Започна срещата на върха на ЕС в Брюксел

Гръцкият президент: Демографската криза е национален проблем

Язовир „Йовковци“ има запаси на питейна вода за поне 6 месеца

Министерство на културата отпусна 140 000 лева за ремонт на къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов

Завод за електрически превозни средства ще отвори 2000 работни места у нас

Хванаха евродепутата Ангел Джамбазки да шофира с алкохол в кръвта

В МОСВ не е постъпвало заявление за внос на отпадъците, задържани в Италия

Как купуват изборите в САЩ и колко ще струва победата през 2020-а Най-богатите от милиардерите на Америка купуват общонационалните избори по $100 на глас и дори печелят от това

Нови коли за скиорите Радослав Янков, Алберт Попов и Владимир Зографски ще карат Audi Q5

Джип отнесе светофар в столичния кв. Овча купел

Борисов присъства на първото заседание на лидерите на ЕНП, ръководено от новия президент Доналд Туск

Хиляди алжирци излязоха на протест срещу провеждащите се президентски избори

БАБХ ще взема проби на всяка пратка с птиче месо и субпродукти с произход Полша, предназначени за България

Топлофикация Русе плаща 80 000 лв. обезщетение на жена, паднала в изкоп с вряла вода

Комисар Венелин Младенов е новият началник на „Пътна полиция“ в Пловдив

Мис България Вселена 2019 Лора Асенова: Стискайте ми палци! Красавицата вече е в Атланта, на 8 декември се явява на световния финал

– Лора, кога реши да се качиш на модния подиум?
– От малка съм по подиумите. Винаги ми е било мечта един ден да представям България на такъв голям конкурс („Мис Вселена“ и „Мис Свят“ са двата най-престижни конкурса за красота на планетата – бел.а.) и тя най-после се сбъдна. Първото ми качване на модната сцена беше като дете, когато станах Мини Мис Бяла Слатина. Майка ми и баба ми ме заведоха. Те винаги ме подкрепят и много се радват на успехите, които постигам. Като по-голяма участвах отново на местни конкурси – „Мис Бяла Слатина“, „Мис Северозападна България“, а преди две години участвах и на „Мис България“, където се класирах в топ 5. Тази година реших да участвам, защото формулярът постоянно ми излизаше в интернет и си помислих, че сега е моментът. Записах се онлайн и ме поканиха на кастинг. Там одобриха определен брой момичета.

– Разкажи за явяването си на „Мис България Свят и Мис България Вселена“.
– Една седмица имахме най-различни мероприятия. Бяхме отседнали в столичен хотел. Всяка вечер беше посветена на някой дизайнер, имахме благотворителни каузи, давахме интервюта за телевизии… На финала се явихме на три тура – в национални носии, по бански и с официален тоалет. Вечерните рокли бяха на Стоян Радичев. Накрая бяха връчени седем титли, даващи право на участие на международни конкурси. „Мис Вселена“ е най-мащабният от тях, с най-много последователи в социалните мрежи и като популярност. Тази година сме 94 участнички. Финалът е от 28 ноември до 8 декември. Преди заключителната вечер има предварително шоу, където се избират 20-те момичета, които да участват на самия финал, въпреки че всички дефилират отново.

– Значи има нещо като генерална репетиция, на която избират топ 20?
– Да, а за самото сформиране на топ 20 има правила – 5 момичета от Европа, 5 от Азия, 5 от Америка и останалите 5 се избират от всички.

– Ти каква кауза ще защитаваш и защо я избра?
– Моята кауза е свързана с бездомните животни. Обичам животните. Имах дългогодишен домашен любимец – пинчерче, който наскоро почина. Беше като член на семейството. У нас има много бездомни животни, а тези, които се грижат за тях, имат нужда от финанси, от храна и реших с това да помогна.

– Ще има ли вечер на талантите?
– Не, ще има вечер на националните костюми. Ние тази година залагаме на нещо по-различно и интересно – рокля, посветена на българската маслодайна роза. Цялата е отрупана с цветя, а като изляза, ще разпръсна розови листенца.

– Как протече подготовката ти?
– Много динамично. Тренирах всеки ден за фигура, а също и за походката, защото тя е много важна. Избирахме рокли, тази за финалната вечер и националният тоалет отново са на Стоян Радичев. Избирахме и други тоалети, защото всяка вечер трябва да сме официални, с коктейлни рокли. Водихме дълга кореспонденция с организацията в САЩ, попълних много подробен въпросник, искаха снимки, видеа, дори снимки на майка ми и баба ми…

– Приятелят ти ще дойде ли с тебе да те подкрепя?
– И двамата имаме визи, така че ще помислим. Зависи и от работата му (Петьо Шишков е втори мандат общински съветник в Бяла Слатина – бел.а.). По начало бяхме решили да замина сама, а за финала да дойде Венета Кръстева, собственичката на правата за конкурса в България, както и наши приятели, живеещи в Америка. Надявам се да ме подкрепят и българите в Атланта.

