От референдума на 30 септември зависят и номинациите на управляващите в Скопие за нов държавен глава. И не само номинациите...

Премиерът Зоран Заев няма президентски амбиции

Десетина дни остават до датата 30 септември, когато македонските граждани са призовани да участват в референдума, на който властите ги питат дали са за членство на страната в НАТО и в ЕС и дали подкрепят договора с Гърция. Референдумът има обаче и едно по-скоро лично, отколкото политическо значение. Или може би и двете заедно. А това е отговора на въпроса кой ще бъде следващият държавен глава на Република Северна Македония, пети поред от нейната независимост. Да, да, референдумът е особен вид допитване, темата в нейната дълбочина е деликатна и особено чувствителна- смяната на името, а и президентския вот е отделна история сам по себе си. Но така или иначе 30 септември може да се окаже индикативен за електоралните настроения на гласоподавателите, с които бъдещите мераклии за поста на държавен глава да се съобразяват.

Да видим с какво разполагаме. Най-популярната политическа личност в Скопие днес е премиерът Зоран Заев. За него победа на референдума ще бъде крупен личен политически и кариерен успех. Ясно е обаче, че Заев няма президентски амбиции, на него и като премиер си му е добре, някак си не си го представям в ограничените конституционни пълномощия като държавен глава. Заев отпада.

Фаворит номер едно е външният министър Никола Димитров. Никола има всичко, за да бъде номиниран и да спечели. Вече е на 45 и изпълнява необходимото условие да е по-възрастен от 40, живял е десет години в Македония, абе, с конституцията всичко е наред. Юрист, но повече дипломат, заместник- външен министър в най-младите си години, съветник на президента Борис Трайковски.

Първият посланически пост на Никола беше не къде да е, а във Вашингтон, откъдето са му и връзките, които дават основание някои в Скопие да го наричат „нашето американско момче“. А публична тайна е, че в Македония нищо не се случва без „странците“ (чужденците), и преди всичко- без американците. Така я подкараха още в първите дни след обявяването на независимостта на Македония, когато САЩ даже нямаха посолство, а само Канцелария за връзки начело с един симпатяга- Виктор Комрас. Така я карат и до днес. Но в СV-то Никола има самочувствието да запише, че точно когато той бе посланик оттатък океана, САЩ признаха Македония с конституционното й име Република Македония.

В един момент Никола бе назначен за специален преговарящ с Гърция по въпроса за името, така че и оттам има опит, който му помогна като външен министър сега да води тежки, интензивни, и както сочи мълвата, на моменти крайно нервни преговори с гръцкия си колега и съименник Козияс. Никос Козияс. Беше посланик в Холандия, представляваше страната си пред Международния съд в ООН, а в един момент бе съветник на премиера Никола Груевски по въпросите на сигурността. Навреме се еманципира от Груевски, когато мандатът му на посланик в Хага свърши, той не прие предложението да отиде на мандат в Сараево и остана в Холандия. После, когато Заев извади на показ онези прословути записи на телефонни разговори, Никола с още двама бивши заместник-министри в различни сектори на първото правителство на Груевски създадоха така наречената „Холандска тройка$, която се превърна в нещо като неформално интелектуалното ядро на опозицията срещу Груевски. Димитров бе търсен събеседник навсякъде, говореше умно и компетентно, личеше си шлифовката, придобита в дипломатическите канцеларии и кабинети.

Педигрето на Никола е такова, че му дава шансове при номинация да получи гласове на избиратели от различни цветове и социални групи. Майка му Радка Димитрова и баща му проф. Димитър Димитров са членове на ВМРО-ДПМНЕ от основаването на партията. Радка бе една от най-гласовитите депутатки в първия многопартиен македонски парламент, баща му, строгият, но изключително интелигентен професор, бе министър на два пъти- в първия кабинет на Никола Клюсев и после, в правителството на Любчо Георгиевски. И двамата са „антигруевисти“, естествено. Имат роднини в България, разбира се, в София, бих могъл да кажа имената им и дори къде живеят, комшии са ми. Но няма да го направя, хайде сега, да не съм махленска клюкарка... Самият Никола е сдържан и внимателен в изявите си, когато става дума за България, за разлика от Зоран Заев, който току хвърли някоя бомба с тълкуванията си за едно или друго историческо събитие или герой... И сега гледам, по време на кампанията за референдума, младият външен министър е предпазлив и говори предимно за това колко е важен договорът с Гърция за евроатлантическото бъдеще на Македония, може би и защото го счита за връх в своята политическа и дипломатическа кариера. Никола никога не е бил партийно апаратно момче, не е член на ВМРО-ДПМНЕ, нито на СДСМ, по-скоро, помня, се въртеше около така наречения либерален кръг около списанието „Форум“ на Сашо Ордановски- там бяха Любомир Фръчковски, самият Сашо, Гюнер Исмаил и др., дистанцирането от партиите му дава шансове да има подкрепата както на онези, оригиналните ВМРО-вци като родителите му, така и на всички, които сега стоят зад социалдемократите и техните коалиционни партньори. А и на албанците, поне на повечето от тях. Да разгърне широко електоралното ветрило, както се казва.

Така че, какво има Заев да му мисли. Никола отговаря напълно на профила, който македонската конституция е записала за държавния глава. Конституционно, а и електорално той е идеалният кандидат за президентска номинация. Стига резултатите от референдума да са такива, че да не превърнат личния и професионален успех на Никола Димитров с подписването на Договора от Преспа в негов огромен негатив, който да натежи при номинацията, и евентуално при избора. Допитването на 30 септември ще мине и замине, то е само консултативно, за приемането на Договора от Преспа с новото име на държавата ще се намери институционално решение, но цифрите, цифрите за гласувалите на 30 септември може да се окажат такива, че да създадат етичен дискомфорт за чувствителни хора като Никола Димитров.

И още един голям позитив за Никола- той просто не е Георге Иванов. Каквото и да означава това, то ще е много, да не кажа- всичко, при една номинация. Толкова нисък е политическият и морален рейтинг на досегашния държавен глава.

А че нещо около него се мъти, показа и реакцията, когато стана ясно, че голямата му дъщеря от първия му брак Яна е записала да следва в университета в Утрехт. Според един закон, прекаран по времето на Груевски, всяко македонско дете, което се запише да учи в университет от подобно ниво, има право на 40 000 долара държавна стипендия плюс другите разходи за храна, такси и така нататък. Нищо ексклузивно няма в това решение- Яна има същото право, както всички други деца. Но понеже е дете на Никола, дай да го ударим. Сега, та да му „държи влага“ и след няколко месеца, когато дойде време за номинации и избори...

Иначе Заев има в ръкава си поне още два коза, които може да извади, ако нещо стане с Никола Димитров. Радмила Шекеринска, министърът на отбраната, която много иска, но партийно-апаратният й профил стеснява електоралната подкрепа въпреки мантрата, че македонците винаги имат доверие на църквата и армията Пък и жена... за Македония това все още означава подозрение... Номер 3- Стево Пендаровски, националният координатор за НАТО, който вече преди четири години беше номиниран, но загуби от Георге Иванов, тоест, от изборната машинария на Никола Груевски. Аз лично бих добавил и един кандидат в сянка- професор Владо Бучковски, бивш министър на отбраната и премиер, чиято „опашка“ от делото срещу него с обвинение, че е търгувал с резервните части за българските танкове, може да се обърне в негов плюс заради манипулациите със съдебната система по времето на Груевски.

Но кой съм аз да давам предложения, пък и 30 септември е само след десетина дни... Пък и опозицията, албанците, това онова…