На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

Мащабно книжовно дело на Ахмет Емин Атасой

Забележителният творец Ахмет Емин Атасой, за когото в. „Труд” е писал няколко пъти, пристигна в София, за да получи първите бройки на съставения от него „Нов българо-турски речник”, излязъл под логото на УИ „Св. Климент Охридски”. Преди 10 месеца лично директорът на издателството проф. дфн. Валери Стефанов се ангажира с мащабния проект по издаването на 1200-страничния речник, формат А4 с твърди корици, 1000 бр. тираж. С разтреперани ръце преводачът и съставител на този обемен том разгърна книгата, над която е работил повече от 15 години. От 1961 г. не се е появявало подобно издание у нас, което вече говори за приносния му характер.

В предговора Ахмет Атасой отбелязва: „Тук са включени хиляди нови думи из областта на науката, икономиката, културата, новите технологии, медицината, спорта. Положено е максимално усилие за избягването на старите (османотурски) думи и изрази при превеждането и тълкуването на съответните български слова. В този си вид речникът има амбицията да отговаря на нуждите на нашите съвременници, на техните деца и внуци.

Подборът е направен в съответствие с говоримия и книжовен български език. Доста думи са взети от разговорната реч на градското общество, от живата народна реч и диалектите. „Нов българо-турски речник” има за цел да подпомага както турците, имащи желание да научат българския език, така и онези българи, които проявяват интерес към съвременния турски език. Аз бих се зарадвал много, ако този мой скромен труд наистина успее да изиграе очакваната от него роля не само в граматично-лексикална, учебно-възпитателна и преводаческа дейност, а и в сферата на прозорливата политика”. Още същия ден Ахмет Атасой проведе срещи с български писатели и беше поздравен за появата на новото издание от Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, и от Захари Иванов – председател на Асоциацията на софийските писатели.

В бъдещите планове на преводача фигурират още мащабни проекти: „Антология на Балканската поезия”, която би трябвало да бъде отпечатана скоро в Турция, както и двойна премиера в гр. Бурса на издадената преди три месеца от издателство „Български писател” „Антология на съвременната турска поезия” в комбинация с издадената в Турция антология „Съвременна българска поезия” (2018). Атасой е най-преданият медиатор на нашата поезия в съседната страна – той е превел повече от 220 поети и ги е представил в турски издания.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.