70-80 от големите собственици в света ще контролират около една трета от световния национален продукт

Последното ежегодно издание на Allianz Global Wealth Report беше публикувано на 23 септември. Докладът на най-големия германски застрахователен концерн, се занимава с частните инвестиционни проекти по света, и е интересен в много отношения.

Едно от първите заглавия на доклада беше: „Криза? Каква криза?“, и в него се казва, че Covid-19 предизвика най-дълбоката рецесия от 100 години, но това не повлия отрицателно на частните активи. Напротив. Към края на юни 2020 г. глобалните финансови активи са с 1,5% по-високи в сравнение с края на 2019 г., и това е предизвикано от рязкото увеличение на банковите депозити. Вероятно, частните финансови активи ще бъдат по-високи в края на 2020 г., отколкото са били в края на 2019 г.

Това е много забележително твърдение. Въпреки, че реалната световна икономика преживява най-тежката криза на нашето време, броят на гладните хора, бедността и страданията на Земята нарастват с безпрецедентна скорост, но пък с невиждани темпове нарастват и частните финансови активи.

Оказва се, че кризата на века не засяга всички граждани на земята по един и същи начин или дори приблизително по един и същи начин. Изглежда, че заможните в света дори се възползват от тази криза. В крайна сметка частните финансови активи са в ръцете на относително малък брой хора. Според доклада на Allianz, 1% от най-богатите граждани в света притежават 44% от световното богатство, докато най-богатите 10% притежават 84%.

Това ни води до втория интересен момент от доклада за активите. Делът на глобалното богатство, принадлежащ на 1% от населението, е нараснал от 41% на 44% от началото на хилядолетието. Според доклада „изглежда, че разстоянието между свръхбогатите и останалото общество всъщност продължава да се увеличава“. Това е прекрасно твърдение. Свръхбогатите са все по-отдалечени от останалото общество. С други думи, в горната част на пирамидата има промяна на властта в полза на супер богатите. Това означава, че властта е концентрирана в ръцете на милионерите.

Подобен знак за промяна на властта в милионерската общност беше представен на сайта inequality.org през юни 2020 г., според който в края на 1980-те 1% от американците са притежавали 39% от всички акции. Към средата на 2020 г. техният дял е нараснал до 50%. По този начин все повече икономическа мощ се концентрира във все по-малко хора.

Процесите на концентрация обаче се случват не само в рамките на относително голяма група милионери, но и вътре в общността на милиардерите, в която има смяна на върха на властта. Както се посочва в статия на Inequality.org от 31 август 2020 г., през 1982 г. най-богатите 400 американци в САЩ от тогавашния списък на Forbes са притежавали 0,93% от американските активи. През август 2020 г. 10-те най-богати американци са притежавали същия дял от американските активи, или около $853 млрд. По този начин днес 10 американски граждани имат същия дял от богатството като 400 по това време, което означава, че концентрацията на богатство на върха на САЩ се е увеличила 40 пъти. Тук ще спрем и ще направим пауза. От 1982 г. насам се наблюдава четиридесеткратно увеличение на концентрацията на богатството и следователно на властта на върха на САЩ. Това е огромен ръст на икономическата мощ.

И третият момент от доклада на Allianz Global Wealth е забележителен. В доклада, озаглавен „Разпределение на богатството - обръщане на тенденциите“, се казва, че през 2019 г. заможната средна класа в света се е съкратила за първи път от повече от 1 млрд. човека до по-малко от 800 млн. Това са впечатляващи цифри. През годината преди периода на COVID-19 над 200 млн. души изчезват от богатата средна класа. Според групата, основната причина за това е, че разликата в нивото на благосъстоянието между богатите и бедните страни се увеличава. Бедните държави изостават по отношение на богатството от индустриализираните. Авторите на изследването говорят за обръщане на тенденцията от 2016 г., което вероятно ще бъде допълнително изострено от COVID-19, тъй като мерките за коронавируса засягат по-силно бедните в света и в резултат на това глобалната търговия пострада много.