– Семейството ти сигурно много се вълнува?
– О, да. За тях беше голяма еуфория още от спечелването на конкурса в България. Знаехме, че ще е в САЩ. Аз съм ходила там, дори спечелих един малък конкурс, докато бях на студентска бригада. Майка ми много се вълнува. По нейната логика, щом съм спечелила един път, ще има и втори! За съжаление, баща ми почина преди пет години, но съм сигурна, че ще ми стиска палци горе, от небето.

 

Нели Хаджийска: 40 на сто от българчетата живеят извън страната

Нашенците в САЩ особено се гордеят с произхода си, споделя основателката на Българско училище „Гергана“ в Ню Йорк

– Г-жо Хаджийска, преди да говорим за българското училище „Гергана“ в Ню Йорк, разкажете каква е вашата американска история. Как и защо се озовахте в САЩ?
– Пристигнахме със семейството ми в Ню Йорк през 1995-а. Децата ни бяха на 3 и 8 години, днес вече са на 27 и 32, а аз току-що бях защитила докторската си дисертация. Намерението ни беше да бъдем в САЩ 3-4 години, но ето на, вече 25 години сме тук. Това е почти половината ни живот.

– А как се роди идеята за създаването на училището и с колко българо-американчета започна началната ви дейност?
– Идеята за училището дойде няколко месеца след като Гергана Велинова, джазова певица и бивш член на хора на известния композитор Борис Карадимчев „Пим-Пам”, реши да направи детски хор в Ню Йорк през 2004 г. Тя сподели идеята си с известната оперна прима и нейна учителка Стефка Евстатиева, която й помогна да се свърже с българското консулство в Ню Йорк и така се отвориха вратите за тази прекрасна инициатива. В тези първи стъпки ни помогна и Павлина Доковска, професор и декан на Факултета по пиано в Манес скул в Манхатън. Първите участници в детския ни хор бяха 12, а сред тях – и моята дъщеря Яна. Само няколко месеца след създаването му разбрахме, че няма как да продължим, без да образоваме децата да пишат и четат на български. И така, през февруари 2005-а хорът ни се превърна в „хор и училище”. Станахме известни под името “Гергана” малко по-късно, след 16 януари 2006 г. Бях кръстницата на училището, идеята да се нарича „Гергана” беше моя.

– И как продължи историята на училището?
– Всяка година се увеличавахме и подобрявахме училищната дейност. През 2009 г. се появи програмата на МОН за българските училища зад граница и ние станахме част от нея. През 2012 г. получихме сертификация, като вече имаше строги изисквания за професионална педагогическа квалификация на учителите ни, следване на българските програми за обучение и т.н. В момента имаме цяла палитра от преподавани предмети: български език и литература, българска история, човек и общество, хор, музикален театър, рисуване, гимнастика, народни танци и дори карате.

– А как набирате възпитаниците си и на каква възраст са?
– В началото децата ни се набираха сред близки и познати – „от уста на уста”. Аз самата включих дъщеря си в детския хор. Впрочем, през далечната 1997 г. тя беше „сценичното дете“ на Стефка Евстатиева в „Мадам Бътерфлай” на сцената на Метрополитън опера в Манхатън. Но да се върнем на темата – през 2004 г. „Гергана“ бе първото българско училище в Ню Йорк и петото училище в САЩ – след едно във Вашингтон, едно в Бостън, две в Чикаго. В момента в САЩ има над 40 български училища.

За тези 15 години пораснахме много, в момента в „Гергана“ имаме над 120 деца на възраст от 3 до 19 години във всички класове – от детската градина до 12-и клас. Българите с деца в училищна възраст в Ню Йорк ни познават добре, пък и технологиите напреднаха, лесно се намира информация за всички и всичко. Имаме чудесен уебсайт, който се поддържа всекидневно (www.gergananyc.com); фейсбук; много изяви на сцена – между 6 и 8 концерта на учебна година. Концертите ни често включват изяви на децата по всички предмети, които изучават. Имаме и голямо количество видео и снимков материал през годините. Пели сме и сме правили представления не само в Ню Йорк, но и в Чикаго, Париж, а наскоро – във Виена и в София. В Ню Йорк пяхме в Карнеги хол, в сградата на ООН, в Симфони спейс, в библиотеки и банки.

– Всички ли дечица знаят български или го учат при вас?
– Владеят го в различна степен. Говорят го по-добре при двама родители българи. Като цяло, през 2004 г. работихме само с деца, родени в България, но след 15 години нещата се промениха. Има голяма динамика – много млади хора завършват образованието си тук и живеят тук, женят се, раждат деца. В момента децата в „Гергана”, родени в България, са малко, а над 90% са родени в САЩ и е истинско чудо какво постигаме с тях всяка година. Това чудо го видяха присъствалите на нашия концерт в София на 28 ноември в НАТФИЗ.

 

И ОЩЕ

* Мариана Попова скочи на сериала с мъжа й

* Черната Златка се пусна по прашки в мрежата

* Кристиан Костов показва странна визия

* Виктория Бекъм пробива и в козметиката

* Майката на Ким Кардашиян я засенчила на първата й фотосесия

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 4 ДЕКЕМВРИ

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.