Франция запазва военното си присъствие в Сирия и Ирак и през 2019 г.

На 18 януари 2019 да почерпят

Германия: Никой не може да спре „Северен поток-2“

Принц Филип катастрофира

Алиша Кийс ще е водещ на музикалните награди „Грами“

Гори хранилище на химическия завод „Агрополихим“ в Девня

Депото за отпадъци в Кърджали от днес има компостираща инсталация

Петричкият Ескобар от 20 г. е недосегаем Село Тополница – Меката на дрогата в България

„Хийтроу“ е най-натовареното летище в света

Британското правителство: Втори референдум за Брекзит ще отнеме година

Осем души загинаха при взрив на кола-бомба в колумбийската столица Боготa

Гръцкото правителство прави копия на Договора от Преспа, ще информира гражданите

Силният вятър предизвика щети в Сливен

Банди разкостват къщи, села и заводи Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък, оплакват се хората

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 18 януари 2019

Морковите са на привършване, но тоягите стават повече Първите хора на международната общност се опитаха да преобърнат настроенията на македонците за референдума

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Няма ли договор с Гърция, няма НАТО

Навремето американецът Джон Рид за руската революция от 2017 година бе написал, че това са десет дни, които разтърсиха света. Нещо такова. Какво ли ще напишат след години хронистите за тези четири дни- от 5 до 8 септември 2018 г., в които първите хора на международната общност, каквото и да означава това, се опитаха да преобърнат настроенията на македонците за референдума на 30 септември? Тогава, в последната неделя на септември те трябва да отговорят на въпроса дали са за членство на Македония в НАТО и в ЕС и дали подкрепят Договора с Гърция? Първо Йенс Столтенберг отиде в сряда и четвъртък , после в петък – Себастиян Курц, а в събота, в Деня на независимостта- самата Ангела Меркел. Сега чакат Макрон да прати видеопослание, бил обещал, не можел лично да отиде, а и американците ще се обадят или пратят някой…

Познавам манталитета на македонеца, независимо дали е статистически среден, по-долен или по-горен, познавам бедната му провинциална измъчена душица, която се терзае дълбоко в тези дни и се досещам какво си мисли той, социално разноетажният вардарец. Щом толкова са се загрижили за нас и за нашия референдум тези зад граница, щом така нагъсто ни наобикалят, значи нещо с него не е наред. Или сме я закъсали яко, или отново искат да ни погъделичкат, че сме пъпа на света за тях. Не съм сигурен това някакво чувство на практичност ли е, на историческа фаталност и обреченост ли, на неразбиране на значимостта на момента ли е, или всичко заедно… Но го има.

В битовия календар на македонците септември винаги е бил свързван с началото на учебната година на 1- во число и с айвара, тяхната лютеница, която всеки втори прави от печени червени чушки. А от 1991 година септември се свързва и с датата 8-ми, когато на референдум те се изясниха републиката им да стане независима и суверенна държава, което на практика означаваше да се откъсне от някогашната Титова Югославия. Случи се…

Та, тъкмо на този 8 септември, когато македонците празнуват държавния си празник, който наричат „Третия Илинден, в Скопие за пръв път пристигна на официално посещение германски канцлер. Ако не броим едно няколкоминутно наминаване през 1999 година поради кризата с бежанците от Косово на Герхард Шрьодер. Да, Ангела Меркел, силният човек на Европа, гостува на колегата си Зоран Заев в Скопие. Да се чудиш на сдържаната и дисциплинирана арийка как се сети или кой й даде акъл тъкмо на този празник да кацне край Вардар. Хайде, да беше някаква проява на нашия Борисов със Заев, човек да разбере преднамереното търсене на всякакъв вид символност в нея. Българският премиер ги обича тези театри, Заев също не остава назад, пък и българо-македонската публика харесва представленията, май… Поне да бяха се договорили за нещо съвсем практично, като обслужването на граничните пунктове на едно гише, та да намалят дългите опашки. Както го направиха Зоран Заев и Александър Вучич на последната им среща, потвърдили важността и ефикасността на „диагоналната връзка“ премиер- президент.

