Милена Тодорова - Синеоката фурия в биатлона

Милена Тодорова

Едно момиче от Троян накара света на биатлона отново да заговори за България, след като постигна изключителни резултати този сезон. И това не се бе случвало за родния ни спорт от ерата на Екатерина Дафовска преди 15 години. На мондиала за девойки в Швейцария 22-годишната Милена Тодорова спечели три медала - сребро и два бронза, а на последвалия планетарен шампионат за жени в Италия влезе в топ 20 на две от дисциплините. Намери място и в първите 50 в крайното класирането за Световната купа, като в началото на тазгодишната кампания нямаше нито една спечелена точка.

Чувството е много приятно, когато световният елит те е забелязал - казва Милена Тодорова. - Идват, интересуват се от теб, искат да те опознаят. Но тези резултати не дойдоха изведнъж. А са постигнати с много усилия и постоянство през годините.

Тренировките й извън активния сезон пък биха респектирали дори утвърдени спортисти - каране на колело по 120-140 км на ден, после крос по 10-15 км или навъртане на километри с ролкови кънки от 30 до 50 км. Отделно от това стрелба, за която момичето от Троян признава, че много й е помогнала Павлина Филипова. Европейската шампионка и 4-та от олимпиадата Нагано 88 е първата є треньорка в националния отбор.

“В биатлона ми хареса разнообразието - признава 22-годишната красавица. - Още първите ми тренировки минаваха под формата на игри, щафети и това беше от ключово значение този спорт да ме грабне и да остана.”

И макар че е родена в град с традиции в биатлона, Милена случайно се качва на ските. Преди това тренира латиноамерикански танци. Но когато е на 8 години лекар установява, че има проблем със ставите. И препоръчва на родителите й да я запишат на някакъв спорт. Така майка й я води на стадиона, където попада на първия си треньор Мирослав Иванов.

“Дотогава никога не се бях качвала на ски - споделя Тодорова. - Но той не само успя да ме научи на основите на този спорт, но и да запази желанието у мен да тренирам. Умееше спокойно да обяснява и да фокусира изяло вниманието ни под формата на игри. Много ми харесваше, нямах нито една пропусната тренировка.”

На първото си състезание след 8 месеца Милена остава на крачка от медалите - четвърта в Доспат. Но пък това я мотивира на следващото вече да е на призовата стълбичка. Още повече, че много от съотборничките и приятелките й, с които живеят на една улица, вече имат солиден набор от отличия. И желанието й се сбъдва. Отстрелва директно златен медал на лятното първенство на Роженски поляни.

“Безумно бях щастлива, казах си: най-накрая и на мен се случи”, признава синеоката фурия.

После постиженията й започват да се нижат по възходящ ред, където често се случва да е в топ 10 при девойките на световния елит. Но най-големия си успех постига тази година, като взима медали и в трите индивидуални дисциплини на мондиала в Ленцерхайде (Швейцария). “Когато спечелих първото си отличие не вярвах, че с 3 грешки мога да се кача на стълбичката - разкрива Милена. - Но пък се движех много добре по трасето, спрямо онези състезателки, които нямаха пропуски на рубежа. И това бе достатъчно да взема среброто. За втория медал сякаш не успях да се справя с напрежението - бронз, а за третия... понякога зависи и от дисциплината, но отново взех бронз...”

Постиженията й карат любителите на биатлона да сравнят Милена със “златната” Екатерина Дафовска. Самата тя се чувства поласкана. И като всеки спортист мечтае за олимпийски медал. Не смята, че е невъзможно. Но гледа да следва своя път. “Вярвам, че с много труд, упоритост и отдаденост защо и това да не се случи”, признава девойката, която с изящната си фигура и с класическото съчетание на руса коса и сини очи, спокойно може да мине и по модния подиум.

