Читателите разграбват безплатното издание

Първа награда на национален конкурс

350 кандидат-студенти писаха по темата “За няколко лайка повече” на изпита по журналистика в Софийския университет на 24 март т. г. Така започна първата кандидатстудентска сесия на Софийския университет за учебната 2019/2020 г. Темата за социалната мрежа е съвсем актуална – фейсбук е медията на младите хора в цял свят. Все още обаче се намират младежи, които проявяват жив интерес към темелите на журналистиката, т. е. към добрия стар вестник, отпечатан на хартия.

В трудните за печатните издания времена на интернет господство във Варна се роди нов вестник. Издава го Общинският детски комплекс и го списват гимназисти, които са възпитаници на Литературен клуб и младежки медиен център “Касталия” към ОДК. “НахОДКи” излиза веднъж месечно в тираж от 300 броя, които се разпространяват безплатно в ОДК и Младежкия дом. Редколегията от 15 талантливи и влюбени в словото ученици вече има зад гърба си три броя. Темите се подбират колективно, критерият е да са актуални за тийнейджърите - от новите тенденции в абитуриентската мода до болните проблеми на младеж­та като пушенето и наркоманиите. В четирите страници на вестника има и материали за новите технологии, правилното хранене, спорта. Има и място за култура, и рубрика за литературните творби на възпитаници на клуба. Тия творби често печелят награди от регионални и национални конкурси за поезия и проза.

Има и истински новинарски находки – като тази, че две американки са избрали да преподават във варненски училища. От “НахОДКи” тази вест влиза в големите печатни и електронни издания.

“Това е първият ни сериозен опит в професионалната журналистика. Помагат ни и възпитаници на киношколата в ОДК. Преди години пак правихме вестник, но той беше по-скоро забавен, отколкото информационен и аналитичен. В движение децата се учат как правилно да оформят статиите, да търсят поне два източника за потвърждение, да разпознават фалшиви новини”, обясни редакторът на “НахОДКи” и ръководител на “Касталия” Магдалена Маркова.

Варненският ученически вестник вече е оценен от БНТ, в чиято програма “Знание БГ” му правят редовен преглед. Макар и съвсем младо, наскоро изданието спечели първо място в раздел “Печатни медии” на VII националния ученически журналистически конкурс “Григор Попов” в Разград. Екипът бе отличен със специалната награда на клуб “Репортери”, а две от авторките - Добромира Миткова и Даница Костова, се класираха съответно на второ и трето място в индивидуалната надпревара в разделите “Очерк” и “Коментар”.

Малките журналисти приемат работата си като глътка почивка в напрегнатото ежедневие, белязано от низ от задачи, тестове и контролни.

“В клас не всички са в час. Имаме много добра база и учители, но понякога не се чувстваме удобно, а във вестника плуваме в свои води. Почиваме си, докато се занимаваме с това, което харесваме”, сподели Стефани. Тя е сред малкото членове на редколегията, които мечтаят да учат журналистика, след като завършат гимназия.

“Обичам да пиша и да общувам с хора, затова смятам, че тази професия е подходяща за мен. Не мисля, че е отмираща и че може да бъде заменена от роботи. Вестниците наистина са в труден период, заради прехода от хартията към електронен вариант. Времето го изисква. Но журналистиката има бъдеще заради индивидуалния стил на всеки автор”, категорична е девойката.

Колегите й във вестника имат различни идеи за бъдещето си - едни искат да учат медицина, други филология, трети информационни технологии. Тежи им, че в училище липсва ранното профилиране и се налага докрай да залягат над учебниците и по интересни, и по ненужни за реализацията им дисциплини. Това е, защото всички оценки влизат в дипломата.

“Учим доста ненужна теория, която не е вързана с практиката. Нещо като “специалист по всичко”, онагледява ситуацията Радина, която планира да следва във Великобритания. Горещите новини около Брекзит вълнуват повечето млади журналисти. Затова във втория брой на вестника има статия за бъдещето на студентите от ЕС в университети на Острова. Друга тема, която намира място на страниците на “НахОДКи”, е дигитализацията. Децата не са съвсем съгласни, че широката употреба на мобилни устройства отчуждава хората. Смятат тази теза за пресилена, защото чрез телефоните си те могат да общуват с хора от цял свят, да се запознаят с далечни култури, което преди е било немислимо.

“Електронните учебници също са добър вариант за облекчаване на товара в раниците, но за малките не бива да са без хартиена алтернатива. Важно е децата да имат контакт с книгата. Ако от 1-ви клас станат зависими от таблета, лаптопа или телефона, лесно ще усвоят избирателното четене и няма да си изградят умение да се концентрират върху текста”, разсъждава Стефани. Тя и колегите й без колебание избрали последното водещо заглавие да е за агресията в училище. Защото са били свидетели или потърпевши от физически или психически тормоз в клас. За да си свършат работата професионално, разговаряли с психолог и с инспектор от Детска педагогическа стая.

Консултантът, идеен баща и кръстник на “НахОДКи” е Емилиян Ялъмов - журналист с богат опит, автор на няколко книги и носител на награда “Варна” за култура.

“Вестникът никога няма да загине, ако се отдели от чисто информационния поток и прави собствени разработки. Това се опитваме да правим”, посочва Емо. Перифразирайки думите на Марк Твен той е категоричен, че вестта за смъртта на печатните издания е силно преувеличена. По идея на Ялъмов всеки журналист от “НахОДКи” има прескарта и копие от Етичния кодекс на българските медии - за да е в час с отговорностите си като автор. Младите вестникари признават, че още не са се запознали в детайли със Закона за защита на личните данни, който отваря врата за цензура на медиите. Но се оказва, че вече са потърпевши от тази свръхрегулация.

“Работя с 50 деца в клуба. Те се занимават с творческо писане, участват в конкурси и печелят награди. Преди всяка изява родителят трябва да подпише декларация, че ако детето му спечели, е съгласен името му да бъде обявено публично в протокола от класирането. Кому е нужна тази бумащина? Нали МОН има календар за изявите на децата по интереси? Налагало се да крием най-добрите, за да не ги открие примерно някой педофил. Вместо той да е заключен, ние заключваме децата. Ако те пеят или са театрали, в банята ли да се изявяват, или на сцена? Това е абсурд!”, не крие гнева си Магдалена Маркова. Тя дава пример с Националния дворец на децата, откъдето вече са спрели да публикуват списъци с наградените от различни конкурси. Вместо талантите да се радват на широка публичност, информацията за успеха им се изпращала само до директорите на школите, от които са. С намигване към властта, които твори подобни абсурди, младите автори цитират пред “Труд” хумористичната гатанка на Йоана:

Като за световно той бърбори,

без съществено да стори.

От думата си се измята,

краде на държавата благата.

Той може да е либерал

или пък самодържец крал.

Медиите управлява,

на кюфтета го раздава.

Какъв е този хубостник?

Що е то? Политик.