На 17 юли 2018 да почерпят

Вижте Илиана Раева по бански (МНОГО СНИМКИ)

Джон Маккейн: Пресконференцията на Тръмп с Путин беше срам

Пловдив посрещна частица от мощите на свети апостол Андрей Първозвани

Москва скастри Заев заради твърденията му за руска намеса в протестите в Македония

Александра Митева, БАБХ: Наличието на чума бе установено на 23 юни и потвърдено от френска лаборатория

Кметът поздрави бургаски спортисти

Нов данък „Градушка” удря цените на масовите застраховки

Тръмп – Путин, четири часа, които могат да променят света (обзор)

МОН въвежда промени в датите на изпитите след 7-ми клас и ваканциите

Предлагат стандарт „планински продукт“ Обсъждат данъчни стимули за определени региони

Вижте НА ЖИВО как Франция посреща шампионите си (ВИДЕО)

С акции погват травеститите на бул. „Христо Ботев“ в София Столичната община няма да глобява за качване с колело по бордюр

Затягат граничния контрол заради чумата (обзор) АПИ ежедневно ще почиства пътя преди контролните пунктове

Румен Порожанов: Чума наистина има и тя е потвърдена с всички лабораторни проби

Най-бедният европеец е германец в България Аз съм просто човек, казва преселникът Макс Линигер

Младият германец вече овладява тайните на земеделието.

В Щутгарт учил за стъклар и бил един от най-добрите в техническото училище

България е най-бедната държава в Европейския съюз, Северозападът е най-бедния регион в държавата, а Динково е най-бедното село в Северозапада, казва Макс Линигер от Щутгарт. – Аз пък съм най-бедният жител на Динково, значи съм най-бедният човек в цяла Европа, допълва 27-годишният германец с усмивка, която показва, че мястотому в социалната стълбица на Евросъюза въобще не го притеснява. Макс, както всички в селцето със стотина души наричат чужденеца, пристигнал у нас преди 2 години и половина. В България го довела любовта, а в Динково – случайността, споделя той. В Щутгарт Макс учил за стъклар и бил един от най-добрите в техническото училище. Шефовете му дори му предложили да продължи обучението си, за да вземе диплома на майстор, имал възможности да замине в Индия или Китай, където да изкарва много пари. Но той отказал категорично.

– Животът в Германия е невъзможен. Хората там вече мислят само за пари и работят до изнемогване. Печелят добре, но нямат време за себе си, за приятели, за отдих и радост от живота. В Германия можеш да работиш, но не и да живееш, заявява с горчивина младият мъж. Решението му да приключи с учението и работата в родината си той взел след като години наблюдавал живота на приятели и познати. И това, което виждал, го разочаровало.

– Майсторът, който ме канеше във фирмата му и дори да му стана съдружник, е на 40 години, но вече не може да движи ръцете си и от работа по обекти рядко вижда децата си. Не исках такъв живот, категоричен е германецът. Затова, когато приятелката му Яна – дете на българка и руснак, се върнала със семейството си в България, той тръгнал след нея. Минал с колело 2500 км край Дунав. Избрал къща, където двамата да живеят, започнал дори работа с баща й. Но момичето решило, че иска да продължи да учи в Германия, а Макс вече не желаел да се връща в родината си. И останал в България – без любовта си, без работа и без пари. Но не се отчаял. Познати му предложили да ремонтира ферма в село Динково – между Лом и Белоградчик, и той приел. Но когато свършил, вместо договорените 600 лева му платили само 100.

– Тръгнал напосоки из селото, видях хора в една къща, влязох и поисках вода. Оказа се, че мъжът е швейцарец, заговорихме се и след като разбраха, че съм от Германия и нямам къде да живея, ми предложиха да остана в съседната къща, на техни приятели. Те отдавна търсели кой да поддържа имота им. Така станах жител на Динково, разказва одисеята си Макс Линигер.За няколко седмици той постегнал разбития покрив и зейналите врати и прозорци и се нанесъл в запустялата къщурка. Хората в Динково взели да наобикалят от любопитство появилия се незнайно как в селото им чужденец, разбрали, че е със златни ръце и започнали да го викат да им помага. Някои му плащали, други само казвали „Благодаря!”. Така във всекидневно общуване с жителите на селцето германецът научил български и започнал да опознава България и характера на северозападния човек.

– България е най-хубавата страна в която съм бил. Има всичко – планини, море, красиви реки, плодородна земя. Тук е като рай, един приятел даже казва – това не е страна, а континент, възторжено реди Макс. Впечатленията му от хората в България обаче не са чак толкова позитивни. Според него повечето българи обичат да се оплакват от неудачите си, но малцина правят нещо, за да променят живота си.

– Всеки българин вика „майстор съм!” и от всичко разбира. Но иска само да вземе парите, не да свърши добре работата, ядосва се германецът. Недоволен е и, че доста от познатите му като че ли не разбират разликата между работа и помощ. „Канят ме да им помогна, а всъщност искат да им работя без да ми плащат. Аз не съм тъп – помощ е да дам на някой вода, или да пренесанещо. Но да му ремонтирам къщата без пари, е работа и трябва да се плаща!”, възмущава се майсторът от Щутгарт. Сред качествата на българите, които Макс не харесва , е и нежеланието на нашенците да се вслушват в критиката, твърди той.

