решаващият глас“ Ейлс е представен като селянин, насилник, агресор и откровен тъпанар. Нещо повече – той е кулминацията на сексуалните хищници. Дефинитивно зло. Усещането, което сериалът оставя, е, че Fox News е някакъв бъг в системата, грешка в главата на Роджър Ейлс. Телевизия, създадена, за да манипулира и изкривява общественото мнение, а не да „информира“, както, видите ли, правели другите големи телевизии. Истината, разбира се, е съвсем различна. Просто Showtime (собственост, впрочем, на мейнстрийм телевизията CBS) взе на въоръжение фрустрацията на ляво-либералния американски лигльо, който не може и не може да проумее как консервативният Fox News е най-гледаният тв-канал в Америка, докато Clinton News Network, известна и като CNN, е едва 15-та по рейтинг. За да даде на този ляво-либерален лигльо обяснителна матрица, „Решаващият глас“ представя Роджър Ейлс като един отвратителен човек, който е създал Fox News едва ли не случайно. Толкова – лошите хора успяват, а добряците от CNN губят. Горките те. Роджър Ейлс е противоречива фигура, няма спор. Но дали е моралният изрод, както ляво-либералите искат да внушат? Дали наистина е еманация на злото? Или просто е успял там, където те са се провалили? Има ли шанс да е конкурент, който като не може да бъде победен на терена на телевизията, бива победен като се премести бойното поле в личния му живот? Дали не е лесно към днешна дата да се играе ръченица върху гроба на човек, за когото не смееха да шукнат приживе? Нека всеки си преценява сам.

Какво е общото между истерията срещу последния филм на Тарантино, който има „наглостта“ да избере белите мъже Леонардо Ди Каприо и Брад Пит за главни роли, а не две чернокожи жени (по примера на избирането на чернокожа да играе Джеймс Бонд), пропагандата срещу Fox News в шумно рекламиран ляво-либерален сериал и превръщането на държалия женска ръка на обяд преди 30 години Пласидо Доминго в „сексуален хищник“? Просто – идеологията на прогресивно-либералните елити. Хипитата от борци срещу елитите се превърнаха в елити. Постепенно и едва забележимо прогресивните либерали първо завзеха културата, после медиите, накрая и партиите. Изолираха се и се превърнаха в каста от самодоволни мрънкачи. Типично като в култ те започнаха да изолират всеки външен на тях, запушваха си ушите за чуждото мнение и обругаваха всеки, който си позволи да мръдне и на милиметър от догматичното им виждане за света. Превърнаха се в инквизиция, която изгаря на обществената клада всеки, който не вярва в мултикултурализма, транснационалния капитал и неолибералния глобализъм. Няма значение, че Тарантино беше обичана от тях фигура – как така ще прави филм без чернокожи главни герои в него? Как така ще има свобода на изразяване? Откъде-накъде Пласидо Доминго ще държи ръката на неназована жена преди 30 години? Как не го е срам? И не – Fox News не е най-големият тв-канал, защото дава глас на безгласните и отритнатите от елитите, а защото основателят му е бял хетеросексуален хищник и мръсник. Всеки, който е на страната на ляво-либералите, е целият в бяло, а всеки, който е консервативен или умерен, е целият в черно. Светът на прогресивните либерали е свят, в който хората се делят на две категории – добрият Люк Скайуокър и лошият Дарт Вейдър. Не може да си нищо по средата, не може да си като в Елинпелинова творба – изтъкан от бели и черни бобчета. Не. Или си добър, т.е. прогресивен либерал, или си лош, т.е. нещо различно от прогресивен либерал.

Този политически далтонизъм е брутален сигнал за разпадането на неолибералния глобалистки консенсус. Доминацията на една гледна точка и обругаването на всяко различие е най-явният знак, че този режим си отива. Точно, както партийните секретари вярваха в светлото бъдеще на партията, така и днешните перодръжки из разните прогресивно-либерални американски и български медии вярват, че светът ще продължи да марширува под ритъма на техните барабани. Вярват с ръка на сърцето и буря в погледа, че Доналд Тръмп е грешка на системата, че той ще си иде опозорен и някоя нова клинтовица ще се възкачи на властовата пирамида. Ама така упорито го вярват, че някогашните партийни номенклатурчици биха се изчервили в момински свян, като сравнят своята тогавашна любов към правата партийна линия с днешната ляво-либерална вяра в статуквото.

Обречени са. Май още не са го разбрали, милите, но са обречени. Никой, който така брутално отказва да съзре, че се е превърнал в тиранин, докато уж се бори с тираните, не е прокопсал. Високомерието, непокритото самочувствие, назидателният тон и хунвейбинският пламък в очите са края на една епоха. Доминацията на прогресивно-либералните елити е към края си. Не може да си еманация на несправедливостта, отрицание на балансираното и нормално разбиране за света и да искаш всички да те следват. Щом вече и Холивуд започна да прави филми, подигравайки се на мулти-култи истерията, щом все повече и повече умерени и консервативни медии завладяват обществения дебат, щом президент на САЩ е човек като Доналд Тръмп, който е отрицание на ляво-либералния консенсус, значи цялата им властова конструкция е в състояние на неудържим разпад. При втори мандат на Тръмп има реален шанс тази армия от ляво-либерали да изпадне завинаги от голямата игра. Дали ще стане – ще видим. Но едно е сигурно – с тази брутална шайка от соросоидни културни революционери е свършено.

Не може да си толкова откровен в пропагандата си, толкова прозрачен в намеренията си, толкова брутален в отрицанието на другия и да продължиш да държиш властта. Просто не става така. Намираме се в последния стадий от живота на една империя – моралното разложение. След него ще дойде време за ново начало. От нас зависи то да е по-добро.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.