Единственият трофей, който „Ливърпул“ не притежава

Мачовете и спортът по телевизията днес, сряда, 11 декември 2019

На 11 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 11.12.2019

Земетресение с магнитуд 5,7 разтърси бреговете на Япония

Сексизъм, расизъм, мачизъм Либерални стенания след номинациите за “Златен глобус”

Любо Ганев: Ще се радвам, ако и Борислав Кьосев се кандидатира

Започна срещата между Лавров и американския държавен секретар Майк Помпео

Рекордна заетост на моловете

Отнемат деца без съд В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 11 декември 2019

Николай Нанков: Ще бъде избран нов управител на ВиК – Перник

24 фирми в картел при санирането на блокове Комисията за защита на конкуренцията ги санкционира

Кметът на Благоевград Румен Томов за сигнала на Атанас Камбитов: Предприел съм всички предвидени от закона действия

Турция праща войска в Либия

Наноартефакти на възраст 300 хиляди години

Така изглежда един от нанообектите.

Терминът „неуместен артефакт” се нарича предмет, открит от археолози на място, където (според нивото на технологиите на дадена цивилизация, установената възраст, физическите и химическите свойства) той не би могъл да бъде. Един такъв предмет може да преобърне всички представи за древната история на човечеството и да породи множество алтернативни научни теории.

Уралските планини, където са открити наноартефактите.

През 1991 година, недалеч от бреговете на реките Кожим, Нарада и Балбаня, археолози откриват малки и завити подобно на въжета артефакти, споровете за които продължават и до днес. Тези тайнствени миниатюрни предмети позволяват да се предположи, че преди 300 000 години хората са имали култура, движеща се към развитието на нанотехнологиите.

Тези изкуствени навивки първоначално са открити при геологически изследвания, свързани с добив на злато в Уралските планини. Те включват пръстени, спирали, лостове и други уникални компоненти. Според анализа, проведен от Руската академия на науките в Сиктивкар, най-едрите фрагменти са направени предимно от мед, а най-дребните – от волфрам и молибден.

Размерът на най-едрия обект е около 3 см, а на най-малкия – 0,00025 см. Много от тях са изработени при спазването на пропорциите на „златното сечение”. Тяхната форма предполага, че са били създадени изкуствено. Те не могат да са естествени метални образувания. Всъщност силно напомнят миниатюрни компоненти от съвременни нанотехнологии.

Така изглежда един от нанообектите.

Фрагментите са намерени на дълбочина от 3 до 12 метра, в геологически пластове на възраст от 20 000 до 318 000 години. Как древните са могли да създадат такива миниатюрни обекти и за какво са ги използвали?

Едни смятат, че във времената на плеистоцена хората са притежавали технологии с високо ниво, други са убедени, че находките са с извънземен произход. Тези артефакти са изучавани от независими изследователски групи в Хелзинки, Санкт Петербург и Москва. Но съдейки по всичко, работата е спряла след смъртта на водещия специалист Йоханес Фибег.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.