Между другото трябва да се отбележи, че Allianz Global Wealth Report погрешно обвинява COVID-19 за кризата на века. Това е невярно. Не вирусът, а правителствени принудителни мерки потопиха земята в тази глобална икономическа криза и причиниха всички страдания. Примерът на Швеция показа, че вирусът може да се бори по различен начин, както политически, така и социално. Тогава икономическият колапс не би бил толкова лош, както показва Швеция.

Обратно към концентрацията на богатството. Изследването на швейцарското висше техническо училище в Цюрих през 2011 г. показа, че 737-те от най-големите акционери имат способността да контролират около една трета от световния национален продукт. Една трета от световния национален продукт се контролира от около 737 компании, което предполага, че тези собственици имат доста значителна власт. Авторите на изследването обаче добавят, че действителната, реална контролна власт на топ собствениците всъщност е десет пъти по-голяма от нетната концентрация на богатство. По този начин 70-80 от големите собственици в света ще контролират около една трета от световния национален продукт. Оттогава тази контролна сила вероятно е станала още по-концентрирана, особено когато разглеждаме фондациите и лицата, които притежават корпорации.

В резултат на правителствените мерки по време на COVID-19 и уникалната глобална икономическа криза, която те предизвикаха, милиардерите станаха много по-богати. 643 милиардери в САЩ са постигнали 29% или $845 милиарда ръст на активите до приблизително $3800 млрд. от 18 март (малко преди началото на блокирането в западния свят) до 15 септември 2020 г. Само 15-те най-богати американци са увеличили активите си за тези 6 месеца с почти 50% до $1225 млрд.

Олигарси като Джеф Безос увеличиха активите си с 65% до $186 млрд. през периода на COVID-19. Марк Зукърбърг е увеличил активите си с 84% до $101 млрд. през последните 6 месеца, а Илон Мъск почти четирикратно е увеличил активите си до около $92 млрд. Между другото, Илон Мъск, по време на посещението си в Германия през лятото на 2020 г., беше приет като държавен глава, макар че никой никога не го е избирал демократично.

Най-известният и може би най-мощният олигарх от всички обаче остава Бил Гейтс, който увеличи активите си с 19% до $116 млрд. през периода на COVID-19. И Бил Гейтс никога не е бил демократично избран от никого. Но въздействието му върху нашите и световните здравни решения е огромно. Той също е приет в Германия като държавен глава, не защото е компетентен по въпросите на здравето, а защото има огромна капиталова мощ и нищо повече. Това е единствената причина.

Защото чистата икономическа власт обикновено се превръща лесно в медийна и политическа власт. Бих искал да цитирам социолога Крисмански, който вече добре обобщи политическото и социалното въздействие на големите пари в книгата си „0,1% - империята на милиардерите“, публикувана през 2012 г.: „Милиардерите определят - чрез своите мрежови фондове и организации и чрез информационната индустрия - образователните системи на цели държави. Те притежават частни университети, значителна част от системата на здравеопазването и големите вестници, телевизионни и филмови компании. Те имат частни армии. Научните консултанти, стратезите по изкуства и култура, политиците се купуват, без да се правят специални разграничения“.

Нобеловият лауреат Джоузеф Щиглиц също смята, че демокрацията е застрашена поради огромното влияние на милиардерите в различни области на живота, но най-вече върху медиите. Той нарече една глава от своята книга „Цената на неравенството“, публикувана през 2012 г., „Демокрацията е в опасност“, поради разбираема причина.

Извод: През последните десетилетия концентрацията на власт се увеличи драстично. Въведените от държавата принудителни мерки за ограничаване на свободата през периода на COVID-19 значително ускоряват този процес. Маските падат. През последните месеци става все по-очевидно накъде върви политическият път: към олигархията, към управлението на малък брой свръхбогати, или към парична диктатура или финансов фашизъм. Демокрацията се отменя все повече и повече. И това трябва да бъде премахнато. Защото за някои е много удобно.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)