Но Меркел, край Вардар тъкмо на Деня на независимостта, при това за първи път в отношенията между Берлин и Скопие… Впрочем, преди няколко години в нейната балканска обиколка Ангела демонстративно заобиколи Македония, за да натрие муцуната на тогавашния премиер Никола Груевски и да даде от ясен и по-ясен знак, че с този премиер и с този авторитарен режим бившата югорепублика е в режим на строга изолация. Сякаш да припомни това свое отношение към управлението на Груевски и на неговите роднини от „Фамилията“, сега Меркел отказа да се види с президента Георге Иванов. Вероятно защото го смята за продукт на „онзи режим“ предвид неговият опортюнизъм по отношение на договора с Гърция от Преспа, пък и този с България. И предвид цялото му политическо антиконституционно поведение все във връзка с тези договори и с някои приети и гласувани в парламента закони.

Сега вече е друго- извън препоръките към македонските гласоподаватели на 30 септември да не си останат у дома и по такъв начин да пропуснат историческия шанс да подкрепят референдума, Меркел бе достатъчно конкретна: вратата за НАТО и ЕС е отворена за Македония, но… все пак, „без да ви плаша, има определени условия, които трябва да се изпълнят и всички страни-членки да се съгласят с това. Без решение за името, няма членство. Тези два въпроса са тясно свързани… Не ви плаша, не ви се заканвам“… Така ли? Свършиха ли вече морковите, та размахвате елегантно тоягите? Е, има и нещо практично- германски експерт ще бъде вече съветник в правителството на Заев по въпросите на реформите, особено в икономиката, след Меркел в различни срокове, но пак около референдума, се очакват още две високопоставени немски визити- на външния министър и на министърката на отбраната. Явно Скопие влиза във фокуса на вниманието на Берлин, каквото и да означава това в перспектива.

А иначе как да не се обърка човек- името, та името… Във въпроса на референдума темата за името изобщо не е спомената, там питат за НАТО и за ЕС и за договора с Гърция. Но очевидно там е зарито кучето- зад паравана на примамливото членство с обещания за повече стабилност и просперитет и висок жизнен стандарт големият въпрос е как македонците да бъдат примамени на 30 септември да подкрепят бъдещото название на държавата си Република Северна Македония. Впрочем, по този въпрос тук сме писали достатъчно, за да се спираме сега на него.

Не по-малко директен в посланието си бе и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който бе в Скопие три дни преди Меркел. Но нито една от препоръките му не донесе изненада, просто защото той до този момент използваше всеки повод и всяко място, за да каже съвсем конкретно и пределно ясно- няма ли договор с Гърция, няма НАТО. И сега така- излизайте да гласувате на 30 септември, щото… В отговор местните хора кръстиха улица на името на Столтенберг, но уточниха, че това не е заради Йенс, а заради баща му, който като норвежки политик по време и след земетресението в Скопие през юли 1963 година, направил доста да се помогне на пострадалите от труса. Приемственост, един вид.

И ротационният председател на Съвета на Европейския съюз австрийският президент Себастиян Курц прекара няколко часа в Скопие. Той не е непознат там- преди три години, като външен министър на Австрия и по покана на тогавашния премиер Никола Груевски, бе в Скопие, за да участва в контрамитинга на ВМРО-ДПМНЕ, организиран като отговор на проведения от опозицията предишния ден хиляден протест против режима на Груевски. Партията на Курц и ВМРО-ДПМНЕ са от едно европейско политическо семейство, това на Европейската народна партия, и присъствието на Курц тогава бе рекламирано като нормална междупартийна подкрепа. Сега обаче младият премиер бе гост на Зоран Заев, който ръководи политическа сила, членка на друго европейско политическо семейство. Нищо де, когато ръководиш Съвета на ЕС, ти си един вид надпартиен и наднационален, защо да не отидеш до Скопие и да потупаш Заев по рамото и да кажеш на своите домакини колко хубаво би било ако станете членове на ЕС. Но, вижте там, договора с Гърция, името, това-онова… Колкото обаче посланията на Курц да бяха смислени, те останаха на заден план поради сериозния гаф на македонския протокол, който беше закачил на пилона пред сградата на правителството, където Курц бе посрещнат от Заев, националния флаг на Латвия, а не на Австрия. Социалните мрежи полудяха, медиите пишеха само за това, опозицията реагира и поиска уволненията на чиновниците от протокола и по принципа от „частното към общото“, оставките на целия кабинет начело със Заев, докато цялата визата на Курц бе изтикана някъде в ъгъла.

Това пък лично на мен ми даде повод да си спомня един случай, когато и българският държавен флаг бе обърнат с червения цвят напред, „като на война“, както се казва. Но за това- друг път.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. А ако пунин иде ще е нагла провокация….
    Ценности за де6или, кат феновете на цецо и плевнелиев.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.