– Тук много обичат сладки приказки. Да му казваш колко е добър, колко хубава работа е свършил. Ако кажа истината и посоча грешки, се сърдят! А аз искам да помогна!, обяснява чужденецът. Но допълва, че и в много други държави хората са същите, гледат преди всичко собствения си интерес. И продължава, когато може, да помага на съселяните си – повечето бедни и немощни хора. Жителите на Динково харесват младия чужденец и му се радват като на атракция. „Много е добър Макс! Помогна ми да си намеря работа във фермата, даже и заплата ми спазари!“, хвали го комшийката Ванюша. С малкото пари, които изкарва с работа из Динково и съседни села, а понякога и в София, младият германец е ремонтирал и боядисал в пъстри цветове къщата си. На фасадата е изписал името си и телефонния си номер, за да може, който иска да го наеме. След две гладни и трудни години у нас най-бедният европеец е засадил с помощта на местни баби домати, чушки, лук и картофи в двора си, за да има храна за зимата. Сковал е и курник, където смята да отглежда 3-4 кокошки, за яйца и месо. Преди дни майката и бащата на Макс пристигнали в Динково и настояли да се върне в родината си, но той отказал. „Не мога да живея в Германия. Там държавата е луда, хахо. От години хора от цял свят идват при нас. Нямам нищо против либийци, турци, афганистанци, но те смятат, че Германия е Елдорадо. Но не е. В Германия вече няма достатъчно пари за образование и за учители. Който не е част от системата, не може да преуспее. Не политиците, големият бизнес управлява Германия, но не в полза на хората, а на своите интереси“, смята Макс. И твърди, че не се чувства нито германец, нито българин, нито европеец. „Аз съм просто човек!”, казва той.

У нас най-неочаквано Макс Линигер открил и Бога. Благоприятният изход от трудни ситуации, красотата на изгревите и залезите, дълбочината на небето над главата му и мислите, които го спохождат, когато остане насаме с щурците нощем, го подтикнали към вярата, че има неведома сила над света и хората, разказва младият мъж. Но това не значи , че всеки ден се моли в черквата. Вярата не е в храмовете и при свещениците, а в душата на човек, убеден е Макс. И се радва, че в малкото българско село се чувства спокоен и наясно със себе си. Крои планове за живота и бъдещето си.

– Искам да открия фирма и да работя сериозно. Често пътувам до София и оправям документите си. Всичко ще бъде законно и чисто, ще плащам данъци, казва Макс. В свободните си от работа часове той рисува странни картини , в които бели, черни и червени фигури се преплитат в пориви към разрушение и съзидание. Споделя, че пише и книги – едната е историята на живота му досега – от Германия до България, а другата е по-философска – за смисъла на всичко около нас и мястото на човека в големия свят.

– Вече знам какво искам от живота. Да отворя сутрин прозореца, да видя слънцето и да се зарадвам, че се задава един хубав ден и съм жив. Да си изпия бавно кафето и да реша какво ще правя! Е, това не е да си свободен като птица, но пак е много хубаво!, разперва ръце Макс Линигер.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (20)

  1. „В Германия можеш да работиш, но не и да живееш, заявява с горчивина младият мъж.“ – евроатлантическите ценности за олихофрени. не е случайно, че плевнелиев им е фен.

    1. Като ти гледам писанията, чак тръпки ме побиват какво е в руско. Пази Боже. 🙁

  2. Замислете се, пазарът в Германия обича само тези, които са с ниски претенции за заплащане, а това е Евроглобализъм, но Тръмп зададе краят му, обаче от ЕК искат Социализъм за Интернационала – въпросът е: Кой ще плати за това Цветно Разточителство???!:)
    Поредният фрустриран германец и с право!:)

    1. Пазарат на запад е изцяло за специализирани работници. За това и една сестра може да взима около 50 000 паунда на година…Доктор 80 000+ …и тн. Иначе не знаеш кога се слага точка и кога запетая, нопък си на Ти със Тръмп и социализма.

      1. Стрино Петроха, стига си хвалил запада, сигурен съм , че и ти мизеруваш с 1200-1400 евро заплата, но се правиш на разбирач.

        1. Със сегашния ми стандарт бих мизерувал. Добре, че тези „лилеяни“ 1200 евро ги правя на седмица + още има няма толкова от частния ми бизнес… та да свързвам двата края. Работя в автомобилната администрация и имам фирма за почистване. Много ми е зле Велемире. Едвам стоя в тая Европа. Давай да ходиме към Русия с теб и комент. Отивайте и ме чакайте, аз ей сега ще дойда.

      2. Логично е олихофрен кат теб да е специализиран и намерил призванието си в миене на кенефи. Едва ли някой би оспорил този факт.
        Бъди щастлив.

        1. О, аз съм щастлив. Особенно като ти гледам източните ценности и това, че не съм ги прихванал както теб. Надявам се повече хора да четът коментарите и да си преценят.

          1. Блажени са нисшите духом… По тази логика несъмнено си най блажения форумец…

          2. Добре, добре… взе да не ти оттърва и обърна темата. Малко нищо общо с реалността ама ти си спец по дух и бит на близкия изток. Скоро и Алах акбар ще ми казваш май…ама не са те инструктирали путлеристите.

  3. Въртял сукал и пак направил същото, което го е домързяло да направи в Германия, интересно защо си мисли, че крайния резултат ще е различен? Кое го кара да мисли, че като заработи както изисква работата, ще може да се огледа и види къде е.

  4. His girl left him, no desire to have a family, no motivation, no desire to improve intelectually . Shame . We know BG is beutifull, no need to know about every western psycho.

    1. For me is correct. He just miss one letter obviously unintentionally but is still understandable and have a lot more common sence than the pure haters. Congrats to Dancho.

      1. блажени са нисшите духом олихофрени, мислещи си, че могат да напишат правилно на английски изречение от три думи на английски.
        олихофрен си петро, прост олихофрен.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.