Мораториумът на Марешки

Марешки

Още десетина години със старото оръжие или закриване на армията?

Най-малката парламентарна сила изправи пред необичайна ситуация българските депутати. През следващия месец те най-вероятно ще одобрят внесените от правителството проекти за инвестиционни разходи за придобиване на бойни машини за пехотата и изтребители за авиацията. В същото това време ще трябва да обсъдят и гласуват предложението на четирима техни колеги от ПГ на ПП „Воля“ начело със заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки за мораториум върху тези решения, т.е. спиране на модернизацията на армията поне за три години. Не е трудно да се констатира, че едното изключва другото. Прогнозата също не е проблемна, като се има предвид нагласата на управляващите и не малка част от опозицията.

Нека обаче да започнем от положителното. В мотивите на Веселин Марешки и неговите колеги има нещо много важно. Не може да се отрече, че модернизацията на Въоръжените сили е комплексен въпрос и изисква съответната дългосрочна стратегия. Дали обаче с тригодишно замразяване на процеса ще бъде постигната целта, т.е. създаване на възможност за изготвяне на цялостна политика по отношение на въоръжаването и предприемането на съответните необходими и адекватни мерки, за каквото настояват вносителите на проекторешението? Другата позитивна констатация е, че при наличието на цялостна визия и концепция няма да се решават въпросите на парче и ще има възможност за степенуване на приоритетите.

Този толеранс от три години обаче, може да се окаже край на армията ни. В това би трябвало да се убедят и народните представители. Ако, разбира се, прочетат Доклада на правителството за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2017 г., който също бе внесен по това време и трябва да бъде гласуван заедно с проектите за модернизация и предложения им мораториум. Оценката е категорична, че изоставаме във военната си мощ и губим способности, което води не само до неизпълнение на ангажиментите ни към ЕС и НАТО, но най-вече по отношение на конституционните задължения на армията. Не е само това, обаче. Недостатъчната и остаряла бойна и спомагателна техника не само гълта много пари за поддръжка, но става опасна за военнослужещите. И не само за тях, но и за населените места и гражданите по време на придвижване, обслужване, тренировки и учения. Този риск, който поставя на изпитание безопасността на военната служба, се посочва от командирите почти във всички годишни анализи и той би трябвало да звучи като сериозно предупреждение. Как би реагирало обществото, ако започне да чува информации за чести откази на двигателите на изтребителите, например?

Нека да си представим, че парламентът гласува и наложи мораториум върху модернизацията на армията, макар и за три години. Тогава, като член на НАТО, България се превръща за години напред само в територия за преминаване на съюзнически войски. Това, едва ли би ни излязло по-евтино. Напротив, ще натежи повече върху икономиката и населението, от каквото се страхуват депутатите, които искат мораториум върху въоръжаването на армията. И какво самочувствие ще имат тогава защитниците на Отечеството? На втора, а може би на трета или четвърта, категория военнослужещи от иначе европейска армия. Т.е. военната професия ще тръгне рязко надолу, що се отнася до престижа й, който и сега не е за завиждане.

Веселин Марешки и неговите колеги търсят комплексния подход във въоръжаването, което не може да не се аплодира. Защо не го направи сега? Защо не внесе цялостен план или програма за превъоръжаването, а бих казал, за възраждането на армията. И да обедини около него обществото и народното представителство. Каква по-голяма патриотична проява от тази? От проекторешението прозира разбирането, че развитието на армията, т.е. увеличаването на военния бюджет, пречи на икономиката и доходите на населението. Това, разбира се, е само едната гледна точка. Погледнато буквално, би следвало да преместим едни 3 млрд. лв. в образованието, здравеопазването или пенсионния фонд. Пишем три години визии и стратегии. Казваме на тези, които досега са разработвали проекти, че забравяме стореното от тях. Дали след това няма да дадем повече от 3 милиарда или няма да се наложи да плащаме на други държави да ни охраняват въздушното пространство, например? Все въпроси, на които трябва да се отговори, преди гласуване на едно или друго решение.

Не може да се отрече, обаче, че Веселин Марешки е последователен в своята позиция. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност през януари той беше категоричен: „Разпускаме армията и народът ще живне!“ И това го има в политиката.

 

Избори не се печелят с агитация за въоръжаване

Каза го премиерът Бойко Борисов на правителственото заседание, което обсъди двата проекта за модернизация на Въоръжените сили. И се обърна към министрите си: „Въпросът е, че паралелно с това (б.р. – придобиването на бойни машини за пехотата и на изтребители за ВВС), с Горанов понеже доста време работихме по тази тема, и доходите на военнослужещите не трябва да изостават, и то става една огромна цифра, за която, за съжаление никой от нас на избори не говори. Хората питат за съвсем различни неща на изборите – пенсии, доходи, инфраструктура, здравеопазване, хора с увреждания, образование, култура… Не знам някоя партия или някой лидер, включително и вие, предполагам, да обещавате въоръжение.“ Все пак той пусна проектите за гласуване в парламента.

Коментари

Задължително поле