Най-лошият премиер

Оставката на Тереза Мей в море от жлъч

Подцени пагубната сила на Брекзит

Политическите отзиви по повод оставката u като министър-председателка преливат от злъч и сарказъм. Наричат я най-лошия британски министър-председател от края на 18 век, т. е. от времето, когато се провали опитът на лорд Норт да предотврати даването на независимост на американските колонии. Присъдата на историците още се очаква, но критиците на Мей отсега са убедени, че периодът на нейното управление е счупил всички негативни рекорди.

През 2016-та, след референдума за Брекзит и след като кандидатите за министър-председателския пост Борис Джонсън и Майкъл Гоув се провалиха заради лични грешки, удари часът на Тереза Мей. Тогава тя правеше впечатление на разумен човек - единствения в една тайфа от непредвидими и непораснали хора. А речта, която произнесе при встъпването си в длъжност, допълнително подхрани това усещане. Тогава Мей назова редица „парещи несправедливости“ - например факта, че бедните хора в страната живеят средно с девет години по-малко от останалите; че правосъдието се отнася по-строго към тъмнокожите британци; че децата на обикновените работници нямат същите шансове да следват; че жените са по-лошо заплатени от мъжете. Мей тогава заяви, че иска да превърне Великобритания в страна, която се грижи за благото на всички свои граждани. Изглеждаше, сякаш на „Даунинг Стрийт“ се нанася една истинска социална реформаторка.

Мей обаче изцяло подцени разрушителната сила на Брекзита. За да запази своята власт в партията, министър-председателката още отрано се огъна пред исканията на антиевропейските хардлайнери.

Тереза Мей се провали не само в опита си да реализира решението за Брекзит. Концентрацията u над тази единствена цел просто парализира цялата останала политика на страната.

В крайна сметка Тереза Мей бе принудена да признае своя провал. А коментарите по повод нейната оставка навярно са я накарали да пролее и нови сълзи. Най-положителната оценка, която u беше дадена, гласеше, че е „полагала големи усилия“. Нито помен от смела социална реформа, нито една перспективна законодателна инициатива, с която да я запомним. А с Брекзита ще трябва да се заеме следващият след нея.

*Със съкращения от “Дойче веле”

Коментари

Задължително поле