А когато тръгва по трудния път на професионалния спортист, Милена получава пълна подкрепа от семейството си. Макар й любителски, родителите й също са изпитали тръпката от спорта, но виждат в своето момиче потенциал да постигне нещо повече. Затова и не се опитват да я разколебаят. А девойката успява да се пребори и с единственото сериозно препятствие, което е в състояние да я отклони от нейния си път. Още като ученичка в гимназията медицински изследвания показват, че има анемия и нисък хемоглобин. “Тогава ми казаха, че не мога да ходя на училище, камо ли да тренирам”, разкрива Тодорова.

Следва 6-месечно лечение, приемане на медикаменти, вливания.... “Бях се отказала от спорта - продължава тя. - Но след една година извън пистата отново полека-лека поднових тренировки. Та до днес. Това беше и единственото ми отказване от биатлона до момента.”

А сега преодоляла себе си, Милена има и подкрепата на един от най-добрите ни биатлонисти Владимир Илиев. Двамата са от един град и именно пистата събира влюбените и в живота. 33-годишният европейски шампион е доста по-опитен от половинката си и много й помага със съвети. Зад гърба си той също има сребро от световното през 2019-а, заради което е избран за спортист №1 на България за изминалия сезон. Засега единствено олимпийски медал му липсва. Но кой знае, може пък именно на зимните игри Пекин 2022 двамата да се качат на олимпийската стълбичка!

 

Говори английски и испански езици

Милена е завършила езиковата гимназия в родния си град Троян, владее английски и испански. А в момента е студентка трети курс в Националната спортна академия с профил “треньор по биатлон”. Все още момичето не знае дали ще се посвети на тази професия, защото отнема много от личното време. Но не е изключено да се заеме с обучение на деца. И тъй като спортът й е свързан предимно с природата, в свободното си време предпочита пак да е в планината. Още повече, че къщата й в Троян граничи с гората. “Познавам всички пътечки, а на десетина минути път с кола има много интересни местенца, които много ме зареждат”, споделя тя.

 

За нея

Упорита и трудолюбива

Тя притежава най-важното качество за нашия спорт - много е трудолюбива. Както казват, ако имаш 10 процента талант, останалото се постига с 90 процента труд. Освен това е и изключително упорита и дисциплинирана. Миналата година стана 6-а на световното, с което показа че в нея “има хляб”. Но тогава стрелбата не й бе на ниво. Сега вече е доста по стабилна, на три пъти влезе в медалите. Излъчва и спокойствие във важните моменти. Сигурна съм, че ако така продължава и тя ще стигне своите най-големи върхове.

Екатерина Дафовска, олимпийска шампионка, председател на БФ Биатлон

 

Изключително отговорна

Успехът в Швейцария изобщо не ме изненада, защото преди това тя на три пъти влизаше в топ 10 на световно първенство за девойки. Милена е изключителен спортист - трудолюбива, дисциплинирана и много отговорна. Полага неимоверни усилия върху това, което прави. А дали ще повтори успеха на Катя Дафовска си зависи само от нея. Най-важното е да влагаш всичко от себе си във всеки един момент, но и да имаш конкуренция в отбор. Някой, който да я дърпа постоянно напред. В това отношение Владимир Илиев много може да й помогне.

Павлина Филипова, 4-а на олимпиадата Нагано 88

 

Целеустремена, знае какво иска

Милена е целеустремена и знае какво иска. На световното в Швейцария беше готова да стане шампионка, но не успя да се справи с напрежението. Превъзходството на нейните съпернички сякаш й дойде в повече. А дали ще подобри резултатите си зависи от това как ще започне да мисли. Защото при жените физическото и психическото натоварване е по-голямо. Ако не си психически подготвен, не можеш да се справиш и с физическия товар. Тук не трябва да имаш страх от умората. Но ако се справиш с тези два фактора, всичко можеш да постигнеш. А Милена има потенциал за това.

Михаил Клечоров, национален треньор

Коментари

Задължително поле