Лекарят, убил крадец в дома си, се призна за виновен и поиска по-лека присъда

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Честна шуменка намери и върна портфейл с много пари

Бойко Борисов: В момента, в който направим индустриална зона, тя се пълни

Премиерът: Аз настоях да платим накуп самолетите F-16

Македонистите ни откраднаха и цървулите Историческата българска обувка била измислена от комшиите

В Охрид зяносват нашата технология с цървули от стари автомобилни гуми.

След като окрадоха половината ни история, македонистите посегнаха и на свещения български цървул. Комшиите отдавна се облизват за него, но сега апетитът им отвори устата страшна сила. „Он е наш!“, обявиха специалисти в обувната промишленост.

Въпросът е във връзка с етническата принадлежност на Гоце Делчев. Ако е крачил по горите с македонски опинци, значи е техен. Ако обаче е носил български, тезата им се клати!

Според теоретиците на македонизма, те основали най-старата славянска държава. Наричала се „Славуния“, а българите в нея били малка група завоеватели. Македонците се сражавали за своята независимост, обути в цървули, а на българите нозете били увити в парцали. По тази причина македонците били бързи като стрели и печелили битка подир битка. Българите пък се препъвали на всяка крачка и търпели поражение след поражение.

Истината е, че от всички балкански народи ние имаме най-съществен принос в историческия развой на цървулите. Още в далечната 1883 г. опинците са предмет на парламентарен дебат. От щавена или нещавена кожа да е най-масовата обувка, обсъждат депутатите. На 22 ноември повечето пледират да се забранят нещавените, защото разнасят зарази. Има обаче и такива, които са на различно мнение.

Марко Велев например се обръща към аудиторията: „Господа! Както се види, ще се запрети и на онези, които имат 20-30 говеда домазлък и имат 30 души вкъщи, ако някое от тях умре, да не могат от кожата да си направят цървули, а да ходят в централния град, е господа, и да дават толкова си пари за щавени опинци. Да не могат да заколят една крава, когато остарее и да облекат своите деца.“

„Когато се продават по дюкяните, трябва да бъдат щавени, а ако селяните си имат у дома една суха кожа и си я отрежат за цървули, никой няма нищо против това. Работата е за дюкяните: било в града, било в селата“, уточнява премиерът Драган Цанков.

На трибуната се качва д-р Димитър Моллов. Той е завършил медицина в Москва, министър е на просвещението, думата му тежи. „Може един търговец да купи кожи колкото ще, но да не са накупчени вътре в града. Може да има сушени кожи, а пък да ги не държи в града, а още повече да ги не продава нарязани на парчета. Те могат да купят такива кожи, но да си ги отнесат в селото и там да си ги режат на цървули“, соломоновски отсъжда докторът.

След 22 ноември 1883 г. майсторите щавят, кроят и шият родния цървул по правилата. Сред най-изкусните е пловдивчанинът Личо Лимона. Работилницата му била на ъгъла на улиците „Търговска“ и „Шести септември“. Един съвременник описва обстановката:

„От тежката миризма на кожите човек едва изтрайваше вътре десетина минути, но Личо се чувстваше добре. Режеше, кроеше, подшиваше някоя вонеща кожа, тананикаше си народна песенчица и час по час отправяше блажен поглед към залепените по дъските на бараката вестници, в които бяха отпечатани неговите напоени със своеобразна поезия реклами.“ Ето една от тях:

Кат опинци на Илия
друг не прави в България.
И с тях горския солдат
бива кат орел хвъркат.

С такива цървули нашата войска печели Сръбско-българската и Балканската война. Носят ги не само солдатите, но и офицерите. По време на бойните действия цървулът намира своя вдъхновен певец в лицето на подпоручик Звездомир Белчев. С Омировски патос той го вгражда в монумента на вечната слава:

Там далеч към Одринските кули
достига ехо от: „Ура! На нож!“
Смъртта хиляди животи брули,
изгасва турската последна мощ…
Стягам си аз славните цървули,
изчезвам бързо в кървавата нощ:
Бързам, припкам… да не закъснея
за очакваната епопея!

Пред тази поезия македонистите немеят. В тяхната литература няма и ред за „македонскиот опинец“, който уж са изобретили.

Залезът на класическия български цървул настъпва през 1921 г., когато Иван Ветренски от Пазарджик патентова гумения вариант. В патентния регистър иновацията е записана под № 17 като „Каучуков опинец, респективно цървул“. През 1923 г. под № 275 Хаим Бакиш патентова и „Машина-преса за пресуване и вулканизиране на каучукови цървули“.

Гуменият цървул извършва революция в обувното дело. Той е рожба на нашия гений да се ходи леко, удобно и най-важното – евтино. С гумени цървули сеехме, жънехме и прибирахме реколтата в епохата на капитализма. С гумени цървули взехме властта на 9 септември 1944 г. Пак с тях направихме колективизацията на селското стопанство. С гумени цървули днес берат боровинки нашите работници в Швеция.

Но потомците на Александър Македонски посегнаха и на тях! Сега ги произвеждат масово, без да плащат патентно право на Българската държава. Нещо повече – зяносват нашата технология, като ги режат от стари автомобилни гуми. Купища от този сурогат могат да се видят по пазарите на комшиите.

Ние пък наливаме вода в мелницата на икономическите пирати, като бъркаме цървула с галоша. През 2011 г. зърнопроизводители подариха на земеделския министър Мирослав Найденов неидентифицирани обувки. Крайно некомпетентни, те си въобразяваха, че това са цървули.

„Това не са цървули, а галоши!“, поправи ги министърът. „Като ветеринарен лекар аз съм започнал практиката си на село – в калта, и съм обувал и цървули, и галоши, и ботуши“, подкрепи с факти знанията си той.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.