Интересите и червените линии, които не могат да се пресекат са толкова много, че статуквото на „замразен конфликт“ е по-приемливо от всеки мир

Кавказ е буферната зона между Русия, Турция, Иран и Запада, както е от няколко века

Нито арменците, нито азербайджанците биха приели нужните компромиси

На 27 септември, по линията на контакт между Азербайджан и непризнатата република Нагорни Карабах (Арцах, арм.) започна пълномащабна война, в която бяха въвлечени от една страна въоръжени сили от Азербайджан, и от друга страна - армията на Нагорни Карабах (непризната) и въоръжените сили на Армения.

Още тогава „Труд“ отбеляза Войната за Нагорни Карабах - теория на омразата Анализи 20:40 29.09.2020 , че победа на която и да е от страните е невъзможна, че без компромиси мирът е невъзможен, и че победител няма да има. Две седмици след началото на най-мащабните бойни действия, след края на войната от 1988-1994-а, стана ясно, че и за арменците, и за азербайджанците цената на продължаването на военните действия е висока и на 10 октомври те сключиха хуманитарно примирие и се съгласиха да възобновят мирните преговори.

Възможен ли е изобщо мир в Нагорни Карабах?

За да се достигне до успех при едни мирни преговори и да се постигне мирен договор е нужно присъствието на няколко фактора едновременно: 

1. Взаимно нараняваща патова ситуация; 

2. Зона за възможно постигане на съгласие; 

3. Широка подкрепа в собствената страна и от страна на привържениците във и извън страната; 

4. Благоприятни геополитически обстоятелства. Общо съгласие на великите сили, че разрешение на този конфликт е нужно; 

5. Политическа воля и силно лидерство от двете страни.

Нито един от тези не присъства в момента в ситуацията с нагорнокарабахския конфликт.

Взаимно нараняваща патова ситуация

На практика това означава, че цената на поддържането на конфликта и за двете страни е достатъчно висока и нараняваща, те не могат да подобрят позициите си и са принудени да търсят разрешението му. За последните почти 30 години за Армения, Азербайджан, както и за територията на Нагорни Карабах поддържането на статуквото имаше по-малко рискове, отколкото промяната. Въпреки сложната икономическа ситуация в Армения и на територия на Нагорни Карабах, и въпреки политически неизгодния факт за икономически проспериращия Азербайджан, че 20 процента от територията му не е под негов контрол, промяната на статуквото за всички би коствало по-скъпо. Всъщност за последните почти 30 години, след като беше подписано първото примирие и започна мирният процес, имаме не взаимно нараняваща патова ситуация, а взаимно удобна патова ситуация. Тя е нараняваща, но не дотолкова, колкото мащабни военни действия, до нищо неводещи мирни процеси и евентуално съжителстване на два етноса, които живеят с отворени рани.

Зона за възможно постигане на съгласие

Най-важното за Азербайджан в един мирен договор е гаранцията, че Нагорни Карабах е част от територията на Азербайджан. Най-важното за Армения е съхраняването на Нагорни Карабах извън територията на Азербайджан. Втори важен пункт за Азербайджан е връщането на бежанците в техните родни домове. Това е сложен въпрос за Армения, тъй като това би могло да доведе до ново етническо превъзходство на азербайджанците на територията на Нагорни Карабах. Това са червени линии в позициите на двете държави, които водят мирните преговори. При такива взаимноизключващи се червени линии и то по двата най-принципни за тях въпроса не е лесно да се постигне мирен договор.

Благоприятни геополитически фактори

Най-големите противоречия са заровени в това условие. В Кавказ се преплитат интересите на Турция, Русия, Иран и Запада. Нагорни Карабах попада в контекста на общата динамика на отношенията в момента между Русия, Турция, Иран и Запада - сложен конгломерат от процеси, които протичат от Кавказ, през Сирия до Либия и от Грузия, през Украйна до Беларус - геостратегически интереси, като управление на политики, на физическо присъствие на терен (военни бази, корпорации), нефт/газ инфраструктура.

Също Кавказ е буферната зона между Русия, Турция, Иран и Запада, както е от няколко века.

Кавказ и Нагорни Карабах са също в зоната от „замразени конфликти“ около границите на Русия - зона от изключително голямо значение за безопасността на Русия. He случайно имаме толкова много неразрешени подобни конфликти поддържани замразени около границите на Русия - Транснистрия, Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах, Донбас. Бившият руският президент Елцин е цитиран да казва преди години по отношение на Нагорни Карабах „Ние не искаме Азербайджан да загуби, но и не искаме Армения да спечели“.

Безспорно днес тук много голямо влияние оказва и външната политика на Турция през последните месеци.

Подкрепа от собствената ти страна и от собствените ти привърженици

Населенията в Армения, Азербайджан и на територията на Нагорни Карабах са много радикално настроени. Национализмът и пропагандата на последните 30 години са си свършили работата. Народите и на двете държави не биха подкрепили много отстъпки. А за мирен договор са нужни сериозни отстъпки.

Владимир Казимиров, който беше руският медиатор когато се подписа примирието през 1994 година, малко преди да избухнат новите сражения, каза: „Разрешаването на този конфликт изисква много усилия, търпение... Това дело по-скоро трябва да премине в ръцете на новите поколения, не на това, което е участвало в тази война“. Но след 30 години това ново поколение отново е превърнато във военно поколение. Дали мирът ще трябва отново да чака следващото? 

Дори и един лидер, един президент, да иска да поеме политическия риск и да започне мирни преговори да разреши конфликта, всички, които са участвали в мирни преговори знаят, че най трудните преговори са не тези с противника, а тези със собствената ти страна.

Политическа воля и силно лидерство от двете страни 

И при най-силното лидерство в двете страни, възможността на който и да е президент (съответно премиер) по въпроса за Нагорни Карабах е много лимитирана. Нагорни Карабах се е превърнал във въпрос на идентичност и за арменците, и за азербайджанците, и всеки лидер, който и да е той и който и да дойде на власт, има много малко пространство за маневриране по този въпрос. Особено, когато няма наличие на нито един от другите фактори - няма взаимно нараняваща патова ситуации, няма благоприятно стечение на геополитическите фактори, няма зона за възможно постигане на съгласие, и няма никаква поддръжка от собствената си страна по този въпрос.

Мирният процес - перспективи 

Най-интензивният мирен процес по Нагорни Карабах се водеше през 2007 - 2008 година, когато съпредседателите на Минската група на ОССЕ от САЩ, Русия и Франция се опитваха да приближат позициите на страните, за да се постигне рамков мирен договор на базата на някои основни принципи - така наречените мадридски принципи. Тези мадридски принципи на теория бяха най-близко до зона за постигане на възможно съгласие между страните. Но въпреки многото работа на Минската група и на техните партньори от международни организации, и тези принципи, и възможност за рамков мирен договор, не бяха приемливи за двете страни и мирният процес замря. Сега, 10 години по-късно, ситуацията е даже още по-сложна и разрешението на конфликта чрез мирен процес е още по-трудно.

* Десислава Русанова е един от водещите експерти в света по разрешаване на конфликти и един от най-опитните сътрудници на известната международна организация за мирни преговори Inter Mediate. Била е фасилитатор на едни от най-значителните арменско-азербайджански мирни конференции, подкрепящи медиаторските усилия на Минската група.