Украинската полиция разследва палеж за прикриване на престъпление в Одеса

Илиана Раева гневна: Съдийството в Минск е срам и позор

Двама души са заподозрени за пожара на гръцкия остров Евбея

Огромната пратка кокаин дошла у нас от Еквадор Дрогата е за 10 млна лева по цени на свободния пазар

Ал-Кайда се подигра с Ислямска държава (ВИДЕО) Терористичната групировка публикува забавен видео гаф на ИДИЛ

Половината британци не искат Брекзит на 31 октомври 80% не вярват, че Борис Джонсън може да се споразумее с ЕС

Пхенян извърши поредно ракетно изпитание под надзора на Ким Чен-ун (СНИМКИ)

България спечели окончателно арбитражното дело срещу Оманския фонд

Обновяват пътната маркировка в София за началото на учебната година

Спортният министър даде старта на националния шампионат на „Писта София” (СНИМКИ)

Тихомир – BG следата в „Годзила 2” Композиторът прави музика за филми от Холивуд и Боливуд

Всяка булка иска да е красива Хидратирана и сияйна кожа - мисията е възможна

Откриха голямо количество кокаин в склад в Бургас

„Фермата” се завръща в Деня на Съединението За първи път тази година два отбора ще градят две различни, автономни ферми

Клеопатра ухаела на смирна, канела и кардамон Учени възстановиха парфюма на кралицата на Египет

Магията на лорд Байрон

Шильон, специално за “Труд”

На Шильонския замък се възхищава не само нашият народен поет. Преди 200 години, през юни 1816, на швейцарското езеро Леман (или Женевското) пребивава и англичанинът Джордж Байрон. На този юбилей беше посветена временната омайваща изложба “Завръщането на лорд Байрон” – първата с такава тематика в Европа. Събитието ще се чества през цялата 2016 година. Екипът на замъка е подготвил и богата програма за отбелязването му: туристически обиколки “По следите на романтизма” всяка неделя, в които гид в костюм от епохата развежда по местата на лорд Байрон; “Черен романтизъм” разказва за известната нощ, в която поетът предлага на приятелите си състезание за историите на призраците; четат се откъси от поемата “Шильонският затворник” от двама актьори, играещи Байрон и Шели, придружени от игриви скечове; ателиета по рисуване и писане на стихове подбуждат към творчество посетителите; фестивал на книгата с кръгла маса напомня за романтизма в античната и съвременната литература; маратон от четения на поемата на над десет езика приковава вниманието на неспиращия поток туристи.

Зала след зала те се връщат 200 г. назад, за да разплетат една история, загадъчна като самия й герой. Джордж Байрон (1788 – 1824), известен и като авантюрист и конте, посещава Швейцария от 20 май до 10 октомври 1816 г. На 27 май той се запознава с Пърси Биш Шели и бъдещата му съпруга Мери Голдуин-Шели, които живеят близо до наетата от него вила “Диодати” на Женевското езеро. Те се срещат често, разхождат се, говорят за литература, философия, наука. Тази обмяна на идеи е определяща за творчеството и на двамата. Байрон не става преди обяд, закуската му е лека, спортува. Пие чай, останалата част от следобеда прекарва в разходки с лодка с новия си приятел из езерото. Вечеря в пет часа – зеленчуци, вино, разредено с вода, предпочита да бъде сам. Прекарва вечерта в разговори с приятелите си, преди да се отдаде на писане до изгрев. Искрена дружба свързва двамата поети до смъртта на Шели през 1822 г.

На 25 юни, гребейки с лодка по езерото, те посещават Шильонския замък, чиито подземия дълбоко развълнуват поета. Там е бил заточен монахът Франсоа Бонивар (1530 – 1536) по заповед на херцог Карл III Савойски. Този факт става историческа основа за поемата на Байрон. Той го представя като последния оцелял от цялото му измъчвано семейство. Типично за стила на поета, героят му е самотник, който благодарение на силната си воля понася големи мъчения.

Аз виждам страшний стълп, де пъшкал прикован
злочестий Бонивар.
Във други кът ми сочат
мъчилището – страх
вледява ти умът!
А татък – бездната
с вълните, що клокочат,
гроб чер на жертвите…

Бонивар търси облекчение в красотата на природата. В трагичния финал Байрон превръща освободения затворник в мъченик.

