„Лудогорец“ продължава в Европа и напролет!

Дневен хороскоп на Алена за петък, 13.12.2019

На 13 декември 2019 да почерпят

Външният министър на Македония: Езикът ни има свое историческо развитие и е признат от лингвистите

НСО за блъснатото дете: При вина на служителя ни ще бъдат предприети всички законови мерки

Румен Радев: От върховенството на закона зависи българите да вярват в държавата си

Цвета Караянчева събра бившите председатели на парламента в навечерието на Коледа

Започна рекултивиране на сметището на Пазарджик

„Канал Истанбул” ще бъде решен на търг Трасето между Черно и Мраморно море ще е 45 км

Автомобил на НСО е ударил 14-годишно дете

Вицепрезидентът: Възможност за достоен живот дължим на хората с увреждания

Американският Сенат прие с единодушие резолюция, признаваща арменския геноцид

Стачка спира междуградските автобуси

Пентагонът с бюджет за 738 млрд. долара

“Матрицата 4” с премиерна дата Участва и Нийл Патрик Харис

Милена Буржева – писането между Франция и България

Писателката Милена Буржева

Поетесата и белетристка Милена Буржева, която е известна във Франция, но пише на български език и е издала 8 книги у нас, представи в София новата си книга „Празници умират като хора”. Премиерата събра в изискания столичен клуб „Максим” ценители на лирическата проза, защото книгата е пореден експеримент за авторката и за възприятията на нашата публика.

Актрисата Екатерина Стоянова прочете 6 от историите, които не само впечатлиха слушателите, но на финала самата актриса не сдържа емоцията си и се разплака… Толкова силно въздействие на прозаически текст рядко може да бъде видяно на премиера на книга.

А атмосферата в залата се допълваше от акордеона на Илко Градев, който вмъкваше ритъма на аржентинското танго сред паузите на словото.

За акцентите в книгата и стила на авторката говори литературният критик Анжела Димчева. Ето какво ще ни изненада, ако си купим тази книга:

„Милена Буржева е изработила лабиринтова изобразителност в писането, защото подхожда към прозаическия жанр не като разказване на един сюжет. Съзнанието на читателя върви в непредсказуема посока, връща се, прескача, обърква се в лабиринта на сложното поетическо мислене на авторката. Не точно героите, нито пък конфликтната фабула или диалозите са градивните елементи в енигматично-алегоричните, есеистични фрагменти, които съставят тялото на сборника „Празници умират като хора”. Това са ексхибиционистични огледала на една драматична, себеразголваща женственост, която Милена Буржева облича в парадокси: светлината пропада в тъмницата, а тъмнината ослепява с болезнени лъчи… Въобще новата ѝ книга ни стряска, тя е „непокорна”, както заявява в предговора авторката, изричайки, че при никакви обстоятелства не би се отрекла от стила си.

За да обознача все пак по някакъв начин формата на написаното, бих нарекла отделните истории в книгата енигматични отломки от скалàта на безвремието или неомитологични ескизи.

В тези отломки от потока на авторовото съзнание е втъкано колективното усещане на съвременника, че в дигиталната ера не съществува нищо устойчиво. Да си артистичен – вече не е достатъчно да си оригинален и свободен. Да си добър, не е достатъчно да изпълваш другите с любовта си. Да си справедлив – не е достатъчно да направляваш светлината и да спираш „нощите-поробители”… Всеки талант се проявява в крайните си форми – от благородството до престъпното поведение. Така закономерно любовта генерира празнота, тя отдавна не е магия и естествено възникващо чувство, а се контролира от любовната невронаука чрез медийно облъчване и лекарствен химически контрол. Цели научни колективи в модерната сексология са заети да докажат, че в любовния екстаз няма нищо вълшебно, а това е елементарен химически процес.

По подобен начин празниците (официални, религиозни и битови) се явяват една инерция в етно-културната ни памет, която никой и при никакви обстоятелства не се опитва да взриви. Защото така ни е удобно. А запитваме ли се колко много самотни хора мразят празниците! Заради натрапения канон и заради фалшивата емоция на приповдигнато настроение, когато всъщност бездуховните хора пресмятат печалбите си на гърба на братята си. Милена Буржева е писала тези неомитологични ескизи 14 години. Нейното бавно писане върви по коридорите на неразрешимия лабиринт от дилеми: по онези „неми пътища”, когато релсите уж водят към чист свят, но какво по-чисто от самотата? „Самотността е моя болест: тя открива, създава. Тя е за боговете” – казва Милена Буржева”.

Още за авторката:
Милена Буржева е поетеса, белетристка и театрален критик. Автор е на множество публикации и на осем книги: „Като забравена от векове молитва“, Стихове, 1993; „Разкритие към тъмното“, Стихове, 1994; „Сънят на пеперудата“, Стихове, 1996; „Да ме води където си иска“, Стихове, 2002; „Да ме води“, Стихове, 2003; „Театрални диагнози“, Рецензии, 2003; „Мъката на невидяното“, Стихове; „Празници умират като хора“, Разкази, 2018. Нейни стихове и разкази са публикувани в 9 литературни списания в 7 града във Франция. Определяна е от българската критика като „уникално явления в българската литература” (Кр. Минкова), а от френската критика като „литературно откритие” (С. Войка)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.