В разгара на сезона на клей най-великият тенисист в историята реши да си почине и да обърне внимание на своето семейство. Червените кортове наистина не са любимата настилка на швейцареца, но това не означава, че не умее да играе на тях. Та той има титла от „Ролан Гарос“ и победи на други турнири над Краля на клея Рафаел Надал.

Отсъствието му може да е сериозна загуба за феновете на спорта, но пък е плюс за близначките Майла Роуз и Шарлин Рива, близнаците Лео и Лени, и съпругата Мирка. Именно г-жа Федерер е една от основните причини за така дългата и славна кариера на Маестрото от Базел. През 2015-а Роджър все по-често намеква, че е близо до оттегляне от спорта. Той наистина няма какво повече да печели (освен златен олимпийски медал на сингъл) – има титли от всичките турнири от Големия шлем, а общият им брой е рекорд в историята. В онзи период швейцарецът играе страхотно, но сякаш няма как да сложи край на хегемонията на Новак Джокович.

От началото на 2017-а Маестрото взе трофей от Шлема, три от „Мастърс“ и направи паметно завръщане на върха на световната ранглиста. „Не мога да повярвам, че постигнах толкова много за такъв кратък период – признава Федерер. – Дори аз не знам как стана. Но има едно нещо – усещам същия глад за победи като преди.“

Да, в момента Роджър отстъпи на Надал първото място в ранглистата, но всеки момент може да се завърне на върха. А преди 2 години едва ли бихме могли да си представим подобно развитие. Точно тогава Роджър и Мирка сядат на вечеря, за да обсъдят дали тенисистът трябва да продължи кариерата си. Г-жа Федерер казва на мъжа си, че ако се чувства достатъчно силен да спечели голям турнир, трябва да играе още. Така въпросът е решен.

„И двамата знаехме, че съм способен да си върна предишното ниво – разказва Маестрото. – Но се разбрахме, че ще си взимам дълги почивки от тениса. Те са ми нужни, за да се възстановя за предстоящия сезон. Така най-важен за мен стана календарът.“

Самата Мирослава Вавринец е бивша тенисистка, но съдбата й е противоположна на тази на нейния съпруг. Двамата се запознават на олимпийските игри в Сидни 2000, където родената в Словакия спортистка представлява Швейцария. В първия кръг взима само два гейма от рускинята Елена Дементиева и отпада. Няма много успехи като най-доброто нейно класиране е 76-о място в ранглистата. Две години по-късно е принудена да спре със спорта заради травма на крака. Едва на 24.

Може би затова Мирка е наясно, че съпругът й трябва да вземе от тениса всичко, каквото може. Тя прекрасно разбира, че кариерата е низ от възходи и падения, в които спортистът има нужда от подкрепа. Г-жа Федерер освен съпруга е и своеобразен треньор, пиар, мениджър (официалната й длъжност в щаба на Маестрото) и дори психолог.

„Мирка прави толкова много за мен – признава Роджър. – Мога да ви уверя, че без нейната подкрепа нямаше да играя толкова дълго. Не бих искал да оставям жена си и децата за дълго време. Но семейният съвет реши, че те ще идват с мен на някои от турнирите. Мирка ме разбира отлично и много ми помага.“

Така Федерер осмисля и неосъществената кариера на съпругата си. Нейният венец е турнирът за смесени отбори „Хопман Къп“ през 2002-а, където двамата представят Швейцария. Не стигат до трофея, но слагат официалното начало на връзката си, въпреки че по тома време романът им вече не е кой знае каква тайна. Сватбата идва доста по-късно – на 11 април 2009 година. Двамата не изневеряват на стила си и церемонията е направо ексклузивна – поканени са само много близки роднини и приятели. По това време Мирка вече е бременна, а през юли на бял свят се появяват близначките. През май 2014-а пък към семейството се „присъедини“ още една двойка – момчетата близнаци. Така днес Федерер често пътува по големите турнири с цялото си семейство. Преди години самият той казваше, че иска децата му да го гледат на корта. Не уточняваше дали трябва да го видят как печели най-големите трофеи, но явно е имал предвид точно това.

Феновете обичат да се шегуват, че след 10 години може да видим името Федерер на върха на женската ранглиста, а след 15 бащата и двамата му сина да са в топ 10 при мъжете. Маестрото не е съгласен, но не защото смята да се откаже скоро.

„Надявам се, че няма да станат големи тенисисти – казва Роджър. – Още 25 години живот на професионален спортист – това не е нужно на нашето семейство. Няма да им казвам по какъв път да тръгнат - ще правят каквото те решат. Може да е спорт, но може да е и бизнес или нещо друго.“