Народният театър издига сцена под звездите За трета поредна година спектаклите ще се играя на открито от 21:30 часа

Дилъри търгували с дрога от коли в движение (обзор) Осем ефективни и две условни присъди за 10 участника в наркогрупа

Йенс Столтенберг: Русия има време до 2 август да се върне към ракетния договор

Порой причини наводнение в Котел, някои от жителите бяха евакуирани

Цеци Красимирова пуши трева

Не забраняват вноса на дизели втора ръка

Мелиса спретва на Селим гаден женски номер

Наказателният спецсъд остави Николай Банев в ареста

Климатичните аномалии съсипват кръвното и секса Динамичната смяна на времето между жеги, обилни валежи и бури стават все по-често явление

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 юни 2019

Терористична заплаха вдигна на крак полицията в Брюксел, българският посланик предупреди колегите си да отбягват центъра на града

Разширяваме двойно ГКПП „Калотина” (обзор) Новите инвеститори гледат за колко време тировете стигат до границата

Доставят ново кухненско оборудване на патронажа в Елена

Общо 21 години затвор за извършители на грабеж с убийство на таксиджия в Николаево Апелативният съд във Велико Търново увеличи присъдата на единия от извършителите

Партиите пак не се разбраха за субсидиите (обзор) Социалистите обявиха, че нямат пари и дълга им ще бъде удържан от следващи траншове

Марио оцелява сред гладни канибали Марков прави опасни експедиции там, където не стъпва бял крак

Нашенецът е смел продуцент и режисьор на смразяващи кръвта приказки

Искам да правя филми, които Хемингуей би гледал с удоволствие

Истинските мъже били на изчезване? Не и според Марио Марков. Продуцентът, режисьор, сценарист и писател от няколко десетилетия разказва страховити приказки за канибали и злато, пазено от крокодили; приказки за мъжеството, за победата на човешкия дух над нечовешките препятствия и страха.

Той не е продуцент като другите. Не хленчи и не се оправдава с липса на пари за филмите си. Не седи зад бюро, а води екипа си по адски опасни места, където, дори и да не бъде изяден от канибали или крокодили, не е ясно дали ще се върне жив и здрав. Камерата му се промушва там, където никога не е стъпвал крак на бял човек.
Магията на киното го грабва още от ранно детство. “Роден съм в средата на миналия век в центъра на София – разказва той пред “Труд”. – Около нас имаше четири кина и след играта по павираните улици всеки ден се вмъквахме без билет на някоя прожекция. Не си спомням точно на колко години гледах първия си филм, но бях съвсем малък. Някои ги гледахме по 10 пъти”. След гимназията страстта по киното е още по-силна. В София няма още кино факултет и той работи първо като осветител в БНТ, а после печели конкурс за асистент-оператор в студия “Време”. Постепенно преминава през цялата професионална стълбица.

Големият късмет в живота му е да бъде оператор на Стоян Енев и Милан Огнянов, с които обикаля света и снима филми за Лигата на червения кръст в Женева. Тримата са по всички горещи точки на планетата – от Долината на глинените гърнета в Лаос, до червените кхмери на Пол Пот в Камбоджа, от пигмеите в Африка до големите земетресения в Турция и Афганистан, от войната в Близкия изток до тази в Индокитай. След промените Марков регистрира филмова агенция “Синис”. За филма “Обречените”, за последното правителство на Муравиев заедно с режисьора Атанас Киряков печелят “Златна роза”. Наскоро с голям успех протече премиерата на филма му “Да надскочиш съдбата”, посветен на най-големия дарител в сферата на образованието Минко Балкански. Но голямата му страст са девствените земи на Папуа Нова Гвинея, зародила се в началото на 90-те, когато снима заедно с колеги 7-сериен филм за Големия подводен риф в Австралия. Там среща за пръв път българина златотърсач Любо Тодоров.

Преди 6 години в 4 поредни пътувания до Папуа Нова Гвинея той прави документалния филм “Последният път на крокодила”, по негов сценарий и с режисьор Панчо Цанков, с когото и до днес са успешен тандем. Филмът е посветен на Любо Тодоров, който живее на острова. Вдъхновен от златотърсача, Марио Марков пише книгата “Дългият сън на крокодила”, в която разказва за уникалния му живот, достоен за приключенски роман.