Два дни след посещението в замъка Байрон и Шели са застигнати от буря и принудени да спрат в Лозана, на 26 и 27 юни. Отсядат в хотел. Именно по време на тези два дъждовни дни Байрон нахвърля първия вариант на “Шильонският затворник” с перо върху лошокачествена хартия. В полетата до текста се виждат бележки с молив, без съмнение допълнени впоследствие. Влиянието на неговия приятел Шели личи в метафизичната природа на поемата и републиканските идеи. Поемата е завършена окончателно на 2 юли във вила “Диодати”. Съществуват други две копия: едното е на Мери Шели, която копира текста на Байрон между 4 и 10 юли 1816. Второто е на Клер Клермон с добавки от Байрон.

Приятел на поета му дава исторически данни за затворника Франсоа Бонивар. Тогава Байрон написва “Сонет за Шильон”, към който прибавя детайлна биография на героя си. Шели доставя двете поеми на издател в Лондон през септември 1816. “Шильонският затворник” излиза в 6000 екземпляра на 5 декември 1816. Веднага става бестселър, преиздаван от следващата година. Преведен е на 22 езика. Поемата е включена в много учебни програми и става класика в поетичните антологии. Дори и днес тя вдъхновява различни автори. Хенри Джеймс поставя един от епизодите от “Дейзи Милър” (1878) в подземията на замъка. Джеймс Патрик Кели публикува научно-фантастичната новела “Шильонският затворник” (1986). Други писатели тръгват по следите на своя предшественик в замъка. Александър Дюма разказва перипетиите на поета във “Впечатления от пътуване до Швейцария” (1851), докато Франсис Скот Фицджералд цитира “Шильонският затворник” в писмо до майка си през 1930 г.

Посещението на Байрон в замъка, прочул се и благодарение на него, е червената нишка и на уникалната изложба. В нея са представени от Шотландия, Женева, Лозана и многобройни частни колекции документи, предмети, архиви и публикации, придружени от изобилна иконография, която потапя посетителите в онова драматично лято. Сред ценностите са ръкописът и първото издание на “Шильонският затворник”, както и многобройни оригинални издания на Байронови произведения. Проследени са пътувания, срещи и открития, повлияли на литературното му творчество през петте месеца, прекарани в Швейцария. Успоредно с тях е разкрита и очарователната, сложна и непостоянна личност на Байрон.

Неуморим пътешественик, той твори при всякакви ситуации – на път или в различните си местопребивавания. Пише обикновено от полунощ до изгрев. Всичко е извор на вдъхновение – идеи, пътувания, любови. Рутината и спокойствието в Женева, както и отвратителното време увеличават неговата литературна продукция през лятото на 1816.

Байрон ходи в Шильонския замък два пъти – първия през юни с Шели и втория – през септември. Поетът е раздвоен между мрачния вид на затворите и потисничеството, което изразява в поемата си, и великолепието на мястото и пейзажа.

След смъртта на Байрон през 1824 г. неговото посещение в замъка става също толкова митично, колкото и самият затворник. Едно от нещата, които привличат вниманието в изложбата, е оспорваният и досега подпис на самия Байрон върху каменна колона. Нито поетът, нито някой от съвременниците му споменават за него. Смята се, че е сложен нарочно допълнително, за да увеличи популярността на замъка. Обратно, много романтици – от Александър Дюма до Виктор Юго, са убедени в неговата автентичност.

Феноменалният успех на “Шильонският затворник” превръща замъка в основна романтична дестинация. Шильон и Байрон стават неразделни. Те развихрят фантазията и на известни личности. Френският автор Алфонс дьо Ламартин твърди, че е видял поета в буря близо до замъка, докато самият Байрон е в Пиза.

Френският политик Теобалд дьо Серан разказва, че поетът прекарва редица часове в кулата, за да медитира върху поемата си и я написва на един дъх на коленете си. Виктор Юго смята, че Байрон е тършувал в гроба на Свайския херцог по време на едно от посещенията си в замъка.

Шильонският замък чества лорд Джордж Байрон, белязал епохата си със своя талант и с незабавния успех на всяка от своите публикации. И нека завършим с финала на Вазовия “Шильонският замък”:

И цели часове
в ума ми се въртя тоз лик многострадални,
железний му синджир
и самота, и страх,
и паякът, другар във плена му печални…
И аз поемата
на Байрона шептях.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.