Гледната точка на "Гардиън" за Брекзит и парламента

Вотът на доверие, не показа, че парламентът вярва на Тереза Май. Разликата от 19 гласа, до голяма степен изразява нежеланието на торите и на северноирландската Демократична юнионистка партия (ДЮП), че те не искат да рискуват с нови общи избори. Властта, макар и отслабена, все още е в премиера.

През 2017 г. избирателите лишиха торите от тяхното мнозинство. През декември миналата година правителството демонстрира неуважение към парламента. Една трета от депутатите на торите заявиха, че нямат доверие в госпожа Мей като лидер на тяхната партия. Във вторник сделката за Брекзит на премиера беше смазана от вота на парламента и това поражението е по-силно от всяко друго, записано в съвременната епоха. Властта на г-жа Мей се клати, а нейната надеждност изчезва. Всеки прецедент ще доведе до нейната оставка. А от самия Брекзит се очакват прецеденти.

Веднага след вота на доверие в сряда премиерът се обърна към лидерите на опозиционните партии и им предложи разговори с тях, за да се прекъсне безизходицата. Това е една добре дошла промяна в тона, но в записите на г-жа Мей няма данни, че тя притежава необходимите дипломатически умения, за да направи тази консултация плодотворна. Тя принудително се придържа към първоначалните нейни „червени линии“ за преговорите и изглежда все още не разбира, че моделът на Брекзит, който те определят, не подлежи на реанимацията. Нейната съпротива срещу всякакъв компромис повиши риска Великобритания да достигне крайния срок по член 50 без никаква сделка.

Въпреки новата инициатива на г-жа Мей, Даунинг стрийт все още формално отхвърля перспективата за митнически съюз с ЕС, макар че смекчаването на тази червена линия може да доведе до диалог между лейбъристите и проевропейските настроени тори. Един митнически съюз, сам по себе си, няма да премахне пречките в парламента, нито ще реши проблемите около ирландската граница, но ще е в основата на всяка сделка за Брекзит, и това е шанс за постигането на тези цели. Възражението на г-жа Мей е, че така се ограничава независимостта в търговските преговори и се разстройват твърдолинейните евроскептици сред торите. Но лостовете на Обединеното кралство в преговорите със суперсилните блокове на САЩ, Китай, Индия и ЕС са силно надценени и очакванията на хардлайнерите на Брекзит никога няма да бъдат удовлетворени от каквато и да е сделка. Да се продължава да се чака тяхното одобрение е загуба на време.

Г-жа Мей много често говори за дълга си към електората, сякаш изборите, които тя прави, стоят над интереса на нейната партия. По-скоро е вярно обратното. Тя се е затворила в нейните тесни и ограничени схващания за това, какво точно означава Брекзит, и това е обусловено от ирационалното разбиране на правото от страна на торите. Наложително е тя да се освободи от тези ограничения. Тя трябва да покаже искреност в своята инициатива да работи с опозицията, което означава сериозно да обмисли всички предложения, които пресичат червените линии, а именно митнически съюз, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Европейското икономическо пространство (ЕИП) или някаква комбинация от тези институционални споразумения.

Има модели на мек Брекзит, които бяха разработени от групи депутати, както от лейбъристите, така и от торите, и показващи духа на двете партии, който липсва на г-жа Мей. Ожесточеният дебат при вота за доверие в сряда разпали пожара във верните привърженици на тези партии, но пламъците не могат да погълнат перспективата за партньорство, касаещи Брекзит. Следващата стъпка на правителството трябва да бъде да се ангажира и да работи с авторите на тези алтернативни проекти на Брекзит и да ги представи в парламента като меню от варианти, подлежащи на индикативни, но на несъбрани гласове в тяхна подкрепа. При първия анализ депутатите би трябвало да могат да се обединят около онези планове, които не са ограничени от официалните червени партийни линии. Общините трябва да обмислят как тези идеи могат да бъдат разработени при по-широко обществено съгласие, както е предвидено в иновативния модел на гражданското събрание. След това на обществеността трябва да бъде дадена последната дума относно наличните възможности за избор, включително и членството в ЕС при сегашните условия (виж карето).

Промяна в стила и компромиси

Този процес изисква удължаването на срока по член 50. Дори и един безкомпромисен модел на Брекзит се нуждае от благоприятно законодателство, а това отнема време. Нежеланието на премиера да признае това е друг симптом за нейната дълбока заблуда. Г-жа Мей редовно се бореше да се приспособи към променящите се обстоятелства, но събитията постепенно ограничаваха нейните възможности за маневриране. Тази непреклонност изглежда е присъща на нейния характер, независимо от нейната инициатива за междупартийни преговори. Но това е недостатъчно, за да повлияе на промяната на тона и резултата от един ожесточен парламентарен дебат. Промяната в стила е добре дошла, макар и закъсняла. Но премиерът трябва незабавно да покаже готовност за компромиси по самата същност на Брекзит.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)