Любо емигрира преди промените, воден от жаждата за свобода. Минава границата на Калотина и преплува за една нощ Aдриатическо море, въпреки бурятa и опасността от многото кръвожадни акули. След престой в лагер в Италия заминава за Австралия, където си изкарва прехраната с доста рисково занимание – лов на крокодили. Книгата “Реката от злато” променя живота му завинаги. Чува за несметните залежи на жълтия метал в Папуа Нова Гвинея и заминава за там. Наскоро е навършил 70 години и не е същата луда глава. Не скита по реките, а се е захванал с бизнес – продава машини за търсене на злато. “Преди дни се върнах от Бали и се видяхме с Любо – разказва Марио. – Вече е богат човек, но живее все така скромно в Папуа. Позволил си е лукса единствено да си купи разкошна яхта, дълга 23 м, защото иска скоро да се оттегли от бизнеса и да живее на нея.”

През пролетта на 2014 г. лудата глава Марков, заедно с още четирима печени морски вълци и оператори подготвя експедиция “България около света”. “Пет сърдити старчета се гмурват в леговището на времето” – така самоиронично наричат околосветското си пътешествие на яхта четиримата капитани и един “юнга” режисьор. Мисията им е да се срещнат със 17 български общности по света. Един от участниците обаче, Гаврил Гюров – Гицата, морски вълк, каскадьор и “кинаджия до мозъка на костите”, умира и екипът отлага пътуването.
В края на 2017 г. Марио и храбрата му дружина отново подготвят експедиция за поредица от филми за шаманите по света. На 8 декември 2017 г. обаче изригва вулканът Анунг на остров Бали и отново се налага да отложат пътешествието.

Юнашко сърце не трае да си седи кротко в София и това лято през август Марио Марков отново организира експедиция за заснемане на серия от филми “Приказки от Южния Пасифик”, заедно с фирмата на златотърсача Любо Тодоров, с когото вече са големи приятели. Любо предоставя яхтата си, горивото и храната, а Марио – екип и техника. Отново ще снима с режисьора Панчо Цанков.

Филмова агенция “Синис” и Nasional Gold – Папуа Нова Гвинея на Любо Тодоров подготвят продължение на филмите “Дългият сън на крокодила” и “Здравей, Папуа”. Сега съдбата отвежда главния герой Любо до Марианските острови. Най-големият от тях – Гуам е владение на САЩ и е известен с прозвището Тихият остров, защото на него не живеят птици. Той е затворена еко система и е рай за паяците и змиите, чийто брой е до 1500 на кв. км – истински ад за хората, макар че не са отровни и няма пострадали.

Втората серия ще представи Северните Мариански острови, полуавтономна държава, под управлението на САЩ – архипелаг от 15 вулканични планини в западния Тихи океан с прелестна природа, удивителни плажове, оградени от плитко разположени коралови рифове.

След рая пътешествениците с камера ще потеглят отново към “ада” в Папуа Нова Гвинея. Ще покажат шаманството през призмата на двете най-известни неща за папуасите – канибализма и златото. “В Папуа всичко е приключенско риалити”, казва Марио. На острова хората ходят голи, само с издълбани дълги тикви, да прикриват интимните си части. Девствената природа, заедно с екзотичната фауна и езическите ритуали създават картина, която рядко може да се снима на друго място по света. “Европеецът се усеща малко странно в тази атмосфера, изпълнена с влиянието на зли сили, дебнещи от всеки камък, водовъртеж или от непроходимите гори”, казва Марио.

Всяко племе по горното течение на Сипик в Папуа има шаман, живеещ и тук, и в отвъдното и правещ неща, несъвместими със здравия разум. Магьосниците твърдят, че могат да поставят диагнози, да лекуват, а често и да наказват и убиват; че могат да контролират времето и природните стихии, да правят предсказания, да тълкуват сънища и да извършват астрални проекции. Изпаднали в транс, те пеят, танцуват и медитират. Духът им напуска тялото и влиза в света на свръхестествените енергии, на които шаманите влияят в полза на общността.

Поради пълната си изолация на острова, където единици безумци стъпват, самите папуаси малко са се изродили, лицата им са доста грубовати и за европеец са си направо страшнички, коментира Марио.

Макар последният официален случай на човекоядство да е бил в края на 60-те години, може би все още в отдалечените планини има хора, които го практикуват, смята кино документалистът. На 17 ноември 1961 г. в Папуа изчезва най-големият син на губернатора на Ню Йорк и по-късно вицепрезидент на САЩ Нелсън Рокфелер. Дали Майкъл е станал жертва на канибали, на някой огромен крокодил или акула, не е ясно, но смъртта му е една от зловещите мистерии в тази страна.

На финала Марио споделя: “Искам да правя филми, които Хемингуей би гледал с удоволствие, а след това с още по-голям кеф би изпил поредната бира, том колинс, дайкири или каквото и да е… Джек Лондон също. Защото така правят мъжете!”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.